15. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

1. К-ята установява и регулира основните положения и принципи на икономическата с-ма, на нейната организация, функциониране и отношения. Икономическата с-ма обуслая х-ра на политическата организация на обществото и е основа на държавната и на публичната власт. Тя е съвкупност от обществени отношения, които възникват по повод на собствеността.
Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стопански институции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и нематериални блага. Правната основа на икономическата с-ма е уредена на в гл. 1 “Оновни начала” на КРБ. Тя поставя юридически основи за прехода от планова към пазарна икономика. Пазарната икономика на РБ според КРБ (чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стопанска инициатива. Правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Тя не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол в/у стопанската дейност.

2.1 К-ята регламентира 2 форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Конституционният законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно субектите (носители) на правото на собственост.
1. Субекти на частната собственост са ФЛ и ЮЛ.
2. Субекти на публичната собственост са публично-правните институции.
Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”. Субекти на публична собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – държавата и общините. Публичната собственост се отличава със социалното си предназначение и с това, че държавата сама, чрез властнически средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключителна държавна собственост, обектите, в/у които държавата осъществява суверенни права, и тези, в/у които е установен държавен монопол. Изключителна държавна собственост са обектите, изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите и паркове с национално значение, природните и археологическите резервати. Тези обекти принадлежат само на държавата и тя не може да ги отчуждава.
К-ята ( чл.18, ал.4) дава възможност на държавата със закон да установи монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо (жп транспорт, нац. пощенски и далекосъобщителни мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).
Според К-ята (чл. 17, ал. 4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – З-н за държавната собственост и З-н за общинската собственост. Те определят статуса на тази собствености – техните обекти и начините за стопанисване и управление.
2.2 Частна собственост - преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни ЮЛ. В условията на пазарна икономика гражданите и частните ЮЛ са равнопоставени с държавата и общините в гражданския оборот. К-ята обявява частната собственост за неприкосновена (чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство върху нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съответствие с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.

3. Конституционни основи на правния режим на земята.
В декларативен стил К-ята провъзгласява, че земята е основно национално богатство. За разлика от др. обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски нужди, промяна на нейното предназначене е допустимо по изключение при доказани обществени нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2). Чл. 22 К (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Чл.22, ал(3) Режимът на земята се определя със закон.