9. Върховенство на конституцията. Непосредствено действие.

Чл. 5 ал. 1 „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”
1. Изначалното върховенство на К произтича от нейния непроизводен характер. Съдържанието на К не се преопределя от изисквания за спазване и не се предхожда от действието на други вътрешноправни актове с по-висша юридическа сила. Конституцията регулира първично основните обществени отношения, предмет на нейното съдържание.
Конституционното върховенство има универсално действие и се разпростира по отношение на всички правни субекти на териоторията на националната държава.
То произтича от това, че в основния закон са уредени основните конституционни ценности, принципи и норми, които преопределят съдържанието на правното регулиране и се „декомпозират” в законите и подзаконовите актове. Върховенството на конституцията има не само формален аспект, който поддържа йерархията в системата от източници на правото, но също така предопределя и материалното съдържание на законите. Изискването за съответствие на законите с конституцията е първото практическо следствие на конституционното върховенство, което се проявява в правотворчеството. Второто измерение на конституционното върховенство при прякото действие на нормите се проявява в правоприлагането.

2. Принципът за непосредственото действие на конституционните норми е провъзглъсен в чл. 5 ал. 2: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”. Принципът имплицитно се провежда в конституционната и правната система, а също така се прилага практически от правните субекти. Според Конституцията от 1991 разпоредбите на основния закон следва да се прилагат без опосредствано правно регулиране от парламентарни закони, подзаконови актове и други източници на право.
При хипотезата на противоречие на други правни норми с нормите на Конституцията, прякото действие заедно с върховенството означава, че правоприлагащите органи следва да предпочетат конституционния текст. Конкретният механизъм за това е предвиден в чл. 150 ал. 2: „Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.”
Макар и в несъвършен вид, в §3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби доразвива принципи за върховенството на К и за нейното пряко действие чрез идеята за отменителното действие на К по отношение на заварените закони, които й противоречат. Конституционният съд обаче ревизира първоначалната си концепция да не се произнася върху конституционността на закони, приети преди влизането в сила на К от 1991.

3. Приоритет при прякото прилагане на К имат нормите, предвиждащи забрани, и особено тези от тях, които провъзгласяват негативни основни права на човека и гражданина. Самоизпълняващите се конституционни предписания и норми на международни договори, станали част от вътрешното право по реда на чл. 5 ал 4 КРБ, също имат по-висока юридическа сила и следва да бъдат предпочетени пред конституционни разпоредби, които препращат към законова уредба, като резервират правното регулиране на законодателя.