19. Класификация на основните права и свободи. Лични права и свободи – обща характеристика, видове.

I. Идеята за оснoвните неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в конституциите на държавите и в редица международни актове.Така се защитават най-важните ценности - живот, свобода и др.
Основните права и свободи на гражданите, според най-разпространената класификация са разделени в три групи:
1. Лични- създават условия за свободно съществуване и развитие на личността. Те очертават ограниченията за вмешателство на държавата в личния живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са взаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове.
2. Политически - създават правна възможност на гражданите да учстват в политическия живот и преди всичко в осъществяването на държавната власт. Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за граждански и политически права.
3. Социално-икономически - създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите. Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.

II. Лични права и свободи – създават условия за свободно съществуване на личността. Те очертават границите на вмешателство на държавата в личния живот и свободата на гражданите. Значителна част от личните конституционни права са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. международни актове.

Тези права са основа на демокрацията:

1) най-значимо право – право на живот – чл. 28 . Посегателството върху живота се наказва като най-тежко престъпление. 38 НС отмени смъртното наказание и го замени с доживот. затвор без право на замяна;

2) право на лична свобода и неприкосновеност (чл.30)
а) Никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение; насилствена асимилация; медицински, научни или др. опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл.29);
б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на др. посегателство върху личната неприкосновеност.
Изключения - при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.

3) Личният живот на гражданите е нерикосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу незаконно посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения - в предвидените от закона случаи.

4) личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съдебната власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.

5) неприкосновеността на личността се гарантира и чрез конституционна забрана за вмешателство в личния живот на гражданите – чл. 32 ал. 1 - има се предвид неприкосновеността на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).

6) относно статуса на лицата, които са застрашени да бъдат санкционирани и обвинение в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. Конституцията провъзгласява презумцията, че обвиняемият е невивен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 К.

7) К. провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изключения се допускат само с резрешение на съдебната власт (за предотвратяване на тежки престъпления)

8) израз на свободата на гражданина е неговото право свободно да избира свободно своето местожителство, да се предвижва по територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декларация.

9) Правото и задължение на българските граждани да ползват и изучават български език (чл. 36). То е един от факторите за съхраняване на българската идентичност. Официалният език в РБ е българският (чл.3). Случаите, в които се използва само български език се определят със закон.

10) На гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи – чл. 37.

11) К-ята провъзграсява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътрешно присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира своите възгледи. Никой не може да бъде преследван поради своите убеждения. (законодателя е имал предвид политическите убеждения).

12) чл. 39, 40, 41 “комуникац. права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез различни средства, които не подлежат на цензура: печатът, електронните медии; право на информация. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.

13) К-ята предоставя право на гражданите да искат, получават и разпространяват информация. Също не е абсолютно право.

14) гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Те го упражняват за защита на своите политически, икономически социални и други интереси.

15) Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашение неговите права или законни интереси. Еволюция по отношение на предишните К-ии: с изменение на НК от 1990 г. – адвокатската защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в качеството му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във всички стадии на съдебния процес.

16) К-ята задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица – чл. 7. Това е лично право на гражданите да търсят отговорност от държавата за нарушените им права. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска и наказателна. Отговорността на държавните органи е само гражданска, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове (тя не носи отговорност, ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДОВ.

17) От наличие на българското гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина да се ползват от закрилата на държавата. Това произтича от правнополитическата връзка между тях.