25. Системи на административното правораздаване.

В света има 3 системи на административно правораздаване. Те се обособяват по силата на 5-6 основни критерия:

1. Дали обжалването/ правораздавателният надзор се осъществява от обща или специална клауза.
2. Дали административното правораздаване се осъществява от общите съдилища или е поверено на специализирани административни съдилища.
3. Дали в страната съществува общ кодификационен закон, който обединява цялата материя по осъществяването на правораздавателни надзор, или чрез закон. Дали общият кодификационен закон ревизира цялостната дейност на административното правораздаване, или съществуват отделни закони( видове правораздавателна дейност).
4. Как са оформени в съответната система правомощията на съда. Дали съдилищата са инстанции по същество, или (ако някой се сеща да допълни).
5. Дали правораздаването е поверено само на съдилищата или се осъществява от извънсъдебни правораздавателни органи – административни юрисдикции.
6. Наличие или отсъствие на особени институти, фигури, допълнителни средства за контрол на администрацията.


I. Френска система - сега се нарича континентална система на административно правораздаване:

-обща клауза
-система на административните съдилища, наричани по различен начин, отделена от системата на общите съдилища, начело седи Върховен административен съд (последна инстанция)
-общ кодификационен закон
-няма административни юрисдикции
-отменят ли един АА – новият се издава от изпълнителната власт
-дълго време нямаше други освен административните съдилища – вече в отделни страни има фигурата „Омбудсман”. Но не във всички и даже не във всеки отрасъл.

II. Англосаксонска система – типична за Великобритания и страните към нея, заимствана от Северна Америка, но с кодификации:

-обща клауза за оспорване на ИАА
-общ кодификационен закон, но наред с общите съдилища съществува система на административни юрисдикции по отделни отрасли – социално осигуряване, данъци, държавни служители.
>>>Дуализъм при осъществяването на административно правораздаване.
-съдилищата са контролно-отменителна инстанция. Юрисдикциите са инстанции по същество.
-съществува правната фигура „Парламентарен комисар за администрация”. Избира се от Парламента, отчита се пред Парламента, замислен като посредник между администрацията и гражданите, когато администрацията засяга права и интереси на отделни граждани/организации на граждани.
>>> отнася се само до органи на Централната администрация
>>>не може да бъде сезиран пряко от граждани, а чрез съответния депутат на оплакващия се.
>>>никакви сериозни правомощия

В Америка – АП = контрол на съдилищата върху администрацията:
-кодификационен закон
-обща клауза
и т.н.

III. Шведска система (Скандинавска + Холандия и Дания)

-обща клауза
-общи съдилища
-голям брой административни юрисдикции
-контролно-отменителни инстанции са съдилищата
-Омбудсман – назначен от Короната; контролира всички административни органи
-парламентарен секретар за администрацията

IV. БЪЛГАРИЯ

-обща клауза – чл. 120, ал.2 КРБ – „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.”
>>>АПК
-общи съдилища (районни, окръжни)
-административни съдилища (ВАС)
-съчетано прилагане на обща и специална клауза
-повечето ИАА – по АПК (първа и втора инстанция)
-административни юрисдикции – в специален закон (ЗП)
-дуализъм при осъществяването на административно правораздаване

Специална клауза – извън АПК. Тя може да предвижда две възможности за оспорване – или пред съд(общ), или пред административна юрисдикция. Пред съд – оспорването е само за законосъобразност.
Ако е пред административна юрисдикция – по целесъобразност.
Специалният закон не изчерпва всички процедури – и от ГПК, не от АПК.
Много малко ИАА са забранени за обжалване пред административен съд – касаещи отбраната, националната сигурност и др.

Омбудсманът в БългарияЗакон за омбудсмана

-съставя актове на длъжностните лица за нарушения по ЗОмбд.
-орган, към който да се отправи искане да се издаде (инд.)АА!!!
>>>чл. 24, ал.1 АПК – „Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.”