6. Обществена опасност и противоправност на деянието. Обстоятелствата които изключват обществената опастност и противоправността на деянието.

I. ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ
1. Определение за обществена опасност. Обществената опасност на престъпното деяние е основно, обек-тивно, определящо и неюридическо негово качество, което го характе¬ризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съ¬ществуващите обществени отношения и го отличава от непрестъпните деяния.
2. Форми на обществена опасност. Чл. 10 НК определя и двете основни форми, в които може да се про¬яви обществената опасност като основно качество на всяко престъпно поведение: „Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото."
а. Деянието уврежда непосредствения обект на посегателство, когато изменя отрицателно било самото обществено отношение, било като въздейства неблагоприятно върху условията за неговото нормално възникване, развитие или прекратяване.
б. Деянието застрашава дадени обществени отношения, когато създава реална опасност за тяхното увреждане, без последната да се е осъществила в действителността; не се стига до действително отрицателно засягане на самите обществени отношения или до неблагоприятна промяна в материалните условия за тяхното нормално протичане.
в. Отношението между застрашаването и увреждането - увреждането е по-тежка форма на проявление на обществената опасност; тя следва застрашаването и ко¬гато засяга едни и същи общ. отношения го поглъща.
3. Характер на обществената опасност - отразява ка¬чествените особености на това основно свойство на престъплението; отговаря на въпроса върху какво и как деянието въздейства отрицателно. Определя от три обстоятелства.
а. от характера на обществените отношения, върху които се посяга; върху какво; имат различна обществена стойност.
б. спецификата на последиците, т.е. дали деянието уврежда или само създава опасност от увреждане.
в. степента на засягане на обекта на посегателството.
4. Степен на обществена опасност е количествена характеристи¬ка на осъщественото конкретно засягане на обекта; отговаря на въпроса колко е засегнат обектът; има значение за криминализиране на деянието и за диференциацията на наказанията. Определя се от множество обс¬тоятелства:
а. обществената значимост на обекта на престъплението, от ха¬рактера на обекта
б. спе¬цифичния характер на последиците, от това дали деянието уврежда или застрашава обекта на посегателството – при увреждане се вземат предвид количеството предизвикани отрицателни изменения в обекта, а при застрашаване степента на обществена опасност ще зависи от конкретната вероятност за увреждане на обекта, както и от характера на възможните престъп¬ни последици.
в. характерът на самото действие или бездействие, за¬щото от него зависи дали обектът ще бъде увреден или застрашен и доколко ще стане това - например степента на увреждане при те¬лесна повреда ще зависи от силата, с която се нанасят ударите по жертвата и от това към кои части на тялото са насочени.
г. начините и средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието (чл. 195, ал. 1, т. 4 НК)
д. условията на вре¬ме, място и обстановка, при които е осъществено конкретното деяние (чл. 195, ал. 1, т. 1 НК)
е. особеностите на субекта на престъплението - кражба, извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положе¬ние (чл. 195, ал. 1, т. 6 НК), престъпленията представляващи опасен рецидив.
ж. особеностите на субективната страна на престъплението - предумисъл и користната цел повишават степента на обществена опасност.

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПРИ КОИТО ДЕЯНИЕТО НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО
Съществуват обстоятелства, изрично предвидени и подробно описани в закона, при които деянието не е общественоопасно. Първият вид са тези обстоятелства, при които причи¬няването на определени вреди винаги е в интерес на обществото, за¬щото те се причиняват при съществуваща действителна опасност об¬ществените отношения да бъдат засегнати в по-голяма степен (не¬избежната отбрана, крайната необходимост, причиняването на вреди при задържане на престъпник). От втория вид са обстоятелствата, при които вредите се причиня¬ват, за да се предотвратят други по-съществени увреждания на съ¬ществуващи обществени отношения или за да се постигне съществен общественополезен резултат (оправда¬ният стопански риск).

III. НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА
Чл.12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Нападение е всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни или обществени интереси, личността или права¬та на отбраняващия се или на другиго, т.е. всяко общественоопасно деяние. Възможно е то да се осъществи чрез едно или няколко действия или чрез бездействие, като деецът използва особени средства или оръдия или без да използва такива. Субект на нападението може да бъде всяко физическо лице. Без значение е дали нападателят е наказателноотговорно лице и какви ка¬чества притежава. Съдебната практика приема, че нападението може да бъде осъще¬ствено и чрез посредствено извършителство, като деецът мотивира наказателно неотговорно лице или трето лице, което действа без уми¬съл да го извърши. В тези случаи субекти на нападението са както по¬средственият извършител, така и лицето, което той е използвал като оръдие. Обект на нападението могат да бъдат практически всички видове обществени отношения — личността или правата на отбраняващия се, друго физическо лице или негови права, правата на юридическо лице, както и различни държавни или обществени интереси.
Положение на неизбежна отбрана може да бъде предизвикано единствено от нападение, което едновременно е непосредствено и про¬тивоправно.
- Нападението е непосредствено, когато е започнало и не е за¬вършило. То започва от момента, когато възниква реална опасност за съ¬ществуващи обществени отношения в следствие поведението на напада¬теля, например когато той се насочва към жертвата, за да й нанесе по¬бой. Нападението може да се изрази и като начало на увреждане на обекта, да речем когато нападателят е започнал да упражнява прину¬дата при изнасилването. И при двете хипотези е необходимо създадената от нападението опасност да е действителна. Не се допуска неизбежна отбрана срещу предполагаемо или срещу бъ¬дещо нападение. Нападението не е завършило, когато неговият обект все още не е окончателно увреден и нападателят продължава да осъществява по¬ведението, в което се изразява нападението. По-особено стои въпросът, когато нападението е осъществено в някоя от формите на усложнена престъпна дейност. В съдебната практика е решен само въпросът за случаите на про¬дължаваните и съставните престъпления, за които се приема, че нападението продължава до завършване на последното деяние. Това решение ще бъде правилно и по отношение на двуактните престъпления и тези на системно извършване. При продължени престъпления се създава едно трайно престъпно състояние - непрекъснато отрицателно въздействие върху обекта на посегател¬ството. То създава и едно трайно състояние на неизбежна отбрана, което трае до неговото прекратяване и във всеки един момент то може да бъде преустановено със защитно деяние при условията на чл. 12, ал. 1 НК. Нападението ще е завършено при няколко хипотези: когато неговият обект е окончателно увреден, при което вече няма да има какво да се защитава; когато нападателят го е прекра¬тил, като е дал външен израз на отказ от по-нататъшни действия; когато то е окончателно отблъснато от нападнатия или от трети лица.
- противоправно нападение е когато поведението, в което се изразява нападение¬то, е забранено от действащото право.
Защитата е деяние, но провокирано от нападението и предназначено да прекрати последното, като по този начин отстрани и създадената с него опасност от увреждане на определени обществени отношения. Тя е последица от нападението. Защитата се осъществява от нападнатия или което и ла е друго лице. Същността на защитата се изразява в причиняване вреди на на¬падателя в рамките на необходимите предели, така че да се създаде фактическа невъзможност той да продължи нападението или у него се създава мо¬тив да го преустанови. Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само лич¬ността или правата на нападателя. Ако едно нападение се осъществи чрез посредствено извършителство, тогава вреди могат да се причи¬няват както на посредствения извършител, така и на използваното ка¬то оръдие лице. От обективна страна защитното поведение трябва да е от ес¬тество да отблъсне нападението или поне да ограничи опасността от него и да е осъщест¬вено докато трае нападението. Защитата е обществено оправдана, само ако не причинява вреди извън рамките на необходими¬те предели, т.е когато те не са превишени (чл. 12, ал. 2 НК). В закона няма изискване отбраняващият се да избере най-лекия начин на защита или дори за равностойност между причинените и пре¬дотвратените вреди. От субективна страна е необходимо деецът, осъществил за¬щитата, да цели отблъскване на нападението.
Случаи, при които няма неизбежна отбрана:
1. Не може да става дума за неизбежна отбрана при условията на чл. 12, ал. 1 НК срещу поведение, което не е общественоопасно, или когато то не е противо¬правно, или пък не е непосредствено.
2. Деянията, които се осъществяват в изпълнение на закона, са правомерни и поради това не могат да бъдат нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Ето защо и в практиката се прие, че „не са престъпления действията на гражданите, държавните и обществените органи, които са необходими за да се задържи престъпник, който вър¬ши или е извършил престъпление".
3. Не може да има неизбежна отбрана и при привидно или мни¬мо нападение, когато в действителност не са застрашени никакви об¬ществени отношения. В тези случаи сме изправени и пред мнима не¬избежна отбрана, когато „деецът поради грешка (чл. 14 НК) относно действител¬ността на нападението счита, че има нападение, докато то обективно не съществува".
