15. Личност на престъпника.

Личността на престъпника не е нещо, което идва на света с акта на раждане. Нейното формиране е продължителен процес. От друга страна тя не е някаква абстрактна категория, само встъпването в конфликт с нормите на обществото, само виновно извършеното противоправно и наказуемо деяние може да отнесе някого в категорията на престъпниците. При това, съгласно възприетите в съвременния свят правни принципи, единствено с влязла в сила присъда се установява, че дадено лице е престъпник. Стълкновението със закона, обаче, не е произволен и случаен, не всеки влиза в такова стълкновение, определени качества на личността и конкретната жизнена ситуация предпоставят конфликта.
От съществено значение за криминологията е и друг факт – престъпниците не съществуват извън и независимо от обществото, те винаги са били част от него. Личността е немислима без дейността си в обществото, в което тя се формира и развива.
Личност произлиза от латинската дума persona и означава маска на актьор, роля в живота.
При изследване личността на престъпника от криминологическа гледна точка и от важно значение е да бъде направен цялостен анализ на неговите антисоциални възгледи, навици, привички, наклонности, деформирани потребности и интереси и мотивите, които пораждат престъпното намерение и поведение на личността. Необходимо е също да се проследят етапите на деформация на неговите интелектуални, емоционални, волеви и нравствени качества, въз основа на което да се направи цялостна класификация на криминогенните фактори и обстоятелства, детерминирали личността на престъпника и неговото поведение. Едва на тази база може да се изградят, формулират и приложат конкретни превантивни мерки срещу противоправните деяния на престъпниците.
Определение за личност на престъпника – съвкупността от социални и социално-психологически признаци на извършителите на престъпления, имащи антисоциална насоченост, деформирано нравствено и правно съзнание, които обуславят извършване на престъпление.