19. Способи за обезпечаване на законосъобразно и правилно действие на администрацията. Контрол на представителните органи.

Съществуват различни способи за обезпечаване на законосъобразно действаща администрация. Те са различни, с оглед целите, които преследват и задачите, които решават. Сред тях най-важни са: ефективната нормативна база; квалифицирани и мотивирани кадри; правилно разпределение на труда между различните органи и вътре в различните органи. Един от тези способи това е контролът. Контролът може да бъде разгледан като функция на управлението. Тук се изхожда от идеята, че управлението, т.е. властническото въздействие върху обществото от страна на изпълнителната власт се развива в три елемента: ръководство, организация и контрол. Целта на контрола е подобряване на управленската дейност, отстраняване и предотвратяване на грешките. Освен това, цел на контрола е защита на правата и интересите на гражданите.
За същността на контрола съществуват различни становища. От една страна, това е въздействие върху подконтролните обекти, от друга страна, той представлява преценка на съответствието между поставените цели и достигнатите резултати. Това означава, че контролът е способ за наблюдение, преценка и впоследствие набелязване на мерки за въздействие. Освен това контролът има подзаконов характер, тъй като е част от изпълнителната дейност.
При контрола имаме няколко функции:
1. Изясняване на фактическото положение – установителна функция;
2. Съпоставка между набелязаните цели и постигнатите резултати – оценъчна функция. В края на тази оценъчна функция се стига до оценка – положителна или отрицателна.
3. Резултативна функция – тя има две насоки – или санкция, или поощрение.
Съществуват различни видове контрол върху администрацията. Те са според времето, според обхвата, според обекта и други.
Едно от деленията е според обхвата на контролната дейност. Тук различаваме контрол и надзор. Надзорът е преценка само за законосъобразност на актове на администрацията и по-рядко на действия на администрацията (АПК). При надзора, като правило няма йерархическа зависимост между контролиращия и подконтролния орган. Надзорът представлява отношения между органи, които са в различни системи. Най-често надзорът се свързва с дейността на органите на съдебната власт. Надзор върху администрацията осъществяват съда и прокуратурата. Тук възможностите за въздействие са ограничени. Контролът, за разлика от надзора, представлява властническа дейност на контролния орган спрямо субектите, подлежащи на контрол. Той се развива по две линии – законосъобразност и правилност. Той засяга освен административните актове, кадровия потенциал и разходването на материални ресурси. Този контрол може да бъде предварителен, текущ и последващ. Това е разположението на контрола във времето. Докато надзорът, като правило е последващ. Предварителният контрол означава проверка на условията, при които ще се развива една дейност. Текущият контрол съпътства осъществяването на дейността, а последващият контрол е след извършването на дейността.
Друго важно деление е съществуването на обществен и юридически контрол. Обществения контрол се осъществява от гражданите, от организации на гражданите и от медиите. При него се посочват различни явления, но няма непосредствен юридически резултат. Това означава, че няма непосредствено навлизане в правната сфера на подконтролния субект. Общественият контрол не навлиза в правната сфера, но той може да бъде основание за развитие на юридическия контрол. Юридическият контрол се осъществява по правила, установени в нормативните актове. От него произтичат последствия за правната сфера на подконтролния субект. Той води до правни последици, в това число отмяна на актове, промени в структурата и персоналния състав на подконтролните органи. Юридическият контрол бива няколко вида – контрол на представителните органи, административен контрол, такъв който се развива в изпълнителната власт и правораздавателен надзор върху администрацията.
Контролът на представителните органи представлява контрол на народното събрание върху дейността на изпълнителната власт, но не цялата изпълнителна власт, а само основни нейни звена – Министерски съвет, министри и държавни агенции. Парламентарният контрол е уреден в КРБ и в Правилника за организация и дейност на Народното събрание. На първо място, той се изразява в решаващата роля на Народното събрание при формирането на правителство. Освен това в Народното събрание депутатите могат да отправят питания и актуални въпроси. Това е контрол, който има политически и юридически последствия. Може да се стигне до т.нар. вот на недоверие. Той означава, че част от депутатите не са съгласни с политиката на правителството и чрез вота на недоверие, те искат да я подложат на парламентарен контрол. За разлика от вота на недоверие, другата процедура – вот на доверие, представлява начин, чрез който правителството иска да потвърди или да получи парламентарна подкрепа.