9. Понятие за престъпността като явление.

Изучаването на престъпността е изключително важна задача, няма общество, което да не е заинтересовано да ограничи до минимум това отрицателно социално явление, което постоянно съпътства човешката цивилизация. В представите на обикновения човек престъпност е всяко посегателство срещу обществения ред, живота и здравето на личността или срещу собствеността – частна или публична.
Съвременната криминология определя престъпността като изключително сложен социално-правен феномен с многолика същност и следните основни черти:
- престъпността е негативно социално явление – тя съществува в рамките на обществото и се проявява в създадените в това общество условия. Определена като антипод на цивилизацията, престъпността е същевременно и продукт на цивилизацията;
- престъпността има ясно изразен исторически променлив характер – следвайки историческия ход на общественото развитие, престъпността има историческа обусловеност и съдба. В справедливо устроените общества в мирни съзидателни периоди престъпността спада значително и обратно;
- престъпността е масово социално явление – включва съвкупността от всички реално извършени престъпления, броя на техните извършители и размера на причинените вреди;
- закономерен характер на престъпността – тя не е случайно, а е закономерно отрицателно явление за всяко общество;
- престъпността е и правно явление – правната й характеристика се определя от връзката й с престъпленията. Понятието престъпност, обаче, не обхваща всички негативно оценявани човешки прояви, а само онези, които са обявени от закона за престъпления (съгл. Чл.9 ал.1 от НК това са виновно извършените обявени от закона за наказуеми обществено опасни действия или бездействия).

На базата на посочените основни черти, можем да дадем следното определение за престъпност: Престъпността е негативно социално-правно явление, което има исторически променлив, масов и закономерен характер и което уврежда социалните ценности, защитени с наказателно-правни норми.