23. Особени производства - II. Производство по издаване на изпълнителен лист /чл.237- 250 ГПК/.

Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право.
Изпълнителният лист се издава по правило от Районния съд, до когото за целта следва да се подаде писмена молба. Производството по издаване на изпълнителен лист е едностранно - развива се без участието на длъжника, на когото не следва да се връчва препис от молбата. Съдът се произнася в закрито заседание с определение, което длъжникът може да обжалва с частна жалба пред Окръжния съд, ако с него исканият изпълнителен лист се уважава. Срокът за подаване на частна жалба тече от деня, в който на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Това означава, че длъжникът узнава за издадения срещу него изпълнителен лист едва след като въз основа на последния вече е образувано изпълнително производство, в което е поканен да изпълни доброволно задължението си.
Основанията за издаване на изпълнителен лист са две групи - съдебни и несъдебни. Посочени са в чл.237, ал.1 ГПК.
- съдебните изпълнителни основания са: влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните въззивни решения /макар и да не са влезли в сила/, протоколите за съдебна спогодба /според чл.125, ал.3 ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение/, решенията на арбитражните съдилища, както и решенията на чуждестранните съдилища, чието изпълнение в РБългария е било допуснато от българския съд. Когато се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, молбата се подава до първоинстанционния съд, който е гледал делото /Районен или Окръжен/. Ако основанието е решение на арбитражен съд, компетентен да издаде изпълнителен лист е Софийски градски съд.
- несъдебните изпълнителни основания са документи, които по силата на закона удостоверяват вземане на молителя срещу длъжника. Такива са: документите и извлеченията от сметки, установяващи вземания на банките, Националната и районната здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините; постановления на административни органи, ценни книги като запис на заповед или менителница; нотариални актове, в които са предвидени задължения за предаване на имот или плащане на парични суми. При несъдебните изпълнителни основания кредиторът направо се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника, без да води съдебен исков процес срещу него. По този начин се осигурява улеснена възможност за събиране на вземания, за които законодателят е преценил, че се нуждаят от засилена защита.
Длъжникът, срещу когото е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, разполага с възможността, след като задължението му не е установено с влязло в сила съдебно решение, да го оспори. Разпоредбата на чл.250 ГПК му дава възможност в 7-дневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да подаде до Районния съд /не винаги това е съдът, издал изпълнителния лист/ възражения, че не дължи сумата. Възраженията трябва да са подкрепени с писмени доказатателства /напр. доказателства за плащане на сумата/. Ако такива доказателства липсват, длъжникът трябва да е готов да предложи на кредитора обезпечение под формата на залог на пари или ценни книги, респ. ипотека на недвижим имот. При наличие на една от тези две предпоставки съдът спира изпълнението срещу длъжника. В 1-месечен срок от влизане в сила на това определение кредиторът, в чиято полза е издаден изпълнителен лист, трябва да предяви пред съда иск, с който да установи по съдебен ред вземането си срещу длъжника. Ако не предяви такъв иск в срок, изпълнителният лист се обезсилва.
Възможността да се иска спиране на изпълнението по реда на чл.250 ГПК не изключва интереса на длъжника да подаде и частна жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист - двете форми на защита съществуват паралелно и независимо една от друга. Последната възможност, с която разполага длъжникът, ако е пропуснал 7-дневния срок за подаване на възражение, е да предяви срещу кредитора иск, с който да поиска да се признае за установено, че не е налице вземането, за което е издаден изпълнителния лист /чл.254 ГПК/. Като обезпечителна мярка по този иск той може да поиска спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист.