Лекции по Право

2012-12-10T16:05:00.079+02:00

Добре дошли в bg-pravo.com На сайта ще откриете необходимата Ви полезна правна литература - богата колекция от лекции, курсови работи и реферати по право. Намерете безплатно лекции и материали по любимите ви предмети. Ако притежавате материали по право в електронен вариант и искате да помогнете на нас и на вашите колеги - можете да ни ги изпратите на адрес info@bg-pravo.com , а ние ще се погрижим те да достигнат до всички тук.

Лекции по Право:

Избери лекции по курс:

Всички лекции и помощни материали са предоставени от любезни колеги, за което СЪРДЕЧНО ИМ БЛАГОДАРИМ!!!

ВНИМАНИЕ!
Ако имате лекции по някои от следните предмети и желаете да помогнете на нас и на всички ваши колеги - можете да ги изпратите на info@bg-pravo.com и ние ще ги качим тук.

Забележка: Сайтът не е създаден с комерсиална цел и всички ресурси са достъпни напълно безплатно за потребителите. Публикуваните лекции са предоставени доброволно и не подлежат на авторски права.

Трудово право

2011-12-29T09:32:00.004+02:00

Наказателно право

2011-12-20T12:03:00.003+02:00

Административен процес

2011-12-11T01:45:00.000+02:00

Международно търговско право

2011-11-28T10:20:00.000+02:00

Лекции по Международно търговско право
Съдържание:

1. Предмет на международното търговско право. Отграничения.
2. Източници на международното търговско право.
3. Международното търговско право в Европейския Съюз.
4. Lex mеrcatoria – съдържание, приложно поле, особености.
5. Специализирани международни организации в областта на международната търговия. Ролята на международните организации при регламентиране на международните търговски отношения.
6. Международната . Възникване, структура, роля в международната търговия.
7. Споразуменията в рамките на Световната търговска организация.
8. Държавата като субект на международни търговски правоотношения.
9. Определяне на приложимото право към правния статут на търговското дружество като основен субект на международните търговски правоотношения.
10. Обхват на приложимото право спрямо правния статут на търговското дружество.
11. Признаване на юридическата личност на търговското дружество. Правото на установяване на търговските дружества съгласно европейското дружествено право и практиката на Съда на Европейския Съюз.
12. Преместването на седалището на търговското дружество – регламентация, решения на Съда на Европейската общност. Презграничните сливания и вливания.
13. Форми на сдружаване по правото на Европейския Съюз.
14. Транснационалните групи от дружества – понятие, правен режим, приложимо право.
15. Определяне на приложимото право към търговските договори с международен елемент – Римската конвенция, Регламент "Рим І".
16. Сключване, съдържание и изпълнение на международните търговски договори – общи положения, особености, преддоговорна отговорност.
17. Договорът за международна покупко-продажба на стоки. Уредба по Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки 1980 г. /Виенската конвенция/. Ролята на обичая при международната продажба на стоки.
18. Договори за международен превоз на стоки. Уредба на международния железопътен и международния автомобилен превоз на стоки.
19. Договорът за международен морски превоз. Видове. Характерни особености.
20. Търговски аспекти на правото на интелектуална собственост.
21. Право на индустриална собственост. Международноправна уредба. Изчерпване правото на търговска марка. Търговска марка на ЕС.
23. Разрешаване на търговските спорове – способи, обща уредба.
24. Уредба на международната компетентност по търговски дела в държавите-членки на ЕС - Регламент 44/2001 - обща и специална компетентност.
25. Особени производства по търговски дела съгласно уредбата в правото на Европейския Съюз – Регламент (ЕО) №805/2004 за въвеждане на европейското изпълнително основание за безспорни вземания, Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, Регламент (ЕО) 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
26. Признаване и допускане изпълнението в България на чуждестранни съдебни решения, постановени по търговски спорове.
27. Международен търговски арбитраж. Основание за компетентност на арбитражния съд. Видове търговски арбитраж.
28. Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

Правен режим на международните организации

2011-11-11T22:06:00.000+02:00

Организация на правозащитните институции

2011-11-11T21:37:00.000+02:00

Лекции по Организация на правозащитните институции / ОПИ /
Съдържание:

1. Съвременни измерения на правозащитната функция.
2. Съдебната власт в разделението и баланса на властите.
3. Гаранции за независимостта на съдебната власт и правен статут на съдии, прокурори и следователи. Висш съдебен съвет. Дисциплинарна отговорност на магистратите. Отпуски и ваканции.
4. Правен статут на съдебните заседатели, съдебни помощници, съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията.
5. Структура на съдебната система и характеристика .Организация на районния съд, Окръжния съд, Апелативния съд, ВКС, ВАС и Военен съд.
6. Специфика в правозащитната дейност на прокуратурата.
7. Специфика в правозащитната функция на следствието.
8. Медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правния спор.
9. Адвокатура.
10. Нотариуси.
11. Контрол за конституционносъобразност.
12. Омбудсман.
13. Организация на Конституционния съд – конституционна и законова регламентация.

