10. Понятие за правна норма.

Норма – от лат., означава правило за поведение, мярка за поведение, рамка на поведение.

Правната норма е общо правило за поведение, в което са установени правата и задълженията на нейните адресати, общозадължителният характер на което (на правилото за поведение) е гарантирано със специфични правни средства.
Първи признак на правната норма е, че тя е общо правило за поведение на две основания:
1. В нея се отразяват родовите и видови признаци на регламентираната материя (обществените отношения както и някои други явления). Също така, адресатите, за които тя се отнася, са определени с техните родови и видови признаци (студенти/преподаватели в Закона за висшето образование; друг пример - продавач/купувач/наемател/наемодател). По този признак/в това отношение правната норма се отличава от актовете на реализиране на правото (актус - от лат. действие, поведение, постъпка, акт), в които се посочват признаците на конкретния казус (лат. каква кражба трябва да се опише в присъдата, че е извършена, кога, къде в какъв размер – това са признаците на конкретния казус = случай). Също адресатите се посочват/установяват по техните персонални (персона - лат., персона нон грата – нежелана = личностните) признаци (име и т.н.). (На това основание сме осъдени от Европейският съд за правата на човека за неправилно решен казус за съвпадане на имена на внука на жалбоподателката с тези на дядо му, и дареният от нея апартамент се присвоява от дядото. Европейският съд за правата на човека установява нарушение.) Пресонификацията е важна при съответните актове по реализиране на правото (АРП).
2. Правните норми се реализират перманентно, т.е. (перманентус - непрекъснато във времето) до отмяната на съответния акт/норма (abrogatio legi – отмяна на закон). dura lex sed lex – строг закон, но закон; ius право lex закон). По това правните норми също се отличават от актовете по реализиране на правото. Последните, щом се реализират престават да действат. (събира се глобата – край на акта – престава да съществува). Също така АРП се реализират от персонално определени лица, докато правните норми се реализират от множество правни субекти едновременно. (всички изпълняваме задължението си да положим съответните изпити).
Втория признак на правните норми е съдържанието на правната норма - това са правата и задълженията на адресатите, които наричаме субективни права и задължения. Субективното право е предвидено в правната норма, възможно поведение на адресатите и възможност да се изисква определено поведение от друг субект. Юридическото поведение е предвидило в правната норма дължимо поведение, за неизпълнението на което са предвидени специфични правни последици.
Третия признак на правните норми се отнася до гарантираността на нейната общозадължителност. правните норми са единствените от видовете норми (нравствени/обичайни), които имат общозадължителен характер. Това означава, че изпълнението им/спазването им не зависи от волята на правните субекти (данъците не зависят от нашата воля; да спазим нотариалната форма при продажба на апартманет). Този общозадължителен характер на правните норми е гарантиран със специфични правни последици. Това са охранителните мерки на първо място, към които се отнасят юридическите санкции, принудителнителните мерки и защитните мерки. (зад тях стои държавната принуда).