14. Политическият плурализъм – основен конституционен принцип на политическия живот. Статус на партиите и сдруженията на гражданите.

1. (А) Плурализъм (латински корен) означава множественост. В качеството си на принцип на КП под П. се има предвид наличието на множeство различни интереси в гражданското общество. Принципът на П се основава върху признаването на факта на съществуване на различни инетереси на гражданите, като им се признава възможността да се обединяват и сдружават, за да получат израз в сферата на публичността. Най-висшето проявление е свързано с възможността да се създават политически партии.

(Б.1) В епохата на Ранния конституционализъм се отрича правото на съществуване по политическите партии. По време на Фр. Революция се слага знак на равенство между партия и фракция, явления, които изразяват склонност към раздробяване на целостта на националната общност. През XIXв. н а политическите партии се гледа с лошо око, защото могат да обезсмислят идеята за свободния мандат, като поставят депутатите в зависимост от групови интереси. Факт е обаче, че политическите партии на практика съществуват под формата на различни движения, изразяващи многообразието от нагласи и тенденции в общественото мнение.

(Б.2) В края на XIX-XIXв. настъпва обрат – появява се т.нар. масова демокрация. Въвеждането на всеобщото избирателно право поражда необходимостта огромната маса от нови гласоподаватели да бъде организирана, така че да се канализират обществените настроения. Появяват се масовите политически партии, организирани в национален мащаб. Появата им ще доведе до утвърждаването им като посредници между гражданското общество и политическата държава. Те изпълняват двупосочна фунцкия – от една страна дават израз на различните нагласи и очаквания, които се формират в недрата на гражданското общество, с цел да оказват въздействие върху националната политика; а от друга – на допълнителна подкрепа за провеждане на политиката на държавата.
Това, което отличава политическите партии от всички останали граждански сдружения, е обстоятелството че те възникват като организации, които изпълняват ролята на инструменти в борбата за овладяване и упражняване на публичната власт. Смисълът на съществуването на партиите е да участват в борбата за власт. Освен това те се характеризират с привързаността си към специфична идеология – система от идеи, ценности, принципи относно справедливата организация на обществото и дръжавата. Те се различават по своята идейна ориентация.

(Б.3) От Революцията от 1848 се очертават три измерения на идейно-политическия спектър: консерватизъм, либерализъм и социализъм. Между двете световни войни партийно-политическата система е разтърсена от криза на парламентаризма, която довежда до срив на парламентарната демокрация в Европа. Партиите придобиват склонност да организират по всеобхватен начин живота на обществото (чрез младежки структури, синдикални организации и т.н.). Така те се обособяват като автономни структури в държавата като при тоталитарните режими се оформят т.нар. „партии хегемони”. След края на ПЪРВАТА Световна война се наблюдава тенденция към конституционализиране на ролята и статуса на политическите партии, така че да се дисциплинира дейността им. Бидейки част от цялото, те са поставени под условие да работят за общото благо, а не срещу него.

2.1 При създаването на КРБ 1991 тази тенденция оказа въздействие върху националния политически живот. В чл. 11 ал. 1 се предвиди, че политическият живот се основава на принципа на политическия плурализъм. Според чл. 11 ал. 3 партиите съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите. Това се осъществява преди всичко чрез н.нар. „предизборна борба”. Тя се води между ПП, които представят свои преизборни платформи, издигат кандидати за политически длъжности, провеждат преизборни кампании.
Новият ЗПП (2001г.) значително усложни процедурата по образуване на политически партии. Инициативата за създаването на ПП може да бъде взета от най-малко 50 граждани чрез инициативен комитет; 500 човека трябва да подкрепят устава и 5000 членове са нужни, за да се регистрира в СГС.
Според чл 11, ал. 4 КРБ не могат да се образуват ПП на етническа, расова, верска основа, както и такива, които си поставят за цел насилственото вземане на държавната власт. Етносите и различните вероизповедания се свързват с частния живот на хората. Верските проблеми се извеждат извън политическия живот и се разглеждат като частен въпрос. ПП се създават върху идейна и ценностна основа, т.е. политически програми могат и трябва да създават визии за общественото благо на националните общности.

2.2 Уредба на политическите партии: чл. 11 КРБ кореспондира с чл. 44 КРБ и чл 1, ал 3 КРБ (ПП са вид ЮЛНЦ).
ЗПП урежда:
А) Образуване (ред и начин): Инициативен комитет (50 души) -> подготвя се Учрд. Събрание (публична обява + проект за устав + дата, място и час) -> 500 учредители (деесп. бг гражд.) подписват се в протокола и устава -> след като се подкрепи от 5000 граждани, документите се депозират в СГС, в специален регистър във фирмено отделение.
Б) Органи: ОС (Конгрес), управителен орган, контролен орган, след вписването се обявява в Държавен вестник (оповестителен, а не конститутивен елемент)
В) Финансиране:
- членски внос,
- дарения от ФЛ и ЮЛ (с под 50% участие),
- от собствена дейност (приходи от книги, вестници и списания),
- държавна субсидия (ако получи поне 1% на предходните избори, всеки глас = 1% от минималната работна заплата)
Изисква се отчет пред Сметната палата до края на месец МАРТ. Води се двойно счетоводство (характерно за търговците). Основанията за контрол от страна на Сметната палата са 2: - ПП получават субсидия от държавата; - ПП осъществяват публична фунцкия
Г) Прекратяване
- саморазпускане
- разделяне, отделяне
- вливане, сливане
- разпускане по постановление на СГС по предложение на прокурора. Тази процедура е атакуема пред ВКС по реда на ГПК
- с решение на КС, с което ПП се обявява за противоконституционна.
При доброволно прекратяване имуществото след покриване на задълженията може да отиде към новата ПП, а при принудително прекратяване – в полза на държавата.