4. не може да се осъществява защита при условията на неизбежна отбрана и когато нападението е завършило
5. не може да се позовава на неизбежна отбрана и този, който умишлено провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму.
Превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тези случаи защитата причинява вреди, които чувст¬вително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване не е обществено оправдано.
Критерии за преценка:
- трябва да има несъответствие между ха¬рактера на нападението и този на защитата – трябва се преценява, като се съпоставят социалната значимост и характерът на обществените отношения, които се застрашават от първото и се увреждат от второто.
- Опасността на нападението се определя от това дали то са¬мо застрашава обществените отношения, срещу които е насочено или вече е започнало тяхното увреждане, до каква степен е стигнало по¬следното, каква е вероятността да се стигне до окончателно увреждане обекта на нападението и в каква степен е възможно да стане това.
- трябва да се съпоставят едни възможни, вероятни, но ненастъпили общественоопасни последи¬ци от нападението с едни действително причинени от защитата вреди.
- несъответствието между нападение и защита трябва да е явно; необходимо е да се отчита съразмерността на средствата за нападение и тези за защитата, степента на опасността, която заплашва нападнатия, неговите сили и възможности да отблъсне нападението в зависимост от броя на нападателите, тяхната възраст, физически сили, наличните оръдия, мястото и времето на нападението и всички други факти.
- при превишаване пределите на неизбежната отбрана защитата е общественоопасно деяние и ако са налице и другите признаци на да¬дено престъпление, отбраняващият се на общо основание трябва да по¬несе съответната наказателна отговорност; дори срещу такова деяние е допустима неизбежна от¬брана.
Превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение – чл. 12, ал. 4 НК . “Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.”
Уплахата е силно и непреодолимо, внезапно появило се чувство на страх, израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което нападението предизвиква у нападнатия.
Смущението е неправилното възприемане от отбраняващия се на един или няколко елемента на нападението или на обстановката, в която то се осъществява. Това се дължи на внезапността на нападението и на факта, че отбраняващият се няма време сравнително спокойно да възприеме цялостната обстановка.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 се прилага, само когато има пре¬вишаване пределите на неизбежната отбрана и това се дължи на уп¬лаха или смущение. Тези състояния са без правно значение, когато за¬щитата е останала в рамките на необходимите предели или когато осъщественото нападение вече е било преустановено. Но уплахата и смущението могат да са причина за грешка относно непосредствеността на нападението и така да доведат до мнима не¬избежна отбрана. Дори и такава да няма, ако деецът е действал в някое от тези състояния, то на общо основание следва да се преценява като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. И в случаите, визирани от чл. 12, ал. 4 НК деянието е общественоопасно, поради което срещу него също е допустима неизбежна от¬брана. Освен това и именно поради неговата обществена опасност, съдеб-ната практика приема, че и в тези случаи „деецът носи гражданска от¬говорност за причинените вреди, освен ако не е на лице случайно дея¬ние".
Случаи, при които пределите на неизбежна отбрана не се превишават. Чл. 12 (3) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако: т. 3 - нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище; т.6 - нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

IV. КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ
Чл. 13, ал. 1 НК „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост — за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на дру¬гиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която дее¬цът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените."
Чл. 13, ал. 2 „Няма крайна не¬обходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява прес-тъпление.”
Непосредствената опасност
а. Непосредствената опасност е едно обективно съществуващо състояние на действително застрашаване на конкретни обществени отношения или защитени от правото интереси, което се дължи на про¬явлението и действието на различни природни сили.
б. От обективна страна за състоянието на крайна необходимост е характерно, че действието на природните сили се подчинява на обек¬тивните природни закони и създава реална опасност от увреждане на съществуващи конкретни обществени отношения или правно защитени интереси.
в. Причина за възникване на опасността може да бъде както при¬родно явление, така и човешко поведение, които поставят началото на обективни причинни процеси. Но във втория случай не трябва да се ка¬сае за нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Възможно е също та¬ка непосредствената опасност да се дължи на съчетание от въздействие на природно явление и на човешко поведение едновременно.
г. Обект на застрашаване, а следователно и на защита, са прак¬тически всички видове обществени отношения - държавни или общест¬вени интереси, лични или имотни блага на дееца или на другиго.
