15. Публичност.

Конституционна основа на този принцип е разпоредбата на чл. 121 ал. 3 и чл. 20 НПК . Тълкуването и на двата текста буквално не остава съмнение , че този принцип има по ограничено приложение от колкото до сега разгледаните, защото ако досега разгледаните са приложими и в двете фази/ до съдебна и съдебна / на процеса , то принципа Публичност се отнася само до съдебната фаза на процеса.
Публичност - в съд.зала могат да присъстват граждани които имат желание да следят протичането на наказателния процес..
Смисъла на този принцип :
1 . по такъв начин се дисциплинира съда които разглежда делото , а също и другите участващи в производството. Съда трябва да е подготвен / да познава материалите по делото / за да ръководи процеса в съдебната му фаза, за да може процеса да протече , нормално своевременно .
2. Гражданите които изслушват - пренията, решението на съда , повишават правната си култура , а също и така се реализира превантивната възпираща функция на процеса.
Изключение от принципа : не може да се гледа публично едно дело когато има опасност да се разгласят факти , които са държавна тайна / класифицирана информация / ; при разпит на защитен свидетел – разпитва се тайно ,за да не се разкрие самоличността му / . По тези хипотези съда е длъжен да проведе съд.заседание при закрити врати т.е ограничавайки публичността-
Делото може да се разгледа при закрити врати ако има вариант да се разгласят факти от интимния живот на гражданите / тук съда има право на преценка /
По принцип делата с/у непълнолетни подсъдими се гледат при закрити врати освен ако съда не прецени че трябва да се гледат публично.
Абсолютно ограничена ли публичността на делата или има възможност за присъствие на лица в залата ? - Има възможност да присъстват лице , по искане на обвиняемия съдията / председателя на състава / може да разреши да присъства лице посочено от обвиняемия.
Присъдата във всички случай се обявява публично .