6. Развитие на българския конституционализъм. Търновската конституция от 1879 г. – обща характеристика.

1. Конституционното развитие на България преминава през 4 основни етапа, които съвпадат с действието на четирите български конституции в новата история на III Българска държава. Характерни черти на развитието на българския конституционализъм са: прекъснатост, скокове, липса на приемственост. Без съмнение всички български конституции са конституции на прехода. Друга особеност е силното влияние на международните среди отколкото на вътрешните потребности на обществото.
Българската конституционна традиция се установява доста късно. Независимо от това се утвърждават едни от най-демократичните за времето конституционни принципи и ценности. България се приобщава към европейския конституционализъм и черпи идеите си от от европейската конституционна мисъл.
За българския модел е характерно и честото разминаване между фактическата и юридическата конституция. Политическата практика понякога се разминава от предписанията на конституционните норми.

2. Развитието на българския конституционализъм започва с приемането на Търновкската конституция през 1879 г.
а) Основни моменти:
- особености на българския парламентаризъм – еднокамарен парламент;
- своеобразна форма на държавно упраление.
б) Българският модел се разминава с утвъдените в европейските държави парламентарни структури, възниква като еднокамарна асамблея на представители, избирани пряко. Либерално и консервативно крило.
в) Формата на държавно управление – монархия (по силата на Берлинския конгрес). Парламентарната монархия от онова време притежава няколко характеристики:
- изключва се монархът от законодателната власт (неин носител е парламентът)
- изпълнителната власт – правителството, представляващо кабинета на министрите зависи от политическите сили в парламента; излъчва се от политическата партия, която има мнозинство. Участието на монарха във кабинета е формално.
- съществува възможност на парламента да бламира правителството.
- различни форми на парламентарен контрол по отношение на правителството – политически контрол за политиката следвана от правителството.

3. Нормативни разрешения в Търновската конституция
Тя не провежда стриктно принципа за разделение на властите. Формално са обособени законодателна, изпълнителна и съдебна власт, но при определение на техните титуляри се стига до смесване.
- Законодателната власт се поделя между княза и праламента. а) Князът има право да свиква парламента на сесии, те се откриват с тронно слово. Чрез него монархът упражнява правото си на законодателна инициатива. б) Той приподписва законите, приети от парламента (промулгация). Без неговата санкция законът не може да влезе в сила. в) Князът може да разпуска парламента и да насрочва нови избори по свое усмотрение, без това да е свързано с установени предпоставки.
- При изпълнителната влас също съществува дуализъм: титуляри са княза и правителството (последното се назначава от монарха). а) Чрез указ той натоварва определено лице да формира правителство – министър предстедател, по чието предложение се назначават министрите. Князът не е длъжен да посочи министър председател от партията, която е спечелила изборите. б) Правителството е отговорно пред монарха. Той може да поиска оставката на министър-председателя. в) Народните представители могат да отправят интерпелации и интеррогации до министрите.
- Съдебната власт: а) всички съдии се назначават от монарха б) той има право на помилване.

ТК установява модел на управление, който е значително отдалечен от паламентарен. Конституционната еволюция на държавите, послужили за пример на ТК, е отивала към парламентаризъм, а България се движи в обратната посока – засилване функциите на монарха с конституционни средства и чрез конституционната практика. Властта на монарха и възможността да арбитрира политическия процес се утвърждават от липсата на развита партийна система. В България се наблюдава процес на бързо роене на политическите партии, формират се множество по-слаби партии без традиционна подкрепа от избирателите. За това допринася и възприетото пропорционално представителство. Формирането на парламентарно мнозинство става невъзможно. У нас се полага един негативен модел на парламентарно представителство, при който монархът назначава правителството, разпуска парламента и предизвиква предсрочни избори.
Все пак ТК се превръща в един от най-демократичните образци в Европа от онова време. Тя съдържа широк каталог от права и свободи (лични и политически). Принципът на равноправието е проведен по категоричен начин. ТК допринася за бурния стпански прогрес, за бързото въстановяване на държавата след войните.
За съжаление заложената възможност в ТК за извеждане на центъра на законодателната власт от парламента е често използвана. Наблюдава се сливане на законодателната и изпълнителната власт, следствие от делегираното законодателство. Тази практика продължава и след 09.09.1944. През 1946 се премахва монархията след референдум, а ТК остава да действа формално до отмяната й през 1947.