12. Форма на държавно управление и държавно устройство.

I. Форма на държавно управление.

Държавата е особена политическа организация на народа (обществото), който живее в границите на определена територия, върху която се осъществява държавна власт. Тя е инструмент за интеграция на обществото. Конституционноправната наука изследва проблемите на държавната власт в гражданското общество.

Проблемът за формите на държавното управление е дискусионен. Според господстващото мнение, критерият за формите на държавното управление е характерът на висшите държавни органи и взаимоотношенията между тях. Основните формите на държавното управление са 2: републиканска и монархическа.

1. Монархическа.
- абсолютна м-хия - неограничена (Бруней, Саудитска Арабия);
- дуалистична м-хия - с белези на абсолютна и конституционна м-хия (Йордания, Мароко);
- конституционна м-хия;
- парламентарна м-хия - монархът е символ на държавността без реална власт.

2. Републиканска
- президентска република - САЩ, Русия;
- парламентарна р-ка - България, Италия;
- полупрезидентска р-ка - Франция, Полша.

Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в отделните страни. В основата на това управление стоят взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт. Механизмите на парламентарното управление са конституционно регламентирани. Парламентаризмът е с-ма за управление, при която ясно и прецизно са установени взаимоотношенията между висшите държавни органи - НС, президента и МС. Парламентът е център на политическия живот.
До 1946 г. България е конституционна монархия. През 1946г. се провежда референдум по въпроса за формата на управление. Той заменя монархическата форма с републиканска. Републиката е провъзгласена на 08.09.1946г. и това поставя началото на републиканското управление у нас. На 4 декември 1947 г. е приета конституцията, в която е посочено, че НРБ е държава с представително управление.
К. от 1971 г. също възприема идеята за представително управление, без изрично да я декларира.
К от 1991 г.(чл.1,ал.1) прогласява: ” България е република с парламентарно управление”.

II. Форма на Д устройство

1. Унитарна д-ва - суверенитетът е неделим. Тя има изградена единна с-ма от държавни органи; единна К-я; единно законодателство и единно гражданство. Териториалната й организация също е единна. Територията й се дели на различни административно-териториални единици - области, окръзи, райони, околии, общини или др.

2.Конфедерация - съюз от държави. Създава се на договрна основа между две или повече държави. Конфедеративният съюз е неустойчива общност от д-ви, които съхраняват своя суверенитет. Субектите на конфедерацията имат своя независима държавна организация.
ЕС притежава белезите на конфедерация. Конфедерацията създава свои органи които се грижат за общите дела на съюза.

3. Федерация - съюзна д-ва. Тя е единна д-ва, която трайно обединява множество държави или държавни образувания. Федерацията има общи органи - парламент, правителство, върховни съдийски органи. Обикновено е двукамерен - едната се избира от цялото население, а другата - от представители на държавните образувания, които са субекти.

4. Уния - особено държавно формирование, което се характеризира с лабилни връзки между държавите.
а) лична уния - едно лице - монархът, е глава на две или повече суверенни д-ви. Нетрайно обедединение.
б) реална уния - един монарх е държавен глава на множество суверенни държави, но съюзът между тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите.

България е унитарна д-ва. В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно устройство. Едва в К-ята от 1991 (чл.2 ал.1) изрично се посочва: "Р Б-я е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни, териториални образувания."
Промяната във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.
Територията на България се дели на административно-териоториални единици, които са част единната територия на държавата. Според К (чл.135 ал.1) територията на България се дели на общини и области. Съставни административно-териториални единици в общините са кметсвата и районите.