2. Източници на конституционното право на Р България. Норми на конституционното право – обща характеристика, особености, класификация.

1. Източници

а) Основен източник на КП е Конституцията на Р. България. Тя е творение на учредителната власт, има непроизводен характер и заема върховно положение в системата от източници на правото. Източник на КП са и законите за изменение и допълнение на Конституцията, тъй като те се считат за част от Конституцията.

б) Международните договори по чл. 5 ал. 4: „Международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България...” също могат да бъдат източници на КП доколкото:
- се отнасят до отношения, които са предмет на КП;
- отговарят на конституционните изисквания за влизане в сила.

в) Устройствени закони. Приемат се от парламента и регламентират начина на дейност на определени органи: Закон за Конституционния съд, Закон за Съдебната власт, Закон за Сметна палата, Закон за Омбудсман.

г) Органични закони. Предметът на регулиране на органичните закони обхваща отношения, които по правило се уреждат в конституцията – основните права на гражданите, формата на управление, формата на държавно устройство, предоставяне на автономия, разпределение на компетенции между органите на трите власти и т.н.

д) Обикновени закони, които касаят конституционноправна материя:
- Избирателни закони (за президент и вицепрезидент, народни представители, местни избори, избор на представители в Европейския парламент)
- Закон за българското гражданство
- Закон за политическите партии
- Закон за допитване до народа

e) Подзаконови, вторични или регламетарни актове, които се създават в изпълнение на закона, имат производен от него характер или регулират първично материя извън установения в Конституцията домен на закона. Такива са:
- Актовете на централната избирателна комисия (например меродически указания)
- Решения на Кoнституционния съд (когато КС тълкува, тълкуванията се прилагат наред с нормите)

ж) Правната доктрина и конституционния обичай в Р. България представляват спомагателни източници.

2. Норми на КП
Особеностите в предмета на КП определят особеностите на нормите на КП, които ги специфицират по отношение на общото понятие за правни норми.

2.1 Характеристики:
2.а) Висока степен на правна абстракция. Често съществуват затруднения при индивидуализацията на дължимото поведение. Трудно се откриват и трите елемента на правната норма: хипотеза, диспозиция и санкция. Често пъти тези елементи се намират в два отделни нормативни акта. Правната норма се извлича чрез една смислово-тълкувателна дейност. Нормите на КП съдържат санкция, но тя много често се намира в друг източник на КП или в източник на друг правен отрасъл. Например посегателството срещу правото на живот е санкционирано в Наказателния кодекс (НК). Следователно нормите на КП съдържат и трите елемента, но връзката между тях не е толкова пряка.
2.б) Относителна стабилност, трайност. Динамиката в нормативната уредба не е присъща за КП. Предметът на КП определя тази стабилност, тъй като характерът на обществените отношения регулирани в КРБ изисква стабилност. Следствие от това е и специфичната процедура за изменение на Конституцията (гл. ДЕВЕТА КРБ)
2.в) Висша юридическа сила на нормите на КП. Конституцията се определя като върховен закон и останалите правни норми не могат да й противоречат. Тя създава и юридическите гаранции и конституционния механизъм за гарантиране на това върховенство – Конституционния съд.

2.2 Йерархията на нормите
2.а) Норми на конституцията
2.б) Норми на законите, приемани от Народното Събрание (НС) - (Международни договори, които се ратифицират чрез закони, както и Правилника за организацията и дейността на НС. Юридическата сила на международния акт приема силата на акта, с който е ратифициран. Нормите на международния договор не могат да противоречат на Конституцията).