Защита правата на човека

2011-11-11T19:35:00.000+02:00

Международно-правна закрила на интелектуалната собственост

2011-11-11T14:53:00.000+02:00

Лекции по Международно-правна закрила на интелектуалната собственост / МЗИС /
Съдържание:

1. Същност на интелектуалната собственост и нейното място в националната правна система. Нематериална природа на обектите на интелектуалната собственост.
2. Възникване и развитие на международната закрила на интелектуалната собственост.
3. Източници на международно-правната закрила на интелектуалната собственост. Световна организация за интелектуална собственост.
4. Патентоспособно изобретение. Производство в Патентното ведомство по издаване на патент. Правна същност на патента. Прекратяване действието на патента.
5. Общ преглед на водещите патентни законодателства – Германска, Романска, Британска и Американска патентна система.
6. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – обща характеристика. Принципи.
7. Договор за патентно коопериране – обща характеристика. Процедури.
8. Общ преглед на законодателството на Европейския съюз – международни договори, роля на Съда на ЕО.
9. Европейска патентна конвенция – заявяване, издаване и действие на патента. Връзка между Договора за патентно коопериране и Европейската патентна конвенция.
10. Същност и функции на марките. Регистрабилност. Производство в Патентното ведомство по регистрация на марка. Съдържание на изключителното право върху регистрирана марка. Прекратяване действието на регистрацията.
11. Мадридска спогодба за международна регистрация на марките и Протокола към нея.
12. Правна същност на марката на Общността. Регламентация.
13. Упражняване на правата, произтичащи от марката на Общността. Процедури за установяване на нарушение върху правата на марка на Общността.
14. Промишлен дизайн - определение. Изисквания за регистрация. Процедура в Патентното ведомство по регистрация на промишлен дизайн. Съдържание на изключителното право върху регистриран дизайн. Прекратяване действието на регистрацията.
15. Хагска спогодба за международно депозиране на промишления дизайн.
16. Правна същност на дизайна на Общността. Регламентация.
17. Регистрабилност. Права, произтичащи от регистрацията. Обжалване на решенията на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар. Нарушение на правата, произтичащи от регистриран дизайн.
18. Международна закрила на интегралните схеми. Договор на СОИС.
19. Спогодби за класификации на изобретенията, марките и промишления дизайн.
20. Международно-правна закрила на авторското право. Бернска конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството – обща харектиристика.
21. Универсална конвенция за авторско право. Особености на англо-американското и континентално разбиране за авторско право.

Нотариално право

2011-11-11T14:50:00.000+02:00

Лекции по Нотариално право
Съдържание:

1. Предмет, метод, система и източници на нотариалното право.
2. Понятие и историческо развитие на нотариални удостоверявания.
3. Понятие за нотариус.
4. Права и задължения на нотариуса.
5. Загубване и възстановяване на правоспособност на нотариус.
6. Помощник-нотариус. Заместване на нотариус. Преместване на нотариус.
7. Нотариални функции на лица, които не са нотариуси. Съдия по вписванията.
8. Нотариална камара. Понятие. Имущество.
9. Отговорност на нотариуса.
10. Нотариални производства. Понятие, обща характеристика. Общи правила за извършване на нотариалните производства.
11. Нотариален акт за сделки с вещни права върху недвижими имоти. Общи положения
12. Особености на нотариален акт за сделка с вещни права върху
13. Спиране на производството по издаване на нотариален актнедвижими имоти
14. Констативен нотариален акт. Понятие, обща характеристика, видове. Нотариален акт за собственост въз основа на писменни доказателства.
15. Нотариално удостоверяване на подпис върху частен документ.
16. Удостоверяване на датата, съдържанието и верността на преписа на частен документ.
17. Нотариално завещание. Отмяна на завещание с нотариален акт.
18. Съхранение и обявяване на саморъчно завещание.
19. Нотариална покана.
20. Протестиране на менителнични ефекти.
21. Нищожни и неистински нотариални удостоверявания.
22. Поправка и обезсилване на нотариално удостоверяване.
23. Вписвания. Понятия. Техника на вписването. Заличаване. Поправки и безсилвания. Отказ от вписване.

