1. Понятие за държавно управление (изпълнителна власт).

Понятието за държавно управление идва от един по-общ и принципен въпрос, какъвто е разделението на властите. Разделението на властите в исторически план идва като отрицание на монархическия абсолютизъм, което означава съсредоточаване на властта в монарха. Разделението на властите, така както идва при нас от философските разсъждения, представлява баланс и възпиране. То означава напрактика, че властта е единна, но се упражнява от различни системи от органи, които взаимодействат помежду си, но в същото време се и ограничават. Този принцип, принципа на разделение на властите, от философски и политически влиза и в законодателството. В чл. 8 на КРБ пише, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Държавното управление има своето място в управлението на обществото.
Управлението най-общо означава целенасочено въздействие върху обществото, което има за цел да поддържа обществото с всички негови компоненти в определено състояние. Въздействието върху обществото се осъществява по два начина – от една страна е въздействието върху обществото, което оказват морала, традициите, църквата, политическите партии, различни неправителствени организации, съобразно тяхната насоченост, цели и идеи. Това въздействие върху обществото има своите особености – то няма задължителен характер, основава се на представите, на членовете на обществото, на традициите, морала, религията. Тук спазването на предписанията, правилата и нормите няма задължителен характер. То не е гарантирано или придружено от принуда. Спазването на традиции и на морални норми няма задължителен характер.
Държавното управление се характеризира с други особености. На първо място те произтичат от факта, че държавата е всеобщ регулатор на обществото. Тя е единственият всеобщ регулатор на обществото. Държавата създава правила за поведение, очаква тяхното спазване и освен това те имат задължителен характер. Задължителността е гарантирана с принуда и евентуално със санкции при неизпълнението. Държавата е единственият всеобщ регулатор, излъчен от обществото, с цел да гарантира неговата жизнеспособност и поради това държавното управление, управлението, което се осъществява от държавните органи, при условията на разделение на властите, има задължителен характер. Въздействието на държавата е различно при различните власти.
Законодателната власт създава правила за поведение, които имат задължителен характер. Изпълнителната власт привежда тези правила в действие, а съдебната власт решава спорове относно прилагането на закона и относно защитата на правата и интересите на гражданите. Тук има поне две важни особености. Първата важна особеност е, че изпълнителната власт има подзаконов характер и второ, че изпълнителната власт е в непрекъснат контакт с обществото и с отделните негови части.
Заедно с изпълнителната власт съществуват още няколко понятия. Това са изпълнителна дейност и администрация. Изпълнителната дейност това е принципен еквивалент на изпълнителната власт, като тук ударението се поставя на дейността, която извършват съответните органи. Освен това съществува и една друга особеност – изпълнителна дейност се осъществява и от органи, които са извън изпълнителната власт. Пример за такива органи са съдилищата. Така например съдът дава разрешение едно лице, което не е навършило 18 години да сключи брак. Друг пример за изпълнителна дейност, извън изпълнителната власт, е Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Непосредствено с изпълнителната власт е свързано и понятието администрация. Под администрация се разбират две неща, на първо място това е система от органи или апарат, който извършва определена дейност и на второ място, това е начинът, по който функционира тази система от органи. Често пъти ще се използва и понятието държавно учреждение. Държавното учреждение е организиран комплекс от персонални и имуществени елементи, който се ръководи по определен начин и извършва дейност в определени рамки, наречени компетентност.
Когато говорим за държавно управление следва да имаме предвид, че то се разбира в два смисъла. Държавно управление в широк смисъл на думата е цялата дейност по властническото въздействие върху обществото. Освен това съществува държавно управление в тесен смисъл на думата, което е дейността на изпълнителната власт и изпълнителните органи.
Няколко са особеностите на изпълнителната власт и изпълнителната дейност. На първо място, тя има подзаконов характер. Това означава две неща – това е дейност въз основа на закона и в изпълнение на закона. Въз основа на закона означава съобразяване и спазване на принципите, а в изпълнение на закона това е дейност в изпълнение на конкретни правила. На следващо място, тя има непрекъснат творчески характер. Това е разликата със съдебната власт. Съдебната власт, като правило решава въпроси от миналото, т.е. възникнали спорове.
Изпълнителната дейност се осъществява по два начина. Те се наричат оперативна самостоятелност и обвързана компетентност. Те показват по какъв начин изпълнителната власт прилага закона. При оперативната самостоятелност законовата норма е формулирана така, че административният орган може да избере какво поведение да има. Той може да избере дали, кога и как да действа. Това означава, че той, в рамките на закона, може да прецени какво поведение може да има. Тук преценката на актовете е по целесъобразност и по законосъобразност. Правната норма е формулирана общо и дава възможност за преценка при нейното прилагане. Когато става дума за обвързана компетентност органът няма възможност за преценка. Той просто прилага правилото за поведение съдържащо се в закона към конкретния случай. Тук законосъобразното решение може да бъде само едно. Не е възможна и не е допустима преценка по целесъобразност.

Въпрос 2: Предмет система и източници на административното право.