7. Биопсихологическо направление в криминолог.

Това направление се представя с няколко основни теории:
1. Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд - Фройд лично никога не е използвал тази теория за обяснение на причините за престъпността. Тя е използвана от негови последователи, криминолози-фройдисти, привърженици на идеята за подсъзнателните инстинкти и влечения (на агресия, на полово влечение и на страх), които са в основата на всяко престъпно поведение.
2. Теория за фрустрациите. – Фрустрация означава разбити надежди. При фрустрация на личността е на лице разминаване между желано и действително, на мечти и реалност, в следствие на което човек изживява сложен психологически стрес, проявява по-голяма възбудимост и е склонен към немотивирани действия. Всъщност фрустрацията се отразява по различен начин на различните хора. Като криминогенен фактор тя не бива да се подценява, нито да се надценява.
3. Теорията за невротицизма. – Създадена е от английския психолог Айзенх, който стига до извода, че склонността към престъпления е универсална, но тя се ограничава от съзнанието на субекта. По-високият невротизъм способства проявлението на антисоциални подбуди Но престъплението не може да бъде обяснено само с психофизическите особености на човека, а и с действието на редица социални фактори.