2. Действие на наказателния закон по време и по място.

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ
I. ВРЕМЕВИ ГРАНИЦИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
Наказателноправните норми могат да бъдат прилагани при извър¬шено престъпление от момента на тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния конституционен ред.
1. Влизане в сила на наказателноправните норми
а. За наказателните закони важи общото конституционно положе¬ние, че те трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, като вли¬зат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е опре¬делен друг срок (чл. 5, ал. 5 Конституцията).
б. Обикновено в съответния закон се предвижда по-голям срок от посо¬чените три дни. Този по-дълъг период от време е необходим на гражда¬ните да се запознаят с новите моменти, свързани с определено забране-но поведение. Държавните органи пък трябва да се подготвят да прила¬гат новите норми.
2. Прекратяване действието на наказателноправните норми - те прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада възможността за прилагането им:
а. изричната от¬мяна на отделни норми, на глави или раздели от НК или на целия за¬кон. При този вид отмяна, както е известно, чрез закон изрично се со¬чи кои текстове или части от НК се отменят и няма да действат в бъде¬ще.
б. Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна, когато идентични фактически състави са уредени по различен начин от нор¬ми, приети в различни моменти. В тези случаи се приема, че новата уредба отменя по-старата - мълчаливата отмяна не се практикува в съвременното българско наказателно право.
в. Наказателноправните норми не могат да прекратяват своето действие поради продължителното им неприлагане в практиката.
3. Действие на наказателноправните норми във времето
а. В посочените времеви граници меродавен за наказателноправната квалификация на едно деяние е моментът на неговото извършване. Това правило се извежда от забраната, установена в чл. 5, ал. 3 от Кон-ституцията, според която разпоредба никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за прес¬тъпление към момента на извършването му. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 постановява, че „за всяко прес¬тъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на из¬вършването му."
б. прав¬ните субекти могат да се съобразяват само с изрично установени за тях забрани.
в. Принципното положение, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване, налага да се изясни кога именно е извършено престъплението при някои осо¬бени хипотези.
- Преди всичко такава хипотеза е налице при фактически ус¬ложнения, когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл известен период от време. В практиката правилно се приема, че престъплението е извършено към момента на осъществя¬ване на деянието и се прилага законът, който е действувал по това време.
- Различно е положението, когато се осъществява форма на ус¬ложнена престъпна дейност, която започва при действието на един за¬кон, но продължава и завършва при действието на друг. За продължавано или за продължено престъпление, за престъпленията на системно извър¬шване и за тези, които се извършват по занаят, ще се прилага законът, който е в сила към момента на тяхното довършване или прекратяване.

II. ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК предвижда, че за всяко прес¬тъпление ще се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а тази на ал. 2 постановява, че когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, кой¬то е най-благоприятен за дееца.
Условия за обратно действие на наказателноправните норми
Наказателноправните норми могат да имат обратно действие само ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 2, ал. 2 НК.
а. необходимо е осъщественото деяние да се третира от действащото наказателно право като престъпление в момента на извършването му, при което между дееца и държавата е възникнало наказателно правоотношение.
б. престъпната дейност, породила наказателното правоотношение, да е довършена при действието на стария закон. Когато тя е започнала тогава, но е продължила и след влизане в сила на новия закон, ще се прилага той по силата на правилото по чл. 2, ал. 1 НК.
в. по отношение на дееца да няма влязла в сила присъда за извършеното престъпление, т.е. държавата още не е реализирала своето правомощие да осъди извършителя.
г. до влизане на присъдата в сила да са последвали различни закони, които предвиждат различни наказателно¬правни последици за извършеното престъпление, като единият от тях е по-благоприятен за дееца.

III. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА ПРОТИВООКОНСТИТУЦИОННОСТ
1. Искане за обявяване на противоконституционност може да се прави само относно действа¬щи правни норми, т.е. такива, които са влезли в сила и които на общо основание трябва да се прилагат. Действащата правна уредба не предвижда какъвто и да е срок, в който може да се прави посоченото искане.
2. Нормата, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня, в който влезе в сила решението на КС (чл. 151, ал. 2 Конституцията), т.е три дни след обнародването му в ДВ. Иначе казано, тя престава да действа занапред. Решението на КС няма обратно действие.
3. В тези случаи решенията имат и възстановително действие, т.е. възстановява се действието на закона такъв, какъвто е бил той до изменението му, което е обявено за проти¬воконституционно.
4. Възможно е дадена наказателноправна норма, обявена за противоконституционна, да се окаже по-благоприя¬тен за дееца закон.

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО МЯСТО

I. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ НА ОСНОВАТА НА ТЕРИТОРИАЛНИЯ ПРИНЦИП
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 НК предвижда, че той се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република Бълга¬рия.
1. Територията на Република България включва сушата, затворена вътре в международно признатите граници на държавата, вътрешните и те¬риториалните води, въздушното пространство над сушата, вътрешните и териториалните води, земните недра под тях, корабите, плаващи под български флаг в открито море и въздухоплавателните средства под български флаг, когато те се намират над открито море.
2. българският НК трябва да се прилага по отношение на всички престъпления, извършени върху територията на българската държава.
Поради това е необходимо да се отговори на въпроса — кога дадено престъпление е извършено на територията на Република Бълга¬рия?
а. когато дадено престъпно деяние или прес¬тъпна дейност са осъществени изцяло на българска територия и общественоопасните последици от тях също са настъпили тук.
б. когато част от престъпното поведение е осъществено в България или само престъпните последици са настъпили изцяло или отчасти на наша територия.
- престъплението ще отговаря на изискването по чл. 3, ал. 1 НК винаги, когато неговото изпълнение е започнало в България, макар и да е довършено в чужбина и евентуалните общественоопасни последици да са настъпили там.
- Дадено престъпление ще е извършено на българска територия и когато неговото изпълнение е започнало в чужбина, но изпълнител¬ното деяние е довършено у нас, независимо от това къде е настъпил престъпният резултат.
- достатъчно е само престъпните последици да настъпят на територията на страната, за да се приеме, че престъплението е из¬вършено в България.
3. По силата на чл. 3, ал. 1 НК българският НК ще се прилага спрямо всички лица, извършили престъпление на територията на Бъл¬гария, независимо чии граждани са извършителят и пострадалият.
Изключение от това правило се предвижда само за отговорността на чужденци, които се ползват с имунитет по отношение на наказател¬ната юрисдикция на Република България, въпрос, който се решава съ¬образно приетите от нея норми на международното право (чл. 3, ал. 2 НК). Но това изключение има процедурен характер, защото създава само пречка за образуване на наказателно преследване. Ако имунитетът отпадне, наказателно преследване може да се осъществи и по отноше¬ние на тези лица.

II. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ НА ОСНОВАТА НА ЛИЧНИЯ (НАЦИОНАЛЕН) ПРИНЦИП
Личният или още национален принцип за действие на наказателноправните норми по място е обявен от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 НК, която предвижда, че той се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.
1. Същност на личния принцип
а. когато дадено деяние, из¬вършено от български гражданин в чужбина представлява престъпле¬ние по нашия НК, присъдата на чужд съд няма сила на присъдено не¬що спрямо българския съд. Тя не е пречка за осъждане на дееца от наш съд и съобразно националното ни законодателство.
б. когато гражданин на нашата страна може да бъде преследван и по законодателството на държавата, където е из¬вършил престъплението - чл. 4, ал. 2 НК се предвижда, че български гражданин не са предава на чужда държава заради из¬вършено от него престъпление на нейна територия нито за съдене, нито за изтърпяване на наказание. Щом извършеното от него е прес¬тъпление по българското наказателно право, той отговаря пред българ¬ското правосъдие и според българския закон. Съществува и конститу¬ционна забрана за предаване на български гражданин на друга държава (чл. 25, ал. 4 от Конституцията).
в. След като българският съд не е обвързан с присъдата на чужде¬странен съд, възможно е да се получи така, че деецът да трябва да изтърпи две нака¬зания за едно и също престъпление. Чл. 7 НК предвижда предварителното задържане и изтърпяното на¬казание в чужбина да се приспадат от българския съд, а когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание трябва да се вземе предвид при определяне наказанието от българския съд.
2. Предпоставките за приложението на чл. 4 НК са посочени из¬черпателно в законовия текст.
а. извър¬шеното деяние да е престъпление по българския НК - няма значение дали извършеното е престъпление по законодателството На чуждата държава. Възможно е там такива деяния да не са престъп¬ления, както е например с многобрачието в някои ислямски държави; не се вземат предвид деяния, които нашият закон не третира като престъпления (богохулство).
б. необходимо е извършителят на престъплението да е български гражданин, което се определя по Закона за българ¬ското гражданство.
в. българският НК ще намери приложение по силата на националния принцип, когато престъплението е извършено извън те¬риторията на Република България.

III. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ НА ОСНОВАТА НА РЕАЛНИЯ ПРИНЦИП
Реалният принцип за действие на наказателноправните норми е отразен в разпоредбата на чл. 5 НК, която предвижда той да се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.
Предпоставките за прилагане на българския наказателен закон съобразно реалния принцип са посочени в разпоредбата на чл. 5 НК изчерпателно. Те трябва да са налице в съвкупност.
а. субектът на престъплението да е чужденец, т.е. лице, което не е български гражданин.
б. деянието, извършено от чужде¬неца извън пределите на страната, да е престъпление по българския закон. Това е достатъчно и няма значение дали деянието е престъп¬ление по законодателството на държавата, на чиято територия то е из¬вършено.
в. престъплението, извършено в чужбина, да е от общ харак¬тер, пак според българското законодателство. Това предполага наказа¬телното преследване на дееца да се осъществява по общия ред, а не по тъжба на пострадалия.
г. Разпоредбата на чл. 5 НК визира само престъпления, извършени в чужбина, т.е. извън пределите на Република България.
д. извършеното в чужбина престъпление трябва да засяга интересите на българската държава или на български гражданин.
IV. ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ НА ОСНОВАТА НА УНИВЕРСАЛНИЯ ПРИНЦИП
Универсалният принцип за действие на наказателноправните норми е залегнал в разпоредбите на чл. 6 НК, които предвиждат той да се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпле¬ние против мира и човечеството, с което се засягат интересите на дру¬га държава или чужди граждани (ал. 1), както и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в междуна¬родно съглашение, в което участва Република България (ал. 2).

V. ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ВЪЗПРИЕТИТЕ ПРАВИЛА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ В ПРОСТРАНСТВОТО
Наличието на предпоставките за прилагане на едно правилата изключ¬ва приложението на останалите.
НК се прилага на основата на териториалния принцип винаги, ко¬гато дадено престъпление е извършено на територията на Република България. Останалите правила решават въпроса за приложимостта на българското наказателно право по отношение на деяния, извършени извън територията на страната.
На второ място следват правилата на чл. 4 НК, които намират приложение винаги, когато български гражданин е извършил в чужби¬на деяние, което се третира като престъпление по нашето право, като не се отчита на кого принадлежат засегнатите интереси. Приложението на НК на основание личния принцип изключва неговото прилагане на основание чл. 5 и 6 НК.
При това положение извършителят на едно престъпление ще от¬говаря на основата на реалния принцип, отразен в чл. 5 НК, само до¬колкото не може да бъде преследван наказателно на основание чл. 3 или 4 НК. В тези случаи международните ангажименти на страната за Наказателно преследване нямат значение.
Накрая, разпоредбите на чл. 6 НК ще се прилагат, ако не могат да се приложат правилата, отразяващи териториалния, личния или ре¬дния принцип и при наличието на разгледаните предпоставки.