3. Конституционни правоотношения – обща характеристика и особености.

1. Характеристика
„Правното отношение е двустранна индивидуална правна връзка, която логически обединява корелативни субективни права и юридически задължения” между субекти на дадена правна система.

2. Особености на конституционното правоотношение
а) В КП субектите биват:
- индивидуални – еднолични държавни органи, отделните граждани, лица без гражданство, чужденци, бежанци, лица, на които е предоставено убежище.
- комплексни – държавата, българският народ (не участва пряко, а реализира волята си чрез отделните граждани или организации; народът е субект при референдум), политическите партии, обществени организации с нестопанска цел, групи за натиск, неформални и нетрайни обществени формирования.
Особеното е, че не могат да съществуват отношения между граждани в това им качество. В повечето случаи едната страна е държавата или друг орган. Единият от субектите е в състояние да упражни волево господство над другия.
б) Обект на конституционното право представлява реализацията на основните права на човека и гражданина т.е. обект представляват и материални, и нематериални блага.
в) Методът на правно регулиране е императивен.
г) Съдържанието на системата от държавни органи, които са субекти на правото са носители на субективни права. Правомощието е единство от право и задължение това право да бъде осъществено. Държавният орган е длъжен да упражни правото, защото то представлява реализация на публичен интерес. Никой друг орган не може се самоупълномощава, той има ограичена власт. Неограничената власт би била източник на деспотично управление и не води до правно отношение. Такива актове на държавния орган са нищожни.
Често, макар и обвързани взаимно субективните права не си съответстват точно по съдържание. Държавните органи са длъжни да не ограничават правата (свободата на словото например).