Гражданско изпълнително производство

2011-11-11T05:22:00.000+02:00

Право на културата

2011-11-11T00:21:00.000+02:00

Закон за движението по пътищата

2011-08-10T13:11:00.003+03:00

Закон за движението по пътищата
последно изменен в ДВ. бр.48 от 24 Юни 2011г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.

(2) Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Чл. 2. (1) Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

(2) Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 4. При необходимост движението по пътищата се регулира от упълномощени за това длъжностни лица.

Глава втора.

ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА

Раздел I.
Общи правила

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

2. трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава.

(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда;

3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:

1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

2. да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

Чл. 7. (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.

(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.

(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.

(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.

(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.

Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.

(2) Когато на дадено място от пътя едновременно е разрешено преминаването на нерелсови и релсови пътни превозни средства, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовото пътно превозно средство независимо от неговото местоположение и посока на движение.

Чл. 9. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните условия изискват това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Редът и условията за движение на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Раздел II.
Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица. Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка

Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по пътищата, наричано по нататък "регулировчик", носи задължителни отличителни знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при строително-ремонтни работи на пътя - червен флаг.

(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му:

1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!"; това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;

2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:

а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението;

3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:

а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.

(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания на участниците в движението.

Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:

1. през деня - изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя дясна ръка с червен флаг;
2. през нощта - описваща полукръг червена светлина.

(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.

Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.

(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.

(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно разположението на светещите полета.

(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и зелен цвят.

(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален режим на движение.

Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране.

(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната пътна маркировка.

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия по пътищата.

Раздел III.
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в следните случаи:

1. (отм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h;

3. когато навлизането по пътната лента се разрешава от светлинен сигнал.

(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.

(4) Когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях.

(5) Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.

(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Забранено е преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;

3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

(2) На път с две или три самостоятелни платна за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза в крайното ляво платно.

Чл. 17. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътен знак, на водача на пътно превозно средство, което не може да развива или на което не е разрешено да развива максималната за пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока, освен при завиване или заобикаляне.

Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

(2) Когато има обозначена с пътен знак пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, водачите на такива превозни средства са длъжни да използват тази лента.

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на нерелсовите пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на релсово превозно средство, за да го пропуснат да премине.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него.

Раздел IV.
Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:

Пътно	Населено	Извън	Автома-
превозно	място	населено	гистрала
средство от:		място
Категория А	50	80	100
Категория В	50	90	130
Категории С, D	50	80	100
Категории В+Е,
С+Е, D+Е	50	70	100
Категории Т	50	50	-
Категория М	45	45	-
Самоходни
машини	40	40	-

(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.

(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства, трябва да ги пропусне при първа възможност.

(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.

Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те извършват изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред него друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях.

Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп - светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) (1) За ограничаване на скоростта на движение се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях.

(3) Не се допуска изграждане или монтиране на изкуствени неравности върху платното за движение по републиканските пътища извън населените места.

Раздел V.
Маневри

Чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Чл. 26. Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено преди започване на маневрата.

Чл. 27. При наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато:
1. пътен знак указва страната, от която да се премине;
2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна.

Раздел VI.
Сигнали, подавани от участниците в движението

Чл. 28. (1) За предупреждаване на останалите участници в движението за намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава следните сигнали:
1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани - за завиване наляво или за отклонение наляво;
2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - за завиване надясно или за отклонение надясно.

(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва превключването на светлините, а извън населените места - и звуков сигнал.

Чл. 29. Сигналът за спиране, подаван от водач на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, е лява или дясна ръка, изпъната нагоре.

Чл. 30. Използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

Чл. 31. За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

Чл. 32. (1) Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка -лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.

(2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При пресичане на платното за движение от деца за спиране на пътните превозни средства може да се подава сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.

Чл. 34. (1) Моторно превозно средство със специален режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал.

(2) Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина.

Раздел VII.
Завиване надясно или наляво

Чл. 35. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно.

(2) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.

(4) Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване.

Чл. 36. (1) Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.

(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.

Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.

(2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

(3) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

Раздел VIII.
Завиване в обратна посока. Движение назад

Чл. 38. (1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.

(2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.

(4) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад.

Чл. 39. Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра.

Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Раздел IX.
Изпреварване

Чл. 41. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.

(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.

Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:

1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.

Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:

1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;

2. на кръстовище на равнозначни пътища;

3. на железопътен прелез без бариери;

4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;

5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;

6. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е изпреварването и заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна.

Раздел X.
Разминаване

Чл. 44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.

(2) Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Това правило не се прилага в случаите, когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на изкачващото се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него място за разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.

(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:

1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;

2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;

3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.

(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за разминаване.

Чл. 46. Когато широчината на пътя не позволява разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност, водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята видимост.

Раздел XI.
Преминаване през кръстовище

Чл. 47. Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Чл. 48. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

Чл. 49. Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци.

Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

(2) Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство.

Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.

Закони започващи с "А"

2011-07-30T16:00:00.008+03:00

Закони започващи с "А"

Закон за автомобилните превози
Закон за авторското право и сродните му права
Закон за адвокатурата
Закон за административните нарушения и наказания
Закон за административно-териториалното устройство на република България
Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права
Закон за администрацията
Закон за акцизите и данъчните складове
Закон за амнистия
Закон за амнистия и връщане на отнети имущества
Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания
Закон за амнистия от 1947 г.
Закон за амнистия от 1950 г.
Закон за амнистия от 1964 г.
Закон за амнистия от 1974 г.
Закон за амнистия от 1981 г.
Закон за амнистия от 1984 г.
Закон за амнистия от 1989 г.
Закон за амнистия от 1989 г.
Закон за амнистия от 1989 г.
Закон за амнистия от 1990 г.
Закон за амнистия от 2002 г.
Закон за арендата в земеделието

Закони

2011-07-30T15:55:00.006+03:00

Избери закон според първата буква от наименованието на самия закон:

А - виж тук
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Щ
Ю
Я

4. Lex mеrcatoria – съдържание, приложно поле, особености.

2011-07-24T10:42:00.002+03:00

LEX MERCATORIA - съдържание, приложно поле, особености. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

Става дума за международни конвенции, а не за международни договори между частно-правните субекти. Най-много има в областта на межуднародния транспорт, той изцяло се регулира от международни конвенции, които съдържат предимно преки норми и са характерни отклоненията – СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА по отношение на отговорността на превозвача, тя обикновено е намалена отговорност , т.е. има определен таван. В коносамента на товара – е уточнено, в случай на загуба на стока, превозвачът отговаря на килограм, а не на стойност. В противен случай е следвало още при натоварване на стоката да се обяви цената, стойността. Голяма част от стоките пътуват на риск.
Женевските конвенции за менителниците и запис на заповед и чека, са един от основните източници на право – характерното за тях обаче е че те не регламентират международния характер на тези инструменти, а са ИНКОРПОРИРАНИ във вътрешното право на държавите съдоговорителки и уреждат както въпросите за мениталницата, запис на заповед и чека, така и чисто вътрешните правоотношения.

МЕЖДУНАРОДНАТА ПРОДАЖБА НА СТОКИ е била предмет на много спореве и опити за международна регламентация , след много дълги прегори – Виенска конвенция за продажба на стоки. Съществуват и няколско Хагски конвенции за международна продажба на движими телесни вещи. Те обаче имат доста по-ограничено приложение, тъй като са малко държавите, които са ги ратифицирали. Същото се отнася и за ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ. Тя също има ограничено приложимо поле. В областта на международния търговски арбитраж съществува Европейска конвенция за международен търговски арбитраж, която не означава, че съществува Европейски арбитраж, НЕ, тя определя начина по който се сформира арбитражния състав и редът , по койт отой действа.!!!
Но тя НЕ създава Европейски арбитраж.

От съществено значение е Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – това означава – всички държави, които са членки на тази конвенция са задължение при решение, постановени от арбитраж от друга държава-членка да предприемат действия, които изрично са предписани в конвенцията, за да се изпълни това решение. Пример – решение, постановено от Арбитражен съд при Парижката търговско промишлена палата срещу ТОТО-то /по времето, когато бе продадено на грък/, след като бе постановено решението, то следва да бъде изпълнено и допуснато за изпълнение в България. Съгласно Нюйоркската конвенция, бидейки членки по нея тези държави, следва това решение, влязло в сила да се представи пред орган, определен от другата държава, който трябва да признае и пусне това решение – Софийски градски съд. Страната взема това решение, влизайки то в сила, подава се молба пред Софийски градски съд, с което се моли това решение да влезе всила. В член 5 от Нюйоркската конвенция са налице условията, които трябва да се изпълнят от страните.
Тази конвенция се отнася за международен търговски арбитраж. Дава възможност на всички бългаски ЮЛ или търговци, които са успели да осъдят трети лица, да действат по същия начин в чуждата държава, по който и в България, да искат изпълнение. Приложимо право е държавата, където е възникнал искът.

