6. Биологическо направление в криминологията.

Специфична особеност на криминологията е, че още с възникването си в нея ясно се разграничават три основни направления:
- биологическо – известно е още като антропологическото;
- биопсихологическо;
- социологическо.

През различните периоди на развитие, всяко едно от тези направления е било доминиращо спрямо другите, след което е било измествано от тях.
Родоначалник на биологическото направление е Чезаре Лонгрозо, който поставя основите на това направление с теорията за родения престъпник. Вариант и подобие на теорията на Лонгрозо е така наречената теория за „наследственото предразположение към престъпления”, която се появява в края на 20-те години на ХХ в. в САЩ. Според авторите й, основните подбудителни сили за престъплението са агресивността, жестокостта, лесната възбудимост и други особености на нервната дейност, които се предават по наследство. В потвърждение на тази теория, обикновено се сочи класическия пример с рода Джукси от САЩ, който за 6 поколения създава 1200 престъпници. Съзнателно, обаче, се премълчава, че всички от този род живеят при изключително трудни условия, с други думи – средата, а не само наследствените заложби детерминират престъпните им деяния.
„Хромозомна теория за престъпността”. Нормалното количество хромозоми и при мъжете и при жените е 46, но притежателите на излишната 47-ма хромозома според авторите на разглежданата теория са с повишена афективност, агресивност, асоциалност и в крайна сметка са носители на престъпно поведение и много по-често влизат в конфликт със закона, от колкото лицата с нормален брой хромозоми. Многобройните изследвания, обаче, не доказват връзката на това явление с престъпността. Потвърдено е единствено, че хромозомните аномалии имат връзка само с някои психични заболявания.
„Теория за расовото предразположение към престъпленията”. Авторите на тази теория поддържат тезата за повишена криминалност сред цветнокожите раси.