9. Държавна служба.

Държавната служба е правен институт, който е свързан с положението на държавните служители и с осъществяването на нормативно установена дейност в администрацията. Не всички служители в администрацията са държавни служители. В администрацията работят и хора по трудово правоотношение. Новата правна уредба започва със Закона за държавния служител от 1999 г. Уредбата има определено историческо развитие. До 1922 г. съществува Закона за чиновниците. До 1951 г. съществува Закон за държавния служител. От 1951 г. до 1999 г. уредбата на държавните служители се съдържа в Кодекса на труда. Закона за държавния служител урежда статута на държавния служител, възникване на правоотношението, работното време, почивки, отпуски, повишения, награди, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност и прекратяване на служебното правоотношение.
В закона съществува легално определение за държавния служител – това е лице, което по силата на административен акт заема платена длъжност в държавната администрация. Съществуват различни видове държавни служители – това са ръководни служители и експерти. Ръководният служител винаги е назначен с административен акт по служебно правоотношение. Експертът може да е държавен служител, може и да е по трудово правоотношение. За назначаването на държавния служител съществуват определени условия – българско гражданство, пълнолетие и др. Освен това, в своята дейност държавният служител се подчинява на определени принципи. Държавната служба се заема само чрез конкурс. Служебното правоотношение се прекратява по определен ред. За държавният служител е установена утежнена процедура по напускане, за да се гарантира стабилността при осъществяване на държавната служба.