4. Правни и нравствени норми.

Особеностите на отношението между правото и нравствеността са свързани главно с това, че последната е ценностно оценъчно явление, което като правото има нормативен израз. Поради това в случая отношенията се конкретизират преди всичко като взаимоотношения между правни норми и нравствени принципи и норми. Различията между правото и нравствеността са главното, върху което се основават отношенията между тях.
Нравствеността като нормативна система има сложен състав. На първо място в нея се включват принципите и нормите на етиката. Главната тяхна особеност се изразява в това, че съдържат задължението на добродетелта т.е. да се прави добро другиму. Това са т.нар положителни задължения. Поради това главно средство, гарантиращо изпълнението на етическите принципи и норми не е отрицателното обществено мнение, представляващо психическа принуда, а положителната оценка на такъв род поведение т.е. психическото поощрение.
Тази същност на етичните норми и принципи обуславя пряко характера на отношенията им с правото. Връзката между тях и правото по принцип трябва да бъде само функционална. Етичните норми и принципи не трябва да се включват в съдържанието на правото, тъй като последното за разлика от тях съдържа т.нар отрицателни задължения т.е. задълженията да не се причинява другиму вреда.
На второ място нравствеността съдържа принципите и нормите на морала. Те, за разлика от етическите принципи и норми, съдържат задължението да не се причинява вреда другиму, т.е. предвиждат отрицателни задължения. Това са задълженията на благосклонността.
Тази същност на моралните принципи и нрави обуславя друг тип отношения между тях и правото. Отрицателните задължения, които се установяват както в правните норми с оценъчен характер, така и в морала, са основата, върху която се проявява органическата връзка между тях. Ето защо моралните принципи и норми могат да се отразяват в правото, да проникват в неговото съдържание.
Поради това, че моралните принципи и норми съдържат отрицателни задължения, главното средство за гарантиране на тяхното спазване при липса на собствено убеждение, не с положителна оценка, а с психическа принуда.
Тъй като моралните принципи и норми регулират обществени отношения, които имат жизнено значение за личността, свързани с реализирането на нейните естествени права, като право на живот, на достойнство, на собственост и т.н., психическата принуда не е достатъчна за гарантиране на тяхното спазване. Недостатъчността в случая се изразява в невъзможността създателите на моралните принципи и норми да ги защитават със средствата на физическата принуда. Несъответствието на регулативните качества на моралните принципи и норми с величината на ценностите, които те защитават, обуславят необходимостта от тяхната защита и със средствата на правната принуда. За да се реализира тази необходимост, трябва моралните принципи и норми да се отразят в правото, да станат негово съдържание. Така се достига до органическа връзка между морал и право.
В случаите, когато моралните принципи и норми се включват в съдържанието на правото, те запазват самостоятелното си съществуване като същност, съдържание и форма и след като станат съдържание на правните норми и принципи. Процесът в случая не се изразява в поглъщане на моралните принципи и норми от правото, а е процес на отразяването им в правото. Така те запазват собствените си функции.
При отразяване на моралните принципи и норми в правото става трансформиране на тяхната същност и съдържание. Моралните задължения стават едновременно юридически задължения със специфичните им правопринудителни гаранции за изпълнение.
Цялото историческо развитие на идеите за отношението между правото и нравствеността показва, че основният проблем е този за пределите на проникване на нравствеността в правото. Правото и нравствеността имат общи белези, които обаче не превръщат правото в част от нравствеността. Общото между тях произтича главно от обстоятелството, че са част от обществената нормативна система, от това, че се проявяват като разновидност на обществените норми. Но в рамките на тази нормативна система те съществуват самостоятелно. Различните им качества от гледна точка на начин на създаване, форми на съществуване, съдържание и начини на охрана, обуславят проявлението им като две различни по същност явления.
Моралните принципи и норми, като ценностни оценъчни явления, са критерий за допустимите начини на реализиране на правото. Възможността да изпълняват посочената роля без да се включват в съдържанието на правните норми произтича от това, че съдържат отрицателни задължения. Тъй като етичните принципи и норми съдържат положителни задължения, те не могат да изпълняват тази роля. За това във всички правни норми, с които се възлага тази роля, следва да се употребява термина морални, а не нравствени принципи и норми.
Разликата между правото и нравствеността е, че нравствеността дава оценка на интересите, а правото – тяхното разграничение..
Тъй като правото предполага разграничаване на интересите на различните личности, юридическите норми определят само отношенията към другите, а не към себе си, защото оценката на интересите има значение и за човека, взет съвършено отделно.