4. Конституционното право като отрасъл на правото и като наука. Конституционно-правната наука в Р България.

1. КП е публичноправен отрасъл, т.е. то принадлежи към онази група отрасли, в които отношенията се уреждат в публичен интерес. КП играе определяща роля по отношение на всички публични и частноправни отрасли: основната му функция е да изгради фундамента от принципи и ценности, около който се „върти” модерната държава.
Особеното място на КП в системата на публичноправните отрасли се дефинира спрямо два критерия: предметът на правно регулиране и методът на правно регулиране. Съществува още един спомагателен критерий – режим на правното регулиране, но той няма самостоятелно приложение. Разграничаването на правните отрасли разгръща практическото си значение при правотворчеството и при правоприлагането.
В публичното право основният подход на законодателя е „всичко което не е изрично позволено, е забраненно” за държавния орган т.е. той може само онова което е закрепено в правните норми. Това поставя система от изсквания за нормативно закрепване на оществените отношения, които КП регулира.

2. Предметът на регулиране представлява система от обществени отношения, които се регулират от нормите на определен отрасъл. Трудностите при определянето на предмета на правно регулиране на КП идват от там, че то регулира един широк кръг от обществени отношения с разнороден характер.

При определяне на предмета на КП са възможни два подхода:
- Прагматичен (изброителен) – определянето на предмета се свежда до следване на системата на конституционния текст, т.е. описват се отношенията, които уреждат нормите на действащата конституция. Оформят се няколко групи: отношения, свързани с формата на управление на държавата, с икономическата система, с конституционноправния статус на гражданите, с техните основни права и свободи.
- Аналитичен – извежда се дефиниция на общите белези на отношенията, които поради разнородния характер на конституцията звучат прекалено общо. (система от общи понятия, които възникват при осъществяването на държавната власт и народни суверенитет и при упражняването на основните права на гражданите).
При дефиниране на предмета на КП следва да се имат предвид 2 особености:
а) предметът на КП така абстрактно не съществува – държи се сметка за времето и мястото; при сравнение на двата конституционни акта става ясно за реазличията в мненията на конституционния законодател.
б) сърцевината на предмета са онези обществени отношения, които са обект на правно регулиране от КП неизменно от първите конституции до днес; кръгът отношения – основни права и свободи и функционирането на публичната власт; извън тях всеки законодател подхожда творчески – включва и други отношения, които според него в дадения момент са важни.

Относно отношенията, които се включват в предмета също съществуват два подхода:
б.1) Съществува кръг от отношения, които се регулират само по принцип, а не изчерпателно като допълнителната уредба се намира в други правни отрасли. (чл. 17 КРБ).
б.2) Изчерпателното уреждане на дадени обществени отношения, така че други отрасли нямат отношения към тях.
В нормите на КП е заложен един прогностичен момент – принципите предопределят едно развитие за пререиод от време.

3. Правно регулиране. Режимът на правно регулиране е обвързан и предопределен от предмета. Всички публичноправни отрасли, в които отношенията са уредени в публичен интерес, използват преди всичко властчническия метод. Методът предопределя типа на правните норми – нормите на КП са императивни правни норми.
Режимът на правно регулиране определя характер на източниците на правния отрасъл и мястото им в йерархията на правната система. Източниците на КП са от горните етажи – Конституция и закони; подзаконовите актове по начало са изключение за КП.