5. Конституционализъм. Първи конституции – характеристика. Видове конституции.

1. Конституционализмът може да се дефинира в две основни насоки:
1.а) Традиционната юридическа литература определя конституционализма като съвкупност от техники и приоми за органичаване на публичната власт. (Карл Фридрих 40-те год. На XXв.). Това е понятието в тесен смисъл, което има своите исторически основи и влияние на английската традиция.
1.б) В широк смисъл конституционализмът се разбира като идейното и политическо движение, насочено към установяването на конституционното управление т.е. при което публичната власт се упражнява в съответствие с предварително установени ценности и идеи респ. правила и процедури. Конституционализмът в този смисъл е продукт на модерната епоха, но някои автори говорят и за античен конституционализъм, виждайки корените му в Древна Елада.

Смята се, че началото на модерната политическа мисъл се поставя от Николо Макиавели по времето на италианския Ренесанс. Той „изобретява” понятието за държава – stato. С неговото име се свързва и доктрината reason d`etat буквално: основанието на държавата, висшите държавни интереси. Това е политическа идеология, което оказва огромно влияние по времето на абсолютната монархия. Макиавели е един от идеолозите на националната държава; той формира модела за националното обединение на Италия. След него на държавата започва да се гледа като произведение на изкуството.
Ришельо – създател на модерната френска държавност, възприема доктрината за reason d`etat. Тя кореспондира с идеята за държавния суверенитет. Макиавели е привърженик на идеята за един активен живот, за един нови политически морал. Той е противник на папската намеса в светстката власт.
Томас Хобс „един от последните мислители на Средновековието и един от първите на Новото време”(Маркс) въвежда договорната теория за държавата. Теорията въвежда модела за реципираност между държавата и гражданите – те се подчиняват на държавата, защото получават защита от нея. По този начин се достига мир в обществото.
Малко по-късно Джон Лок, автор на „трактата за гражданското управление”, въвежда идеята за един безкръвен държавен преврат – “The Glorious Revolution”. Той се счита за основателно на модерния либерализъм – най-влиятелното течение на модерната епоха. Оттук тръгват управлението чрез съгласие, раделението на властите... Огромно влияние върху развитието на конституционализма оказва естественоправната доктрина, свързана с договорната теория. Очертават се модели на взаимоотношение между обществото и държавата, а от тук и контурите на конституцията: управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните – на какво да разчитат.

Големият вододел – краят на една епоха и началото на друга, е Великата френска буржоазна революция. Създава се Декларацията за правата на човека и гражданина: политическа програма на модерната епоха, която и до днес е част от Френската конституция. Самото название на декларацията говори, че се изхожда от разграничението между гражданското общество и политическата държава. Тази диференциация е в основата на европейското разбиране за свободата и оттук на европейския конституционализъм. „Декларацията” е писана от високоподготвени мислители. Тя е продукт на събитията, но се превръща в политическа програма на модерната епоха. Диференциацията е свързана с развитието на стоково-пазарните отношения в недрата на на феодализма, формирането на гражданското общество, в чиято основа стои частната собственост (а не феодалната). Това обаче е един дълъг процес.

Развитието на модерния конституционализъм има две основни фази – либерален конституционализъм и демократичен конституционализъм. В ранната фаза се наблюдават 3 основни тенденции, насочени към:
- деперсонификация на властта – постепенно се достига до идеята на „двете тела на краля”: едното смъртно – неговата личност, а другото безсъртно – държавата. „Кралят умря, да живее кралят!”
- институционализация на властта – бавен и продължителен процес на осъзнаване на държавата като сложна и многофункционална институция, която има за свое ядро идеята за общото благо.
- разделение на властта – свързано е с разделението на единната държавна власт.
Големият обрат в мисленето се осъществява от Великата Френска буржоазна революция, която издига лозунга „Свобода, равенство и братство”.

2. Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.
Първата в света К. е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна даржава).
Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утвърждава първообраза на констуционната монархия, а К. на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характериира с приемането на нов тип конституции – възприема се републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К. на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система на държавно управление. Забележителни са Ваймарската К-я на Германия от 1919 , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.

(northern-star)
3. Видове конституции

a) Според формата на изразяване юридическите конституции биват:
- писани и
- неписани.
Като правото в съвременния свят, в който действат близо 200 основни закона, се е наложила писаната конституция. Неписана конституция има например Великобритания (състои се от над 40 акта на английския парламент, конституционни конвенции и съдебни прецеденти).

б) Според процедурата по изменение конституциите се делят на:
- твърди и
- гъвкави
Твърдите конституции имат силно усложнена процедура за изменение. Конституционната история не потвърждава изводите, че най-твърдите конституции са най-стабилни и имат най-дълъг живот. Най-гъвкави са неписаните конституции, които се променят без особени трудности.

в) В зависимост от съответствието между юридическата и фактическата конституция основните закони биват:
- реални (ако си съвпадат) и
- фиктивни (ако се разминават). Фиктивен основен закон е този, който не се спазва при реалната практика на управление.

г) Според начина на създаването им конституциите биват:
- дарувани и
- учредени
Даруваната конституция не предвижда механизъм за промяната си.

д) Според формата на държавно устройство конституциите биват три основни вида:
- федерални,
- конфедерални
- унитарни.

Във всички федерации конституциите на субектите на федерацията са подчинени на съюзната конституция, която урежда общата политика. Конституциите на конфедерациите са многостранни договори между държавите-участници в обединението, запазили напълно суверенитета си. Унитарните конституции преобладават в съвременния свят.

Според характера на обществено-икономическия строй:
- буржоазни
- социалистически (Куба, Китай, Северна Корея)

Според формата на държавно управление:
- републикански:
*на парламентарни републики
*на президентски републики
- монархически
*на парламентарни монархии (Англия, Норвегия)
*на конституционни монархии (България до 1947)

Според формата на държавно устройство:
- на унитарни държави (България)
- на федерални (САЩ, Германия)
- на конфедеративни държави (Швейцария)