3. Международното търговско право в Европейския Съюз.

2011-07-24T10:41:00.000+03:00

В рамките на ЕС – т.нар.комунитаризация на частното право – това не означава, че частното право има общи принципи, комунитаризация на частното право регулиране с нормите на европейската общност на частно-правни отношения – europеan community – съгласно Амстердамския договор бяха изменени член 65 и 68 съгласно договора за ЕО – преотстъпен суверенитет, издават се два вида актове на ЕО, едните са регламенти, другите – директиви. Регламентите имат пряко и непосредствено действие. Комунитаризацията на частното право означава, че то беше пренесено в този стълб на европейското право, във връзка с който се дава възможност на институциите на общността да издават актове със задължителна сила за регулиране на частните правоотношения. Чл. 65 Договор за ЕО. 68 ДЕО, където е определено, че институциите на ЕО могат да издават актове, свързани с МЧП или това, което регулира международните частно-правни отношения , регулиране по един исъщ начин за всички държави-членки на определени частни правоотношение – именно това е комунитаризацията. Преди нямаше възможност за друга хармонизация освен по силата на международното договаряне , за това имаше Брюкселска конвенция за международна компетентност...,Конвенции за несъстоятелност..., но тази хармонизация се оказа изключително трудна, тъй като не беше възможност да бъдат изгладени съответните вътрешни противоречия между държавите и непрекъснато имаше държави, които не се присъединяваха към конвенциите и съответно за тях това не се отнасяше. Сега с комунитаризацията, регламентите влязоха в сила, които уреждат тези частни правоотношения, особено в областта на търговския оборот и единното функциониране на вътрешния пазар.

Регламент по компетентността при граждански спорове.
Нормативен акт – приемане – публикува се в , пише датата на публикуване – това е по отношение на обстоятелството, че този НА влиза в правното пространство, във всички нормативни актове, особено в Регламентите или Директивите, те започват да се прилагат от определена дата, посочена в регламента, може да е 2 години след публикуването...след влизане в сила на Регламента/напр. В България – двоен режим по отношение на договорните задължения – Римската конвенция определя приложимото право към договорните задължения от 15.01-2008, по отношение на договорите, сключени към тази дата, но сключените преди това – Кодекса на международното частно право, ако в Арбитража бъде предоставен спор по отношение на международен търговски догвор, първо се гледа кога е сключен този договор, за да може да се приложи конкретната стълкновителна норма било от кодекса, било от Римската конвенция/, след влизането в сила на Регламента ще се гледа датата с оглед Римската конвенция или с оглед Регламента

Едновременно с това са създадени специални национални правила за международна търговия, които могат да се разделят на две области – норми относно външната търговия на държавата и норми относно вътрешно-общностната търговия. Нормите относно вътрешно-общностната търговия се характеризират с това, че вносът и износът на стоки е подчинен на режима на свободното движение, но това се отнася за стоките, които имат произход от общността или които вече са влезли в общността – това означава, че стоките произведени в България могат да се движат свободно в рамките на ЕО, вторият моменто – стоките да са влезли в ЕО, ако едни китайски стоки законно са влезли в България с изп на всички митнически режими, те могат да бъдат предмет на търговски сделки, все едно че са произведени в България. Този режим е в сила от 01-01-1993 г., когато беше приет т.нар. ЕДИНЕН акт в ЕО за движението на стоки без митнически и финансови формалности.
Този извод има своите оганичения за определени видове стоки, които са свързани най-вече с опазване сдравето на потребителя. Опредлен режим за някои хранителни продукти, които са предмет на санитарен и фитосанитарен контрол, лекарствата са предмет на унифицирана процедура – във всяка държава процедурата е еднаква. Би следвало и в БЪлгария ,след като едно лекарство е пуснато на пазара да се движи свободно в рамките на ЕО. По отношение на лекарствата и хранителните добавки е дадена възможност на всяка държава членка да въведе т.нар. норми за непосредствено действие или норми от публичен порядък, които са свързани с опазване на обществения ред, под обществен ред се има предвид здравето, специалните законови изисквания и пр.

