38. Оспорване на административни актови по административен ред.

В България традиционно контролът върху административните актове се осъществява по два начина. Единият е по съдебен ред и това е израз на възможността съдебната власт да контролира изпълнителната. Този контрол е в определени граници, за да не се нарушава принципът на разделение на властите. Освен това в България е предвидена възможност за оспорване на административни актове в рамките на администрацията. Това се прави по няколко причини. На първо място, целта е споровете да не излизат извън администрацията и изпълнителната власт. На второ място, контролът в рамките на администрацията е по-широк, тъй като той може да бъде и по законосъобразност, и по правилност, а контролът пред съд е само по законосъобразност. Уредбата на оспорването на административните актове по административен ред се съдържа в чл. 81 и следващите на АПК. В ЗАП (отм.) се говореше за обжалване, а сега се говори за оспорване. Оспорването е по-прецизен термин, тъй като включва обжалването на административните актове от заинтересованите лица и протестирането от страна на прокуратурата. Прокурорът може да подава протест само по отношение на законосъобразността на актовете. Понятието оспорване се свързва с факта, че производството е спорно. Това означава, че пред по-горестоящия административен орган вече се развива производство, в което има условно казано две страни. Условно, защото не може да се говори за независимост на решаващия орган и органа, издал първоначалния акт, тъй като те са в системата на изпълнителната власт. На следващо място, това производство има евентуален характер. То не е задължително, а е само възможност. В България оспорването по административен ред е само пред по-горестоящия орган, в този смисъл може да се каже, че става въпрос само за една инстанция и това е по-горестоящия административен орган. Съществуват редица актове, за които е неприложимо оспорването по административен ред, предвидени са в чл. 82 от АПК. Изключенията от това оспорване са или поради характера на акта, или поради мястото на органа, които ги е издал. Субектите на оспорването са два – заинтересованите лица и прокурорът. Прокурорът може да оспорва само по законосъобразност, а заинтересованите по законосъобразност и по правилност. Жалбите и протестът имат определена форма. Това означава, че те трябва да съдържат реквизити, за да могат да доведат до сезиращия ефект на жалбата. Ако те имат определени недостатъци, могат да бъдат оставени без разглеждане или се прекратява производството. По-горестоящият орган е определен в чл. 93 от АПК, по принцип това е непосредствено по-горестоящия административен орган. Административните актове на специализираната администрация на общината се оспорват пред кмета. Административните актове на кметовете на кметства се оспорват пред кмета на общината. Административните актове на кмета на общината се оспорват пред Областния управител. Новост в АПК, за разлика от отменения ЗАП, е това, че ако се прецени, че съществува висока степен на фактическа или правна сложност, по-горестоящият орган може да назначи комисия, която да разгледа случая. В отменения ЗАП и сега в АПК е предвидена една възможност, която се нарича право на отзив или още отзивно производство. Целта на това отзивно производство е в рамките на срока за обжалване по административен ред, компетентният орган сам да преразгледа въпроса и ако прецени да го оттегли, измени или отмени. Философията на тази възможност е органът, издал първоначалния административен акт да осъществи самоконтрол. Целта на тази възможност е да не се стига до оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, респективно до съдебен контрол. Това право на отзив е възможно само веднъж и това е свързано с принципа на бързината и процесуалната икономия. Това е правна възможност, а не задължение на административния орган. Не може да се търси отговорност на органа за това, че той е упражнил или не е упражнил тази възможност. Компетентният орган се произнася с мотивирано решение. Той може да обяви административния акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти, или отхвърля жалбата и протеста. Отмяната или изменението могат да бъдат по повод незаконосъобразност или по повод нецелесъобразност. Ако назначената от по-горестоящия оран комисия излезе с едно становище, а решението на по-горестоящия орган е друго, то е необходимо мотивиране на тази разлика. Решението се съобщава незабавно на оспорващия и на останалите заинтересовани лица.
Оспорването по административен ред важи само за индивидуални и за общи ненормативни административни актове.