30. Административно наказание - понятие, видове. Административнонаказателно отговорни лица.

Административното наказание е предвидена в закона санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на негови материални или други интереси и има за цел да окаже предупредително и възпитателно въздействие върху него и останалите членове на обществото.
Налагането на административно наказание е израз на държавна принуда и се очертава като реализация на административна отговорност. То е винаги установено от закона – не може да има административно наказание, без то да е посочено предварително в специална административнонаказателна норма (чл. 2, ал. 1 ЗАНН). Административното наказание действа превъзпитателно, предупредително и репресивно (увреждащо) спрямо нарушителя. Чрез него държавната власт по пътя на принудата възстановява нарушеното от неправомерното деяние равновесие в обществото и заедно с това защитава отделната личност и обществото от други подобни посегателства. Административното наказание трябва да бъде справедливо и адекватно на извършеното нарушение. То е строго съобразено със закона и степента на обществената опасност на нарушението. Наказателната претенция за налагане на административно наказание може да се формулира и поддържа само от установени по закона органи на администрацията.

Видове административни наказания:
1) Обществено порицание (чл. 14, ЗАНН) – има морален характер, засяга неимуществената сфера на лицето, извършило неправомерното деяние;
2) Глоба – не може да надхвърля определените от специален закон размери (чл. 15, ЗАНН). Тя е парично заплащане на определена сума;
3) Лишаване от право да се упражнява временно определена дейност или професия – засяга правната сфера на нарушителя, свързана с упражнявана от него определена дейност или професия. Налагането на това наказание може да стане само ако е предвидено в специален нормативен акт; чл. 16 ЗАНН “Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго упойващо средство - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ”;
4) Отнемане в полза на държавата – не може да бъде налагано отделно от другите основни наказания, а само заедно с тях. Може да се наложи и като допълнително (субсидиарно) административно наказание. Това не е конфискация (нея я има в НП - може да се конфискува нещо, което няма нищо общо с деянието);
5) Имуществени санкции, налагани на юридически лица – чл. 83, ЗАНН. Налагат се в предвидените от закон, указ или постановление на МС случаи за неизпълнение на задължения към държавата;

Лицата, навършили 18 години, стават административнонаказателно отговорни (чл. 26, ЗАНН). 16-годишните, които разбират свойството и значението на извършваните от тях деяния и могат да се ръководят от постъпките си, също носят отговорност. Ненавършилите 16-годипна възраст, не носят административнонаказателна отговорност. Отговорността е лична.