ПРИ ТЪРГОВИЯТА С ТРЕТИ СТРАНИ , тогава, когато стоката преминава границите на ЕО, отделните държави членки имат правото да регламентират реда за износ, в зависимост от търговската политика обаче на ЕС. Тук в този случай наложените мерки за износ,респ.внос следва да бъдат подчинени на принципа , характерен за Европейското право, на ПРОПОРЦИАЛНОСТ и СУБСИДИАРНОСТ. Какво означава този ПРИНЦИП НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И СУБСИДИАРНОСТ – мерките, които се предприемат от дадено национално законодателство следва да бъдат съответни на основните принципи залегнали в Договора за ЕО и трябва да бъдат субсидиарни, т.е. да бъдат подчинени на общите политики, действията и нормите на общността. Този принцип е провъзгласен в член 5 от ДОЕ, той по принцип се отнася за актовете, издавани от ЕО, но според тълкувателната практика на съда на ЕО принципът на пропорционалността и субсидиарността следва да бъде заложен в законодателството на всяка една държава членка. Установен е различен режим на износ за трети страни за различните видове стоки, този режим може да бъде разрешителен и свободен – свободният режим се определя в зависимост от задължението на държавата в рамките на Световната търговска организация(WTO), съгласно който принцип НЕ се разрешават количествени ограничения в търговията. Разрешителният режим е свързан обикновено с националната сигурност на държавата. Такъв режим у нас е установен за износ на въоръжения и боеприпаси , за бойна употреба, за да може в този случай да се разреши износа, макар унификацията, все пак е необходим и специален режим – без това Разрешение не може да се направи износ, в това разрешение е предвидено какви документи трябва да се представят за да се извърши износа. В рамките на общността тези стоки или услуги могат да се движат до известна степен свободно, но пак придружени с определени документи, които са унифицирани в рамките на ЕО, там в рамките на ЕО износа и вноса на стоките не се нарича износ и внос, а ТРАНФЕР, тъй като се счита че в рамките на ЕО нямаме износ и внос, няма преминаване на истински държавни граници по отношение движението на стоки или услуги, затова се нарича ТРАНСФЕР. Що се отнася до митните спорове, които всяка държава определя при износа и вноса към трети страни, те са от приоритета на националното законодателство и се определят според произхода на стоката, тарифното число и стойността. Единния митнически кодекс представлява унифицирането на правилата, с което се съобразяват държавите членки .в областта на международната търговия от гледна точка на източниците, определено значение има позитивната функция на обществения акт.от МЧП – съображенията за обществен ред – институт на МЧП в съответствие с който, се отклонява прилаганетона чуждо право, ако то противоречи на обществения ред или се допуска прилагането на чуждо право, ако резултатите от неговото прилагане не противоречат на обществения ред. Под понятието „обществен ред в международната търговия” се има предвид забраната, ограничаването или осъществяването на контрол при обмен с определени държави. Това не са протекционистични мерки или тарифни ограничения, т.е. те нямат за цел да се ограничи свободната конкуренция, това са мерки, продиктувани обикновено по политически и други съображения и те са временни и имат за цел да се смени поведението на противниковата държава. Напр. Ембаргото, което беше наложено по отношение на Ирак, което в част за някои видове стоки или услуги продължава и до днес, т.е., смъкнато е , но не за всички стоки или услуги. В ДВ напр. Може да се види ембарго за определени стоки по отношение на дадени държави. В нормативни актове – публикувани имената на лицата, с които е забранено да се търгува – въз основа на решения взети от СЪвета за сигурност или въз основа на решения взети от ЕО
Забраните имат чисто национален характер и действат на основание на Национален нормативен акт.

Административно и териториално устройство

2011-07-01T01:56:00.002+03:00

Лекции по Административно и териториално устройство
Съдържание:

1. Същност на понятието териториално устройство. Принципи на териториалното устройство.
2. Нормативна основа за устройството на територията. Органи по устройството на територията.
3. Устройство на територията. Видове територии.
4. Кадастрални планове. Понятия и историческо развитие.
5. Кадастър. Кадастрални карти и планове.
6. Територия на поземлен имот.
7. Застрояване на териториите и поземлените имоти. Видове застрояване. Параметри. Отклоняване.
8. Характеристики на административно – териториалното деление на България.
9. Видове териториално-административни единици.
10. Административния и икономически подход за подялба на територията.
11. АТД и АТ единици
12. Икономическо райониране и икономически райони
13. Местни финансии. Характеристика и особености. Автономия на местните бюджети и механизма за нейното реализиране.
14. Административно-териториално устройство и въвеждането на специфични форми на райониране на територията.
15. Райониране за целите на регионалната политика на страната.
16. Нормативна рамка на устройството на територията.
17. Видове устройствени планове (УП). Устройствени схеми (УС).
18. Общи устройствени планове (ОУП).
19. Подробни устройствени планове (ПУП).
20. Процес на строителство. Разрешаване на строителство. Отчуждения и обезщетения.
21. Незаконно строителство.
22. Индивидуални административни актове в строителството.
23. Контрол в строителството.
24. Строителен надзор. Лицензи и удостоверения за осъществяване на дейността.
25. Процедура за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите. Издаване на удостоверения.
26. Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г.
27. Цели на социално-икономическото и пространствено развитие на София.
28. Европейска практика и прилагане на положителния опит на европейски държави.

