7. Конституциите от 1947 г. и 1971 г. – общото и особеното в двете конституции.

1. Конституцията на НРБ 1947 е приета от ВНС и е типичен представител на основните закони на „народните демокрации”, които с различни модификации възпроизвеждат модела на управление, установен в конституцията на СССР от 1936.

Характерни черти:
1.а) Преустройство на системата на конституционните принципи – принципът за разделение на властите е заменен с този на единство на държавната власт; отпада и принципа на политическия плурализъм; принципът на народния суверенитет е изведен в абсолют.
1.б) Парламентът е обявен за върховен орган в държавата – той формира всички останали органи в държавата. Той избира Президиум на НС, състоящ се само от народни представители, който:
- ръководи дейността на парламента
- играе ролята на държавен глава
- между сесиите на парламента осъществява законодателна дейност (чрез укази)
Парламентът не е постоянно действащ орган, а осъществява функциите си в рамките на парламентарни сесии 3-4 пъти годишно, през останалото време в неговите функции встъпва Президиума.
1.в) МС е орган с изпълнително-разпоредителни функции, избира се от парламента.
1.г) Съдебната власт не е единна система от органи. Отделна е системата на съдилищата, успоредно с която фунцкионира тази на прокуратурата.

Конституцията от 1947 не е идеологизирана конституция, но в същото време тя съдържа една своеобразна програма за трансформиране на политическата и икономичеката система на обществото и за изграждане на социалистическа държава от съветски тип. Формално се прогласява плурализъм на формите на собственост, но в същото време се предвижда и възможността за национализация на чaстната собственост, за въвеждане на монополи. В селското стопанство върви кооперирането на поземлената собственост – процес, който приключва в средата на 60-те.

Гл. II урежда основите на плановата икономика на държавния социализъм. Въведен е кръг от обекти на изключителна държавна собственост, а външната и вътрешната търговия са поставени под държавен контрол. Прекомерната етатизация на икономиката намира израз в държавното ръководство на стопанството чрез държавния народостопански план. Засилените регулативни функции на държавата, ограничаването на стопанската инциатива и прякото администриране на икономиката впоследствие довеждат до поглъщане на гражданското общество от държавата.

В политическата сфера се извършва редуциране на партиите на 2 основни партии – БКП и БЗНС. Не е установена двупартийна система, защото БЗНС имат сходни възгледи и участват в О. Фронт и в изборите за НС и местни органи с общи кандидатури.
Конституцията от 1947 изиграва ролята си за трансформирането на българското общество и държава съобразно постулатите на една идеологическа рамка. Тя е продукт на Ст. Война и Желязната завеса; действа в периода на най-силно противопоставяне на Изтока и Запада.

2. Конституцията от 1971 е идеологизирана. Една идеология се превръща в рамка на държавната политика, от която държавните органи не могат да се отклоняват. Тя окончателно скъсва с политическия плурализъм. Чл. 1 отрежда ръководна роля на БКП и БЗНС.
2.1 В икономическата област конституцията констатира случилото се в предходния период – превръщането на държавата в абсолютен собственик. Закрепва се държавния монопол върху основните стопански сфери. Юридически, а и практически частната инициатива е недопустима. Кооперативната собственост е силно централизирана чрез създаването на кооперативни обединения в национален мащаб. Конституцията не признава и частната собственост, заменяйки я с термина „лична собственост”, за която съществува широк кръг от възможности да бъде отчуждена.

2.2 В областта на системата на държавните органи се наблюдава очертана тенденция към централизация на държавните органи – свиделство за окончателното утвърждаване на политическия тоталитаризъм в държавата. Държавните решения се взимат от най-висшите етажи на системата. Налице е уния между партийното и държавното ръководство, а в партийните ръководства не се наблюдава дълго време персонално обновяване.
Народният суверенитет се превръща в суверенитет на парламента т.е. всички държавни органи се формират от него. Премахнат е Президума на НС, като се създава нова институция – Държавния съвет. ДС се състои само от народни представители, отделен е от НС (макар и да се избира от него) и играе ролята на колективен държавен глава. ДС определя и законодателната програма на парламента, който отново не е постоянно действащ орган. ДС играе ролята на филтър между сесиите на НС и може да внася измения в отделните текстове на законите. ДС може да създава първична правна уредба чрез нормативни укази, утвърдени на сесия на НС. ДС е един от субектите, които имат право на законодателна инициатива.

2.3 В областта на държавното управление. МС се формира по парламентарен път. Парламентът осъществява контрол върху действията на правителството, което трябва да се отчита пред НС. МС се превръща в изпълнител на политиката, зададена от ДС. В ДС се образуват специални органи – съвети, които дублират министерствата.

2.4 В сферата на местното самоуправление почти не се оставя място за осъществяване на местно самоуправление, независимо от първоначалния замисъл. То е лишено от ресурс, общинската собственост е силно свита, а финансирането се осъществява от държавния бюджет. Териториалното разделение е на 2 звена – общини и области. Общините включват по няколко населени места, обединени в селищни системи. На областно ниво се отива към едно обединение на окръзи в области – от 28 окръга остават 9 области. Наблюдава се отделяне на политиката от конкретните проблеми в отделните райони.

2.5 Конституцията от 1971 повтаря разделението между съда и прокуратурата като две самостоятелни системи. Предварителното разследване на наказателните дела се осъществява от органите на МВР чрез единен следствен апарат, обособен в рамките на МВР.