39. Възобновяване на производства по издаване на административни актове.

Освен оспорването по административен ред и правото на отзив, законодателят е създал още една възможност делото или оспорването на административните актове да не стига до съдебен надзор. Това е постигнато чрез чл. 99 и следващите от АПК, където е уредено възобновяването на производства по издаване на административни актове. Възобновяването, и същностно, и терминологично, означава, че става дума за извънредна процедура. То се прилага, когато става дума за преразглеждане на влязъл в сила и необжалваем по редовен път административен акт. Това означава, че се посяга върху волеизявление, ползващо се с формална законна сила. При възобновяването отново се поставя на преценка решението по прилагането на материалното право. Това производство е доразвитие на чл. 32 от ЗАП (отм.). В чл. 99 от АПК се казва, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е оспорен пред съда, може да бъде отметен или изменен от непосредствено по-горестоящия орган или ако няма такъв, от органа, който го е издал, при определени седем основания:
- когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на административния акт;
- точка две говори за нови обстоятелства или нови писмени доказателства – те са такива, ако са станали известни след прекратяване на административното производство;
- по точка трета – става дума за влязла в сила присъда, т.е. установяване на престъпно деяние означава влязла в сила присъда на наказателен съд;
- когато административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или друго учреждение, който впоследствие е бил отменен;
- когато същият административен орган по същия въпрос на ни същото основание по отношение на същите лица е издал друг влязъл в сила административен акт;
- когато страната, вследствие на нарушаването на административно-производствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно призована, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
- когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Инициативата за възобновяването принадлежи на административния орган, на прокурора, на омбудсмана и за основанията от 2 до 7 по искане на страната в производството. Тук е налице диференциране на възможностите, тъй като става дума за извънредно производство, а не за нормален етап от контрола върху административните актове.
Новост в АПК е това, че възстановяване на административно производство може да иска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването се прави в определени срокове, в зависимост от основанието. Административният орган служебно конституира като страна в производството третите лица, които са придобили права от административния акт. Разглеждането става по реда на глава 10 на АПК. Отказът да се допусне възобновяване означава, че е възможно да се оспори решение на административния орган, с което се отказва възобновяване. Прилагат се съответните процедури в зависимост от това дали актът е общ или индивидуален.

Основните пунктове по този въпрос, на които трябва да се обърне внимание са няколко:
- момента на прилагане;
- за какви административни актове става дума – говори се за това, че е влязъл в сила, но не е оспорен пред съд;
- става дума за общи и индивидуални;
- тези 7 основания, които са посочени, трябва да се знаят много добре и да се види, че те са на различен правен режим и по отношение на това кой може да иска производство, и по отношение на сроковете, и по отношение на последиците;
- става дума за извънреден способ.