27. Цели на социално-икономическото и пространствено развитие на София.

2011-05-23T22:22:00.001+03:00

1. Цели на пространственото развитие
Обща цел на пространственото развитие е създаване на условия за интеграция на София в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център в състава на полицентричната структура на европейските градове.
Тя поставя пред планирането на града три основни въпроса:
- Какви функции трябва да преструктурира, доразвие или приеме като нови градът, за да постигне реализация на целта.- Как трябва да се преустрои и развие съществуващата макропространствена структура на града, за да приеме и усвои в своята среда преструктурираните и нови функции. Как трябва да се организира жизнената среда на града, за да осигури подходяща за реализация на функциите му устройствена среда.
Отговорите на тези въпроси формулират три групи от ОСНОВНИ ЦЕЛИ:
• Основни цели с функционална насоченост - ориентирани към преструктуриране на съществуващите и развитие на нови функции на града.
Основни цели с устройствена насоченост - ориентирани към макропространственото преструктуриране и развитие на града.
■ Основни цели със средова насоченост - ориентирани към постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда.
Основните цели с функционална насоченост са ориентирани към преструктуриране и развитие на функциите на града: Да се създадат условия за:
• Изграждане на конкурентно способна икономическа структура на регионално и континентално равнище
• Свързване на София с европейската инфраструктура и транспортна мрежа и превръщането на града в регионален кръстопътен център.
• Изграждане и утвърждаване на града като регионален информационно-телекомуникационен възел.
• Доразвитие на функциите на града като национална Столица и за развитие на наднационални функции, до превръщането му в регионален, институционален и делови център.
■ Развитие на града като регионално и културно европейско средище.
■ Развитие на града като регионален и европейски научно- образователен и университетски център.
Превръщане на туристическия сектор в самостоятелен, структурообразуващ елемент и превръщането на града в регионален и европейски туристически обект.
• Изграждане на София като регионален и европейски спортен център.
• Изграждане на София като регионално медицинско, лечебно- възстановително и балнеоложко средище.
• Превръщането на града в регионален енергийно- разпределителен възел.
Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени функции: обитаване, труд и отдих и обслужващите ги транспортна и инфраструктурна функции.
Основните цели с устройствена насоченост са ориентирани към макропространственото преструктуриране и развитие на града. Да се създадат условия за:
• Ефективно, балансирано и репродуктивно ползване на пространствените ресурси на града и региона, като определящо за жизнеността на града условие.
■ Преразпределение на функции (съществуващи и нови) между града и региона за постигане на балансирано функционално насищане на отделните им съставни части.
Преразпределяне на функции (съществуващи и нови) между монофункционално структурираните части на компактния град и прерастването им в полифункционални.
• Преструктуриране на съществуващата моноцентрична структура на града в полицентрична, в нейните устройствени разновидности: точкови, линейни или смесени центрови структури, обединени в единна пространствена мрежа и ориентирани към зоната на активно влияние на града и към неговия регион. Постигането на тези цели ще промени характера, качеството и стойността на основните жизнени среди: на обитаването, труда и отдиха и на обслужващите ги транспортна и техническа инфраструктури.
Основните цели със средова насоченост целят осигуряване на балансирано, качествено и устойчиво развитие, подобряване на жизнената среда и осигуряване на оптимални условия за обитаване, труд и отдих на жителите на общината.
• Балансиране на териториалното развитие на София чрез оптимално оползотворяване на потенциалите на компактния град.
• Органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и оградните планини в екологическо, икономическо, художествено и културно отношение. Създаване на пространствени условия за развитие на София, околоградския район и зоната на активно влияние като структурен комуникационен възел в динамичната световна мрежа.
■ Стимулиране на дейности, предоставящи намаляване на миграционния натиск върху столичния град (преструктуриране или отпадане на нехарактерни за София производства и дейности)
■ Активиране на зоните в околоградския район по радиалните направления на града. • Изграждане на нови центрове със широк спектър на функции (бизнес, производство, обитаване). • Формиране на "буферни зони" в околоградския район и зоната на активно влияние на София за насочване на нови инвестиции.
2. Концепция за устройство на територията на гр. София и Столична община 2.1. Основни характеристики на плана за функционално предназначение и режими за устройство на територията Планът е разработен на основата на обща структурна схема и балансиране на концепциите за устройство на територията по функционални схеми, след оценка на приоритетите и в съответствие с целите на комплексното устойчиво развитие на гр. София и Столична община. Основната идея на концепцията за устройство на територията на гр. София и Столична община през XXI век е постигане на баланс в развитието на комплексно урбанизираната територия на гр. София и нейния крайградски район, съхраняване и устройствено развитие на връзките на града с околната природна среда чрез:
■ ограничаване на компактното нарастване на територията на гр. София;
■ формиране на линеарно-точкови урбанизирани структури по петте "оси на развитие" с акцент върху доминиращата ос: северозапад- югоизток, преминаваща през цялата територия на Столична община и достигаща до "буферните ядра" на зоната на активно влияние;
■ развитие на териториите северно от компактния град като негов резерв през XXI век, при спазване на принципите на функционалното единство.
Основните устройствени предвиждания на плана са:Общи за града и региона
• Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столична община и зоната на активно влияние
■ Запазване о обновяване на компактния град в сегашните му граници. Централната зона на града получава по-ясни очертания, като се тангира от главни комуникационни артерии.
■ Ограничаване на застрояването в "южната зона на развитие" по Околовръстния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината
• Развитие на диагонала северозапад- югоизток, по който се разполагат главно нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта;
■ Изграждане на "северната зона на развитие" по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, разположени северно от компактния град и по благоприятните южни скатове на Стара планина (Требич, Мрамор, Мировяне, Нови Искър, Световрачане, Негован, Чепинци, Гниляне, Подгумер, Войняговци, Локорско, Богров и Кривина;
• Съхраняване на територията, разположена между компактния град и "северната зона на развитие" за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк "Искър".

