8. Естествени права и позитивно право.

Естествените права са ценностно явление, чийто начин на отразяване и защита в позитивното право има съществено значение за качествената характеристика на съвременното общество. Във връзка с това правовата държава се определя като държава, в която правата на личността са ефективно защитени.
Естествените права са обусловени от биосоциалната природа на личността, съответстват на биосоциалните потребности на личността. Те са израз на естественото състояние на личността и в този смисъл са естествените права.
Естествените права нямат нормативен характер, не съществуват във формата на самостоятелна нормативна система. Те са ценностно метаюридическо явление. Естествените права съществуват независимо от позитивното право. (jus voluntarium)
Естествените права се отразяват в различните съставки на обществената нормативна система. Те стават съдържание на нравствените, обичайните, корпоративните, религиозните и правните норми. Но тъй като регулативните качества на тези норми не отговарят на величината на естествените права като ценност, се налага тяхното отразяване в правото. Смисъла на това отразяване е те да бъдат гарантирани със средствата на позитивното право.
В процеса на отразяване в позитивното право, естествените права запазват характера си на метаюридическо явление. Това означава, че отношенията между тях и правото са отношения на неправно ценностно явление и правото като нормативна система. Особеното м случая е че за разлика от другите ценностни явления, които се отразяват в правото и участват във формирането на неговите качества, естествените права получават израз и защита в специални правно-нормативни актове или в обособени части от тях.
На естествените права на личността съответстват естествените задължения. Те също произтичат от биосоциалната същност на личността и са свързани със съответни потребности на личността. Естественото задължение започва там, където завършва естественото право. Поради това на всяко естествено право съответства естествено задължение. Отношенията между тях са корелативни. Това обуславя корелативния характер на отношенията между субективните права и юридическите задължения. Без изпълнението на естествените задължения не могат да се реализират естествените права. Ето защо отразяването на естествените задължения в правото гарантира реализирането на естествените права.
В съвременните условия се налага тенденцията на засилване ролята на международно правните средства за защита на естествените права на личността. Възможността за международноправна защита на естествените права на личността произтича от обстоятелството, че те не са свързани с юридическото качество гражданин на съответната държава. В този смисъл те са права на човека.