Доказателства - част II

III. СЛУЖЕБНО НАЧАЛО В ПРОЦЕСА

С отмяната на чл.129, ал.1 ГПК /ДВ, бр.124/97 г./ отпадна служебното начало при допускане и събиране на доказателства в гражданския процес. Забраната за служебно допускане на доказателства обаче не е абсолютна - от този принцип има изключения:
- Според т.10 от ТР № 1/00 г., ОСГК на ВКС, съдът назначава служебно експертизи /предвид необходимостта от съобразяване на определени опитни правила и положения от науката с оглед постановяване на обосновано решение/, оглед и освидетелстване /защото са свързани с необходимостта от непосредственото сетивно възприятие от съда на релевантен факт, отнасящ се до лице, вещ или имот/. Когато съдът служебно назначава експертиза, възнаграждението на вещото лице не се изплаща от бюджета на съда, а се внася от страната, заинтересувана да установи фактите, с оглед на които се допуска това доказателство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.59, изр.2 ГПК.
- Съдът събира служебно и доказателствата, необходими за възстановяване на изгубено или унищожено дело в производството по чл.74 ПСА.
- Съдът извършва служебна проверка в производството за издаване на заповед за възстановяване на нарушено владение /чл.126ж ГПК/.
- Съдът може да събира служебно доказателства в производството за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения /чл.506 ГПК/.
- Съдът може да събира служебно доказателства в производството за ограничаване или лишаване от родителски права, образувано по негов почин /чл.75, ал.2, предл.1 СК/.
- Налице е служебно начало в охранителните производства /чл.427 ГПК/- например в производството за промяна на име по чл.19, ал.1 ЗГР.
Ако призованият свидетел се яви в съдебно заседание, но не се явява страната, която го е поискала, не е нарушение на състезателното начало съдът да проведе разпита в нейно отсъствие, след като са ясни фактите, за чието установяване е допуснато гласното доказателство. На същото основание съдът може, в присъствие на страните, да задава по свое усмотрение въпроси на вещото лице или свидетеля /разбира се, в рамките на съответните факти, с оглед на които същите са допуснати/.
Относно доказателствените средства /предвидените от закона източници на сведения за подлежащ на доказване факт/,
трябва да се прави разлика между недопустими и неотносими доказателствени средства.
1. Недопустимите доказателствени средства са няколко групи:
- Доказателствени средства, които са извън предвидените в ГПК /следствен експеримент, претърсване, изземване/.
- Доказателствени средства, които са негодни за установяване на определени факти /например свидетелски показания в хипотезите на чл.133 ГПК/.
- Доказателствени средства, които поначало са предвидени в закона, но се искат в ненадлежна форма /например писмени свидетелски показания/ или по непозволен начин /експертизи и свидетелски показания, събрани по друго дело/.
2. Неотносими са тези доказателствени средства, които се отнасят до ирелевантни /неотнасящи се/ за спора факти.
Например: доказателства за факта, че ответник по паричен иск е бил поканен да плати сумата, ако не е предявен в обективно съединение иск за лихви; графологична експертиза за установяване автентичността на документ, чиято формална доказателствена сила не е оспорена; доказателства за установяване на личните отношения между страните по имуществен спор.
И в двете хипотези - когато се иска събиране на недопустими или на неотносими доказателства, искането следва да се отхвърли.
Обяснения на страната по чл.114 ГПК - представляват доказателствено средство в процеса, но при наличието на две алтернативни предпоставки:
- Когато обяснението обективира неизгодни за страната факти - тогава представлява признание на факти, което се цени съгласно чл.127, ал.2 ГПК. Ако по реда на чл.114 ГПК страната заяви факти, които я ползват /например ответникът посочи, че е платил исковата сума/, обясненията й не са доказателствено средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред.
- Когато страната не се е явила или е отказала да отговори - тогава на основание чл.114, ал.3 ГПК съдът може /но не е длъжен/ да приеме за доказани фактите, за чието установяване е бил поискан разпитът й.
По реда на чл.114 ГПК е допустимо да се извършва само личен разпит на страните - физически лица. Представителите на страните /напр. управителят на търговско дружество/ могат да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели.
Разпит на страна по реда на чл.114 ГПК се допуска само по искане на противната страна, а не и по почин на съда. Абсолютно недопустимо е по този ред да се дават обяснения по искане на пълномощника на самата страна.