Някои категории административни актове не могат да бъдат обжалвани пред съд въз основа на общата клауза (по АПК). Това не означава, че те изобщо са забранени за обжалване – те също се обжалват пред съд или юрисдикция, но по специален ред, предвиден в специален закон.
Това е общото правило, от което има изключения за конкретни административни актове. Тези изключения се допускат от закона поради особености на административните актове и на съдържанието му или пък на зависимост от органите, които ги издават. В случая от гледна точка на административния процес оспорването на индивидуалните административни актове на основата на специалната клауза означава, че в законите, които уреждат административния процес – основно АПК и ЗАНН, съществуват изключения. Те са свързани със специални правила, които се отнасят до оспорването на отделни категории административни актове пред съд/ друг правораздавателен орган.
Особеностите при приложението на специалната клауза са в няколко насоки.
>> По отношение на органите, пред които се развива това производство.
Общата клауза е намерила своето нормативно регулиране в АПК и в ЗАНН. Тук контролната дейност се осъществява само от съдилища (АПК – административните съдилища и ВАС в съответствие с подсъдността; ЗАНН – районния/ окръжния/ административния съд).
Специалната клауза в подсъдността има особености. Съдебният надзор се осъществява от съдилищата, но част от актовете подлежат на контрол на т. нар. особени юрисдикции (звена и структури, които са в системата на изпълнителната власт). Когато пред тях се постави за решаване правен спор, то тогава те, решавайки правния спор, действат като особени юрисдикции или като административни юрисдикции. В дейността им са характерни няколко особености: решава се правен спор, има две страни, които са самостоятелни помежду си и по отношение на решаващия орган. Пред особената юрисдикция се развива състезателно производство и то приключва с акт на особената юрисдикция, която наподобява решенията и определенията на съдилищата. За решенията на особените юрисдикции е характерно, че имат особена юридическа характеристика, която е присъща на съдебните решения (силата на присъдено нещо). Обхватът на преценка има особености – при оспорване на правилата по общата клауза, това става само по законосъобразността, а при оспорване по специалната клауза съдилищата правят преценка само по законосъобразност, а особените юрисдикции преценяват административния акт основно по законосъобразност, но в отделни случаи и по правилност. Правило при специалната клауза е, че жалбата няма суспензивен ефект (изпълнението продължава, освен ако решаващият орган не постанови друго). В АПК е възприет друг принцип – жалбата има суспензивен ефект, освен ако особени обстоятелства не налагат предварително изпълнение. За специалната клауза е характерно, че решаващият орган – съд или юрисдикция – действа по същество.
>> По отношение на контрола на съдебните решения/ решенията на особените юрисдикции на специална клауза има няколко особености: няма уредба на контрола върху решенията на особените юрисдикции. В някои случаи ВАС приема за разглеждане решение на особените юрисдикции, тъй като ги приема за административни актове. Съдилищата прилагат процедурата по ГПК. Пример за особена юрисдикция е Комисията по дискриминацията, Отделът по споровете в патентното ведомство.
