2. Предмет система и източници на административното право.

Предмет – това са специфични обществени отношения между субекти на административното право, които възникват в процеса на изпълнителната дейност на държавните органи. Правоотношенията, които възникват могат да бъдат по вертикала или по хоризонтала. По хоризонтала са отношенията между субекти, които са равнопоставени. При тях няма подчиненост, йерархическа, служебна или друга. По вертикала се развиват отношенията, когато между субектите има йерархическа служебна зависимост. В рамките на изпълнителната власт, без да се нарушава принципът на разделение на властите, съществуват отношения по правотворчество, правоприлагане и правораздаване.
Административното право регулира отношения свързани с осъществяване на изпълнителната дейност. Основна характеристика на метода на правно регулиране е, че той е властнически. Това зависи от характера на обществените отношения. Това зависи от съществуващото и юридически установено неравенство между страните. В най-честия случай, правните промени имат едностранен характер. Те зависят от волята на държавния орган и водят до правна промяна в сферата на лицето, до което се отнасят. Системата на административното право е обусловена от неговата регулаторна функция за отношенията между изпълнителната власт и обществото. Съществуват материалноправни и процесуалноправни норми. Освен това съществуват общи и специални норми. Общите регулират обща дейност и общи правила, специалните регулират конкретни отношения. Такова е съотношението между АПК и Закона за радио и телевизия или АПК и ЗУТ.
Източниците на административно право представляват властнически актове на компетентни държавни органи, които съдържат административноправни норми. Те са винаги писмени, освен това, поради спецификата на предмета за регулиране, те са най-често с подзаконов характер. Естествено е да започнем с Конституцията, която има най-висша правна сила. Тя определя правата и задълженията на гражданите и организацията на държавните органи, в това число и най-важните изпълнителни органи.
На следващо място това са законите, които регулират основни обществени отношения и трайни такива в областта на изпълнителната дейност. Някой от тях имат общ характер като АПК и ЗАНН а други регулират конкретни отрасли такъв е Закона за отбраната и въоръжените сили, ЗУТ и други.
Подзаконовите нормативни актове са уредени на 2 места – в АПК и в Закона за нормативните актове.
Да се обърне внимание чл. 6, 7, 8, 9 от АПК и да се знае в кои случаи кои органи какви подзаконови нормативни актове могат да издават.
Отношение към проблема за източниците на административното право имат още актовете на Конституционния съд и тълкувателната дейност на Върховния административен съд. Освен това България, като член на Европейския съюз е длъжна да инкорпорира в своето право и актовете на европейските институции.