18. Изпълнение на административните задължения.

Изпълнението на административните задължения означава реализация на правните норми. Това е всъщност развитие и приключване на правоотношенията между адресатите на административния акт, възникнали на това основание. Изпълнението означава, че е осъществена някаква престация – dare, facere, nonfacere. Чрез едно от тези три действия са погасени задълженията и е приключила административноправната връзка между административния орган и съответния адресат. На изпълнение подлежат законосъобразните административни актове. Освен това те трябва да имат качеството стабилност.
Две понятия са свързани с изпълнението на административни задължения. Едното е изпълняемостта – това е качество на административния акт. То означава, че административният акт е редовен, влязъл е в сила и подлежи на изпълнение, за органа – от момента на подписване, за адресата – от момента на узнаване или връчване. Изпълнимостта е друго качество и това е качеството на адресата. То показва, че адресатът има/няма възможност да изпълни административните задължения. Изпълнимостта представлява самостоятелно правно явление, което е насочено към погасяване на административните правоотношения. В изпълнението има двупосочност. Права и задължения има адресатът, а от друга страна органът има задължение да осигури условие за изпълнение на задълженията.
Основанията за изпълнение на административни задължения трябва да се търсят в три насоки:
На първо място, те следват от разпоредбите на нормативните актове.
На второ място, те се съдържат във властническите разпорежданията на индивидуалните актове.
На трето място, основание за административно задължение могат да бъдат юридическите събития.
Различните видове административни актове подлежат на изпълнение по различен начин. При нормативните административни актове уредбата се съдържа в ЗНА и АПК. Там са уредени субектите, които могат да издават подзаконови нормативни актове. Юридическата сила на нормативните административни актове зависи от мястото органа – автор на акта. Те трябва да бъдат редовно издадени и да са влезли в сила. Те трябва да са оповестени по надлежния начин, т.е. да са публикувани в Държавен вестник и да е минал 3-дневен или друг срок от тяхното обнародване. Изпълнението им се изразява в зачитане и спазване на правни предписания. Изпълняемостта на индивидуалните административни актове означава, че те са редовни, че те са стабилни, че те са влезли в сила. Освен изпълнимост и изпълняемост, тук се говори и за изискуемост на административните задължения. Изискуемостта е свързана с определени срокове, с особените случаи на предварително и незабавно изпълнение - чл. 60 от АПК.
Изпълнението има определени характеристики. Те са предмет на изпълнение, място на изпълнението, субект на изпълнение, последици от изпълнението. Изпълнението става по два начина – доброволно и принудително. Принудителното изпълнение представлява навлизане в правната сфера на лицето. За администрацията е установено едно предимство, това е т.нар. пряка акция на администрацията. Не е нужна намесата на съда, за да се извърши принудително изпълнение. Това е една от основните разлики с гражданското право, където принудителността може да стане само след съдебна намеса.