8. Социологическо направл. в криминолог.

Социологическото направление не отрича, изцяло, ролята на биологичните и биопсихологичните предпоставки при отклоняващите се поведенски актове. То търси причините за престъпността, не само в наследствеността, но и в реалните условия, при които се е изградила личността на престъпника. С други думи се отчита обективното влияние на социалните фактори върху престъпността. Това направление обхваща следните норми:
• Теория за факторите. – Неин създател е белгийския статистик Кепле. В едно свое обширно изследване той групира правонарушителите по пол, възраст, образование, материално положение, раса и т.н. и достига до извода, че обществото само подготвя престъплението, а престъпникът не е нищо повече от оръдие, което го осъществява. Кепле създава цялостна класификация на факторите за престъпност. Недостатък на тази теория е безкритичното приравняване на криминогенните фактори, поставянето им на една плоскост.
• Теория за социалната дезорганизация. – Престъпността е присъща за всяко общество и е нормално явление, доколкото тя не надхвърля традиционния обем тежест. Проблемите на престъпността се третират през призмата на редица социално-икономически, политически, културни и други противоречия, които създават социалния хаос, социалната дезорганизация в съвременното общество.
• Теория за субкултурите. – Известна още като теория за конфликта на културите. Според нея наличието на множество и различни етнически, религиозни и културни норми в едно общество неминуемо пораждат противоречия в него, а от там възникват и престъпленията. Наличието на различни субкултури се сочи от авторите на тази теория като източник за престъпност.