32: Понятие за административен процес.

Едно от основните деления на административноправните норми е на материални и процесуални. Обособяването на процесуалните правни норми има за цел яснота, определеност във прилагането на материалноправните норми. До приемането на ЗАП през 1970 г. процесуалните норми бяха разпръснати на различни места. С приемането на ЗАП от 1970 г. и на ЗАНН през 1969 г. се започва процеса на кодификация на процесуалната уредба. Тези два закона ЗАП от 1970 г., след това ЗАП от 1979 г. и ЗАНН от 1969 г. слагат началото на кодификацията на процесуалната материя. Необходимостта от кодификация проличава и във всички основни форми на изпълнителната дейност – правотворчество, правоприлагане и правораздаване.
Административният процес, който се оформя на базата на тези три закона има за цел да покаже начина на функциониране на изпълнителните органи. Чрез него се уточнява начинът, по който се прилагат правомощията на изпълнителните органи, при осъществяване на тяхната компетентност. Съществуват два вида разбирания или тези за обхвата на административния процес. Според тясното разбиране за административен процес, административният процес представлява само решаване на правни спорове. Това е дейност, която се извършва под ръководството на съда или особените юрисдикции. Тук се има предвид решаването на правни спорове или изпълнението на притезания по принудителен път (т.нар. принудително изпълнение). Постепенно се оформя и другото разбиране за административен процес – това е т.нар. широко разбиране за административен процес. Според него административният процес е цялостната дейност по издаване контролиране и изпълнение на административни актове, а при неизпълнение и налагането на административни наказания.
Освен това в теорията съществува и спор за това какво представлява производството и какво представлява процесът. Възможните съотношения между тези две понятия са 3:
1. Процесът е част от производството.
2. Производство и процес са идентични, са синоними и имат еднакъв обем и обхват.
3. Процесът е система от производства.
В българската теория и в българската законодателна практика по тези две теми има устойчиво разбиране. На първо място, приема се, че за административен процес говорим и мислим, като за широкото му разбиране. Това означава, че в българската теория и в българското законодателство се възприема тезата за широкото разбиране на процеса. По този начин се обхващат по-голям кръг обществени отношения и се защитават по-широк кръг права и интереси на гражданите и юридическите лица. От тази философия изхождат и нашите процесуални закони ГПК, НПК, АПК. На следващо място, в България, като теория и като законодателство, се изхожда преимуществено от тезата, че процес и производство не са равнозначни или равностойни и че процесът е общото понятие и вътре в него са уредени и систематически свързани различни видове производства. Нормативната уредба на административния процес е в зависимост от уредените производства. Издаването на нормативни административни актове се подчинява на АПК и на ЗНА. Издаването и контролът на общите актове се подчинява на АПК. Разглеждането на жалби сигнали и предложения – АПК. Административното обслужване – АПК. Отделни производства са уредени, поради тяхната специфика, в специални закони – ЗМВР, ЗУТ, Закона за висшето образование (ЗВО) и др.

33: Субекти, страни и участници в административния процес.