14. Оглед /чл.162 ГПК/

Разпоредбата на чл. 162 ГПК посочва, че
съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи с или без участие на вещи лица. Според т.10 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, огледът е доказателствено средство, което се допуска не само за проверка на събрани други доказателства, но е и такова със самостоятелно значение за процеса на доказване.
Може да се допусне служебно от съда предвид необходимостта от непосредствено сетивно възприятие върху състоянието на вещ или имот като източник на сведения относно релевантните за спора факти.
Когато предмет на огледа е движима вещ /например фотоснимка/, същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането й, като същата остава приложена по делото. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство /касетофон или видео/. Това са годни доказателства в процеса, тъй като ГПК не изисква записът да е извършен по определен ред. За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл.162 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т.е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място.
Когато предмет на огледа е недвижим имот, следва да е налице обективна необходимост съдът да възприеме непосредствено местоположението и състоянието на имота. Понякога доказателствата по делото / вкл. гласните/ не са достатъчни, за да осигурят точна представа за тези факти, а те може да са от решаващо значение за спора. Тогава ще се наложи разпита на свидетелите да се проведе при извършването на огледа. Това би подпомогнало самия процес на снемане на показанията и би придало на последните по-голяма достоверност. Не е изключено в резултат на огледа да се установи, че между страните всъщност няма спор, тъй като всяка от тях претендира за различни /например съседни/ имоти.
Забележка: при разпит на свидетели на място протоколът следва да възпроизвежда както показанията на свидетелите, така и констатациите на съда относно съществуването на посочените от свидетелите особености на мястото на огледа. Няма пречка тези констатации да се извършват успоредно със снемане показанията на съответния свидетел. На практика при огледа винаги следва да присъства вещо лице, което съставя скица за направените на място констатации, макар и да няма пречка самият съд да състави окомерна скица на имота. При възстановяване на земеделски имот в стари реални граници например, съставянето на точна скица /т.е. изготвена от вещо лице/ е задължително, тъй като същата ще представлява неразделна част от съдебното решение. Именно посредством нея ще се идентифицира на място възстановения имот. Това е и една от хипотезите, при която провеждането на оглед често е наложително - свидетелите се разпитват на място и с показанията си идентифицират подлежащия на възстановяване имот.