7. Вина. Форми на вина.

I. ПОНЯТИЕ ЗА ВИНА
1. Определение. Вината според българското наказателно право е проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се изразява в умисъл или не¬предпазливост.
2. Същност и основни особености на вината
2.1. Вината като психично отношение включва три основни елемента или компонента: интелектуален, волеви и емоционален.
а. Интелектуалният момент се свежда на първо място до отразяване в съзнанието на дееца на деянието, на възможния резултат от него и на причинната връзка между тях. Второ, на основата на посоченото отражение, в съзнанието на дее¬ца може да протече и оценъчен психичен процес, водещ до формиране на представа за отрицателното въздействие, което престъпното деяние ще окаже върху съществуващите обществени отношения, т.е. представата за общественоопасния характер на деянието.
- при пряк умисъл: субектт е формирал представи за сигурното, неизбежното и възможно, вероятното настъпване на конкретни ООП; субектът е формирал представи и за ООХ на деянието;
- при евентуален умисъл: субектът е формирал представи за възможно, вероятното настъпване на конкретни ООП; субектът е формирал представи за ООХ на деянието;
- при самонадеяност: субектът е формирал представи за възможно, вероятното настъпване на ООП от определен вид и не е формирал представи за ООХ на деянието;
б. Волевият момент отразява отношението на дееца от гледна точка на целта, която той си поставя, отнася се само до резултата от деянието.
- при пряк умисъл: деедът иска, цели, желае настъпването на ООП и предприема съответно поведение;
- евентуален умисъл: (преследва друга цел) допуска, съгласява се, примирява се, отнася се с безразличие към настъпването на ООП;
- самонадеяност: мисли да ги предотврати; деецът притежава субективната увереност, че ще предотврати ООП, която се оказва обективно необоснована;
- небрежност: (положителен момент) – субектът е бил длъжен и е могъл да предвиди ООП;
г. Емоционалният момент пък е от значение за мотавациятаии,. вземането на решението, за това в каква степен и насока е обмислено то; не се отчита в закона при определящо за основ¬ните форми на вината; само се взема предвид, когато е във връзка с предварителния и афектния умисъл и във връзка с индивидуализацията на наказанието.
2.2. Втората особеност на вината е, че тя е субективно или психич¬но отношение само към определени елементи на действителността, а именно към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици, към причинната връзка между тях и към общественоопасния характер на деянието. Възможните други психични изживявания, като особени цели, мо¬тивите, намеренията, както и чувствата, стоят извън вината. Те, заедно с последната, образуват субективната страна на престъплението.
2.3. вината е конкретно психично отношение на дееца - поради това то може да се прояви само чрез конкретно деяние; чуждо е вменението само на помисли, колкото и да са обществе¬но укорими. За да има вина е необходимо и външно проявено конкретно деяние.
2.4. вината е отношението на дееца по време, когато той осъществява престъплението.166 Тя има временен характер и трае от началото на деянието до неговото довършване. Отношението на су¬бекта след довършване на деянието няма значение за вината, но може да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието.
2.5. вината, като психично отношение, се изразява в две основни форми — умисъл или непредпазливост.
3. Степен на вина. Степента на вината е количествена характеристика на степента, в която са се отразили в съзнанието на дееца деянието с неговите обек¬тивни свойства и обществената му опасност. Тя зависи от: степента на общест¬вена опасност на престъплението; особеностите на самото психично отношение, от това дали вината се е проявила във формата на пряк или евентуален умисъл, или на непредпазливост, как¬то и от формата на последната; другите елементи на субективната страна — мотиви, цели, намерения, емоционално състоя¬ние; причините и условия¬та, при които тя се е формирала, защото някои от тях благоприятстват вземането на решение и осъществяването на деянието, а други — об¬ратно, пречат на това.
4. форми на вината - начинът, по кой¬то са се отразили в съзнанието на дееца обективните свойства на дея-нието и неговото обществено значение, както и формираното на тази основа волево отношение на субекта към отрицателните изменения в обществената действителност.
а. несъзнателна форма на вина - в съзнанието на дееца въобще да не са се отразили свойствата на деянието, но обществото да изисква от него съзнателното усилие, което би довело до такова отражение - такава форма на вина е небрежността.
б. съзнателна форма на вина - когато в съзнанието на дееца са протекли психични процеси, довели до осъзнаване в някаква степен на обективните свойства на дея¬нието и на тази основа - до формиране на укоримо психично отноше¬ние към самото деяние и неговите последици; това са умисълът в неговите разновидности и самонадеяността.
5. Вменяемост и вина. Вменяемостта е качество на психиката на субекта и се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина. От своя страна вината е качество на деянието, конкретно психично отношение, формирано на основата на потенциалната възможност за това. Ето защо вменяемостта е предпоставка, условие, без което не мо¬же да се формира вината като психично отношение.

ІІ. ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА КЪМ ОСТАНАЛИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
1. Вината и деянието се отнасят като част към цяло. Без дея¬ние не може да има вина, тъй като тя, като психично отношйние, е свързана с отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието.
2. вината и обществената опасност - вината е отражение в съзнанието на дееца на обществената опасност. Поради това, ако деянието не е общественоопасно, то няма как да бъде виновно, тъй ка¬то няма какво да се отразява в съзнанието на дееца. Обратното обаче е възможно. Дадено деяние може обективно да застрашава или да уврежда определени обществени отношения и тогава то ще бъде общественоопасно. Но ако неговата обществена опасност не се е отразила в съзнанието на дееца и законът не поставя пред по¬следния изискване за това, то няма да бъде виновно.
3. отношението между вината и противоправността и наказуемостта - незнанието на закона не извинява. Поради това и не е необходимо су¬бектът да съзнава, че извършеното от него е противоправно, т.е. запретено от закона, нито че е наказуемо, че за неговото осъществяване е предвидено съответно наказание. Вината е предпоставка за наказването на дееца, но тя не предполага наказуемост на деянието. Възможно е едно деяние да е виновно и въ¬преки това да не бъде наказуемо, ако е налице обстоятелство, изключва¬що наказуемостта.
4. Вината и субективна страна на престъплението също се отнасят като част към цяло. Вината е основният субективен елемент на прес¬тъплението. Но субективната страна е понятие, което не се изчерпва само с вината. Субективната страна на престъплението може да включ¬ва и други субективни елементи, визирани в неговия състав, като на¬пример особени цели, мотиви, намерения, чувства.