д. опас¬ността да е непосредствена, т.е. в момента на осъществяване на за¬щитното деяние тя трябва да е възникнала и да не е отминала, да трае докато се реализира или бъде отклонена от този, който действа в състояние на крайна необходимост или от последвало събитие.
Защитното деяние
а. то трябва да е насочено към спасяване на за¬страшения обект, да е от естество да противодейства на опасността само по себе си или като предизвика действието на други природни си¬ли, които обективно противостоят на силите, създали
б. то винаги причинява известни вреди, известни обективни отрицателни изменения в съществуващата действителност, които при това са предвидени като съставомерни последици в състава на някое престъпление.
в. деецът трябва от субективна страна да цели спасяването на за¬страшения обект.
г. деяние при условията на крайна необходимост може да осъществи всеки човек, освен ако деецът сам е провокирал опасността умишлено.
Особените изисквания
а. да не съществува друг правоме¬рен начин за избягване на опасността, освен чрез причиняване на вре¬ди.
б. чл. 13, ал. 2, според която разпоредба не може да има крайна необходимост, "когато самото от¬бягване от опасността съставлява престъпление, т.е. необходимо е за субекта да не съществува наказателноправна забрана да отбягва опас¬ността.
в. Накрая причиняването на вреди при крайна необходимост е оп¬равдано, само ако тези, които са причинени с деянието, са по-малко значителни от предотвратените, от тези, които биха настъпили, ако защитното деяние не беше осъществено.
г. поправянето на вредите, причинени на трети лица става от лицето, чиито блага са спасени въз ос¬нова на принципа „комуто ползите, нему и тежестите".
Мнима крайна необходимост ще има, когато едно лице причинява вреди, действайки при грешка относно обществената опасност на свое¬то деяние, когато го осъществява при погрешна субективна представа за наличие на състоянието, визирано в чл. 13 НК. Неправилната представа при мнима крайна необходимост се от-нася само до опасността. Деецът може да се е формирал неправилна представа за възникналата опасност, когато в действителност не е така; за непосредстве¬ността на опасността, когато тя е съществувала, но вече е отминала; относно характера на една действителна опасност, както и за вероятността от нейното реализира¬не; за съразмерността на причинените и пре¬дотвратените вреди. Грешката относно обществената опасност във всич¬ки случаи изключва умисъла за причиняване на вреди (чл. 14, ал. 1 НК), а в случай, че неверните представи на дееца не се дължат на непредпазливост, последната също ще бъде изключена на основание чл. 14, ал. 2 НК. Тогава деянието няма да е извършено ви¬новно и на това основание то не ще бъде престъпно.

V. ПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДИ ПРИ ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИК
Чл. 12а, ал. 1 НК предвижда, че „не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг на¬чин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки."
1. Предпоставки за правомерно причиняване на вреди при задържане на престъпник. Членът е при¬ложим единствено спрямо лицата, осъдени с влязла в сила присъда за извършени престъпления. Втората особеност във връзка със задържането е, че то се из¬вършва с две цели, дадени кумулативно: за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление. Втората предпоставка за приложение на чл. 12а НК е лицето, на което са причинени вреди, да е извършило престъпление при него¬вото задържане.
2. Превишаване на мерките за задържане – ал. 2 В ал. 2 на чл. 12а НК пък се решава въпросът за това кога необхо¬димите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се пре¬вишават. Според закона тяхното превишение ще е налице „тогава, ко¬гато има явно несъответствие между характера и степента на общест¬вената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само при умишлено причиняване на вредата".

VI. ОПРАВДАН СТОПАНСКИ РИСК
Чл.13а. (1) Не е общественоопасно деянието което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избегнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.
(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

VІI. ПРОТИВОПРАВНОСТ НА ДЕЯНИЕТО И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО Я ИЗКЛЮЧВАТ
Под наказателна противоправност трябва да разбираме това обективно юридическо качество на общественоопасното деяние, отра¬зяващо противоречието му с установен в закон запрет за неговото из-вършване, който е израз на отрицателната обществена оценка за този вид деяния и за нарушаването на която забрана е предвидено наказание за извършителя.
Противоправност на действието и на бездействието
Когато съществуващата обществена действителност може да бъде променена отрицателно чрез извършването на даден вид действие, законът забранява под страх от наказание неговото извършване. По този начин се установява повелята субектите да се въздържат от осъ¬ществяване на забраненото поведение, което е от естество-да предизви¬ка отрицателни изменения в действителността. В този случай противо¬правно е забраненото действие.
Когато извършването на даден вид действие е обществено необ¬ходимо, законът заповядва извършването му от определени субекти. Чрез въздържане от дължимото по закон действие субектът нарушава така дадената правна заповед, като не променя действителността по предписания от правото начин. В тези случаи се установява забрана за бездействие и противоправно е именно то.
При комисивните престъпления законът забранява причинява¬нето на определен резултат. При тези престъпления противоправно е всяко действие или бездействие, което предизвиква забранените общественоопасни последици.
Обстоятелства, при които деянието не е противоправно
а. Малозначителност на деянието. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК установява, че „не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно не¬значителна".
б. Други обстоятелства. Към тази категория обстоятелства за сега можем да отнесем само случаите по чл. 294, ал. 3 НК. Тази разпоредба обявява за непрестъпно личното укривателство, извършено от съпрузите, низходящите, възходя¬щите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

VIІI. НАКАЗУЕМОСТ НА ДЕЯНИЕТО
1. Понятие за наказуемост на деянието
Наказуемостта на деянието е негово обективно юридическо качество, което показва, че извършването му е забранено под страх от наказание или още предвиждане на наказание в случай, че забраненото деяние бъде извършено.
2. Обстоятелства, изключващи наказуемостта са факти от дейст¬вителността, при наличието на които законът предвижда да отпадне наказуемостта на деяние, което по начало е престъпно. Обстоятелствата, изключващи наказуемостта са няколко вида. Те могат да бъдат групирани според различни критерии:
а. С оглед на техния обсег обстоятелствата, изключващи наказуе¬мостта, са два вида.
- общи обстоятелства, които не зависят от вида на деянията и поради това са уредени в Общата част на НК. От тази категория са уплахата и смущението, довели до преви¬шаване пределите на неизбежната отбрана и доброволният отказ от приготовление (чл. 17, ал. 3 НК), от опит (чл. 18, ал. 3) и от съучастие (чл. 22, ал. 1 НК).
- специфичните обстоятел¬ства, изключващи наказуемостта, които са свързани с особености на съответните видове престъпления и поради това са уредени в Осо¬бената част на НК. Към тази категория се отнасят непредпазливото причиняване на смърт по чл. 125 НК, изпълнението на решение по чл. 182, ал. 3 НК, издължаване на неплатена издръжка по чл. 183, ал. 3 НК, някои случаи на последвал брак между мъжа и жената след извършено полово престъпление или след заживяване на съпружески начала с лице, ненавършило брачна възраст (съответно чл. 158 и чл. 191, ал. 4 НК), противозаконното влизане в страната за да ползва деецът пра¬вото на убежище по чл. 279, ал. 5 НК, отричане от лъжесвидетелство преди образуване на наказателно преследване и до влизане на съдебният акт в сила (чл. 292, ал. 1, т. 2 НК), евентуалното самообвиняване в престъпление (чл. 292, ал. 1, т. 1 и 313а, ал. 4 НК), даване на подкуп от лице, което е изнудено за това (чл. 306, б. „а" НК), даване или получа¬ване на подкуп от провокирано лице (чл. 307, ал. 2 НК), отказ от самоуправство по чл. 323, ал. 3 НК, незабавното загасяване на пожар по чл. 332 НК, съобщаване на органите на властта за определени обстоятел¬ства (чл. 105, ал. 2; 109, ал. 4; 246, ал. 2; 306, б. „б"; 321, ал. 4; 321, ал. 4 и 357а, ал. 5 НК).
б. В зависимост от това, кога се проявяват обстоятелствата, из¬ключващи наказуемостта, те също са два вида.
- обстоятелства, които съществуват при извършване на деянието, като например уплахата и смущението при превишаване пределите на неизбежната отбрана или обстоятелството, че даващият показанията би обвинил себе си в извършване на престъп¬ление, ако каже истината като свидетел.
- обстоятелства, които се осъществяват след извършване на определено престъпно поведение или дори след довършване на деянието. От тази категория са доброволният отказ от приготовление, от опит и от съ-участие и последвалото положително поведение на дееца като например сключване на брак или съобщаване на властта за осъществена от дее¬ца престъпна дейност.