42. Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция.

Право на оспорване имат тези лица, които имат правен интерес и прокурора. Това са заинтересованите лица и техните организации, понеже става дума за общи административни актове. Идеята е, че заинтересовани лица и техните организации са тези, чиито права и интереси могат да бъдат засегнати, нарушени или застрашени от съдържанието на общият административен акт. Основанията за оспорване са подобни на тези, които са визирани в чл. 146 от АПК. Особеностите на оспорването произтичат от това, че става дума за общи административни актове и тук е силно застъпено правото на достъп до информация. Съобщението за оспорването се прави чрез обявление в Държавен вестник. Сроковете за оспорване на общите административни актове отразяват тяхната специфика. Те са със различна продължителност, в зависимост от производството по издаването или съобщаването на оспорения общ административен акт. Съгласно чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството. По този начин се разширява възможността за оспорване на общия административен акт. Този 14-дневен срок важи за отделни заинтересовани лица, които са участвали в производството по издаване на общия административен акт чрез предложения становища и други. По сложен е въпросът с едномесечния срок. Тук става дума за лица, които не са участвали в производството. Тази особеност е поставена в зависимост от определението за общ административен акт, в което се говори за неопределен брой лица. Те или част от тях може да не са участвали в производството. Публичното оповестяване на издаването на общ административен акт не подлежи на юридическо регулиране и това налага специфични средства за защита. Възможно е удължаване и възстановяване на тези съществуващи срокове. Делото се разглежда пред административен съд или пред ВАС. Жалбата и протеста се подчиняват на правилата от оспорването на индивидуалните административни актове. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. В това е разликата с суспенсивния ефект при обжалването на индивидуалните административни актове, там оспорването спира изпълнението. Страни по делото са оспорващия и органът, издал общия административен акт. Други лица могат допълнително да встъпят в делото с молба за присъединяване или за встъпване до приключване на устните състезания. Съдът се произнася с решение. Съдът има същите правомощия, като при оспорването на индивидуалните административни актове.
АПК е предвидил и оспорване на подзаконови нормативни актове. Те могат да се оспорват само по съдебен ред. Оспорват се само влезли в сила нормативни актове. Общият срок за влизане в сила е тридневен и е установен в КРБ. При невлезлия в сила нормативен акт, не е завършен фактическият състав, няма налице завършен окончателен административен акт и той не може да бъде оспорен пред съда. Особеностите на нормативните административни актове се отразяват и върху оспорването им пред съд. Основанията за оспорване са същите в чл. 146 от АПК. Особеностите при изискването за прилагането на тези 5 условия са свързани с органите, които могат да издават нормативни административни актове. Тази компетентност да се издават нормативни административни актове е непрехвърлима. Особеност на оспорването, която е нова в сравнение със Закона за върховния административен съд, вече отменен, е че право на оспорване имат само тези, чиито права и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от подзаконовия нормативен акт. Това нормативно разрешение е твърде спорно, предвид установяването на личния и пряк интерес. Оспорването не спира изпълнението на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако съдът постанови друго, т.е. спиране на действието, то това спиране трябва да се обяви по същия начин, по който е обявен и самият нормативен акт. Участието на прокурора е задължително, съдът може да обяви нищожността, да отмени изцяло или отчасти акта, да остави без разглеждане жалбата и протеста. Съдебното решение се обнародва по същия начин, по който е бил обнародван съответния акт, то влиза в сила от деня на обнародването на съдебното решение.

44. Касационно производство