4. Възникване и развитие на криминалистиката като наука.

Криминологията като наука се формира в края на ХІХ в., това е и началото и на съвременния период от развитието на правно-логическата мисъл, относно престъплението и наказанието. През този период в Европа окончателно се утвърждават капиталистическите обществени отношения и наред с това се създава адекватно на тях наказателно-правна защита. В почти всички европейски страни са приети модерни наказателни закони. Заплаха за новото индустриално общество, обаче, са породените от него безработица и нищета на огромни социални слоеве, чиито стихиен процес се изразява в престъпленията. Процесът на увеличаване на престъпността сериозно застрашава устоите на демокрацията, интересите на държавата, обществото и отделната личност. Назрява потребност от създаване, от цялостно учение за престъпността, нейните причини и средства за борба срещу нея. Многобройните теоретични предпоставки от миналото трябва да бъдат систематизирани и наред с това да се проведат нови емпирични изследвания. С тази задача в края на ХІХ в. Се заемат редица учени, между които най-ярко изпъкват Чезаре Лонгрозо (1836-1909г.) – италиански лекар, психиатър в затвор.
През 1876 г. Лонгрозо издава книгата „Престъпният човек”, в която той твърди, че престъпникът не се създава, той се ражда такъв и лесно се отличава от другите хора по своя външен вид (ниско чело, изпъкнали скули, големи челюсти и др.) Тези класификации биват оспорени още при появата им, но въпреки многобройните критики Лонгрозо още докато е жив е обявен за баща на новата наука – Криминология. Т.е. той е основоположника, той поставя в центъра на своите изследвания въпросите за причините за престъпността и създава научна криминологична теория. Новост е това, че той изнася центъра на тежестта при оценка на престъплението върху човека, извършил това деяние. Въвежда криминологични изследвания, извършвани от различни контролни групи и по този начин създава бази за сравнение.