3. История на криминологичната мисъл.

Историята на криминологическата мисъл и формирането на криминологията като наука, като система от знания е по-същество история на човечеството в борбата с престъпността. Философи, държавници, съдебни магистрати са търсили отговор за престъплението, причините, които го пораждат и начини за противодействие. Безспорно, историята на криминологията обхваща огромна съвкупност от идеи, възгледи и теории, чието начало се губи далече в древността.
Възникването и развитието на криминологическата теория се свързва с наказателно-правната теория, която преминава през 3 основни етапа – средновековен, хуманитарен и съвременен.
Криминологическата мисъл през средновековието – тя отразява общото духовно състояние на обществото през тази епоха и обхваща различни несистематизирани идеи и възгледи на отделни древногръцки и римски мислители. Представители на древните гърци са Демокрит, Платон и Аристотел, общото между тях е, че те издигат справедливостта и равенството между хората като висши добродетели. Сред Древните римляни най-ярко изпъква Цицерон, който доразвива идеята на Платон и Аристотел за справедливостта като основен принцип в правото. През късният етап на средновековието се открояват имената на Тома Аквински, Макиавели, Джон Лок и Спиноза. Те третират много от обществените явления, в това число и престъпността, през призмата на божествената предопределеност на нещата. През този период действа и инквизицията, средновековното правосъдие, останало в историята с жестоките репресивни мерки.
Криминологическата мисъл през хуманитарния период. Този период обхваща огромната творческа дейност на английските социалисти утописти на френските просветители и на руските революционери-демократи. От средата на 16 в. До средата на 19 в. Първите социалисти утописти Томас Мор и Томазо Кампанела поставят под съмнение теологическите възгледи за държавата, законността и правонарушенията. Те виждат в частната собственост, експлоатацията и крайната поляризация на обществото на бедни и богати. Подобни са възгледите на Сен Симон, Шарл Фурие и Робърт Оуен, които търсят причините за престъпността в обществото, което не осигурява нормални условия за живот и възпитание. Видни личности от епохата на посвещението са Русо, Бекария, Волтер, Марад и Пиер. За тях коренът на престъпността е деспотизма, неравенството и нищетата, „божественото начало” окончателно е отхвърлено при обяснението на обществените явления, в т.ч. престъпността. Създаването на криминологията като наука е свързано с името на италианеца Чезаре Бекария (1738-1795г.). Той остава в паметта на човечеството със своята книга „За престъпленията и наказанията”, в която формулира основните принципи при определяне на наказанията – принципа на необходимостта, неизбежност на наказанието, своевременност и законоустановеност на наказанието. Тези принципи са залегнали в законодателствата на всички цивилизовани страни днес. През този период възникват и се утвърждават различни теории и идеи по криминологически проблеми, но криминологията все още не се е обособила като самостоятелна наука, тя дори няма свое терминологично обозначение.
Последния етап е в следващата тема.