24. Правораздавателен контрол върху администрацията.

Правораздаването е особен вид държавна дейност, която се осъществява основно от органите на съдебната власт. Част от правораздаването е насочено към дейността на администрацията. Правораздаването има няколко основни белега:
1) Инстанционност – едно дело се разглежда на първа, втора или първа, втора и трета инстанция.
2) Правораздаването се осъществява след сезиране – т.е. по установен от закона начин съдебните органи трябва да бъдат сезирани с определен въпрос. В България и в Континентална Европа съдебните органи действат след сезиране. По различно е положението в Англия, Америка и Австралия.
3) Спорещите страни са равнопоставени – равнопоставени не означава равноправни, а равнопоставени означава, че имат еднакви процесуални възможности.
Основните правораздавателни актове имат специфична юридическа характеристика, която се нарича сила на присъдено нещо. Освен това, правораздаването има евентуален характер, то не е задължителен елемент в производството по издаване на административни актове. Съдът е решаващ орган, той не може да бъде страна по спора. Административното правораздаване е част от единното правораздаване. Това е едни от способите за обезпечаване на законосъобразна действаща администрация. Административното правораздаване в България се осъществява от два вида органи:
На първо място, това са органи на съдебната система – Районният съд, Окръжният съд, Административният съд, Върховният административен съд. Освен това в България съществуват т.нар. административни юрисдикции – те представляват органи, звена и структури в администрацията, които решават правни спорове. Техните актове имат същата юридическа характеристика, като тази на съдебните решения. В теорията и понякога в практиката се поставя под съмнение тяхното съществуване и възможността им да правораздават. Приложното поле на административното правораздаване се определя от възприемането на два основни принципа, те са общата клауза и специалната клауза.
КРБ в чл. 120, АПК и ЗАНН възприемат за България съществуването на т.нар. обща клауза. Общата клауза означава, че всички административни актове подлежат на съдебен надзор с определени изключения. Тези изключения са два вида – има актове, които са изключени от съдебен надзор и има актове, за които е установена специална система от правила. Това, което трябва да се има предвид е, че никъде по света и в България няма т.нар. всеобща клауза. Колкото и да е обща общата клауза, винаги са възможни и са предвидени изключения. Общата клауза е нормативно установена в АПК, без това да е изрично записано, като тя е установена по следния начин, в АПК са предвидени на няколко места изключения, т.е. предвидени са административни актове, които, с оглед на тяхното съдържание или с оглед на органа, който ги издава, не подлежат на съдебен надзор.
Специалната клауза изхожда от друга идея. Според нея административните актове принципно не подлежат на съдебен надзор, с определени и точно установени изключения. По света съществуват държави, които са я възприели. В България може да се приеме, че съществува приложение, макар и ограничено на специалната клауза. Това е така, тъй като за някои съдебни производства са предвидени специални правила, които предполагат отклонение от АПК.
По отношение на начина за преценка на законосъобразността на действията на администрацията, съществуват два начина за съдебен надзор – пряк съдебен надзор и косвен съдебен надзор. Прекият съдебен надзор е основната форма за надзор върху администрацията. При него предмет на делото е законосъобразността в актове и действия на администрацията (АПК). При косвения съдебен надзор, предметът на делото има гражданскоправен или наказателноправен характер. В процеса на развитие на делото, трябва да се оцени законосъобразността на един административен акт. В този случай, съдът преценява неговата законосъобразност. Ако той е незаконосъобразен, то той го игнорира и не се съобразява с него. Административният акт продължава да действа, но не и по отношение на страните по делото. До приемането на вече отменения ЗАП, това беше единствения начин за контрол върху административните актове чрез съд.