12. Характеристика на престъпността в България.

Престъпността в България също има историческа обусловеност и съдба, която отразява противоречивото развитие на страната ни през вековете.
За ранния период от българската държава липсват конкретни сведения, относно престъпните посегателства по българските земи. Оскъдните данни сочат, че престъпленията против собствеността не са били рядко явление в средновековна България.
В епохата на турското робство голяма част от престъпленията са израз на стихиен протест срещу чуждия поробител, българските чорбаджии, лихвари и търговци.
След Освобождението от турско робство до към 1920 г. България не е сред страните с голяма престъпност. Най-много са осъдените за кражби и за телесни повреди.
В последствие до края на 50-те години на миналия век се утвърждава трайна тенденция на увеличаване на престъпленията, след което до края на 80-те години е налице съществено ограничаване на престъпността, за да се стигне през 90-те години до взрив на престъпността в нашата страна, който няма аналог в цялата ни история. Причини за този взрив са: предизвиканата политическа, икономическа и духовна криза през първите години на Прехода; пълно отрицание на съществуващите дотогава нравствени и духовни ценности; намалено противодействие на полицейския и съдебния апарат; ненаказуемост на деянията; неприлагане на закона; безработицата; глада и мизерията; приватизацията на “тъмно”; социалният стрес. Всичко това доведе до социално разслоение между хората, до конфронтация, ненавист, вражда, бруталност, борба за биологично оценяване на мнозина, невиждана алчност, необуздано насилие и жестокост.