3. Концепция за устройство на територията по функционални системи Система "Обитаване"
В сферата на система "Обитаване", плана е разработен чрез:
■ Синхронизация на основните компоненти на двата варианта- устройствена концепция и политика, типологизация на жилищните територии, зониране, устройствени мерки, устройствени режими и специфични норми на застрояване
• Взаимно допълване на съдържанието на двата варианта до създаване на синтезен вариант с обогатено съдържание
•Съгласуване с другите структуроопределящи системи: - комуникации и центрова система- прецизиране на режими и норми на застрояване - труд- създаване на "буферни" зони с двуполюсни функции- защита и интегриране - отдих и зелена система- респектиране на водещата й функция чрез ограничителни режими и норми на застрояване, въвеждане на пределно ниски концентрации на обитаване, гарантиращи и реализацията на зелената система - културно- историческо наследство- запазване на културно- историческата и естетическа идентичност на селищната среда в зоната на обитаване чрез специфични режими и норми

Цели на развитието на системата са:
• Основна цел - да се създадат условия за балансирана, качествена и устойчива жилищна система на София
•Специфични задачи с функционална насоченост.
Да се създадат условия за:
-Улесняване развитието на жилищните пазари
- Ревитализиране на социалния жилищен сектор
•Специфични задачи с устройствена насоченост Да се създадат условия за :
Преструктуриране и обновяване на жилищните комплекси
- Изграждане на достъпни еднофамилни къщи
- Запазване на обитаването в центъра и безконфликтното му интегриране с бизнес, административни, културни и др. функции и създаване на активни контактни зони между обитаване и бизнес във всички части на компактния град.
- Ревитализиране на необлагодетелствани квартали, реконструкция на амортизираните и своевременно овладяване на новообразуващите се проблемни територии
Постигане на конкурентост, адаптивност и интегративност на периферните жилищни територии
- Децентрализиране на обитаването за постигане на баланс в урбанизацията и използване на резервите на териториите извън компактния град и близкия околоградски район
- Усвояване на привлекателни за обитаване територии без изградена инфраструктура и отдалечени от съвременни активности
- Териториална локализация на елементите на системата в съответствие с основните устройствени цели на макропространственото преструктуриране и развитие на града
- Безконфликтно съчетаване на различните форми на обитаване с функциите на отдиха
Жилищните територии се типологизират на нива по следните принципи:
Първо ниво- по локализация в следните зони и пояси:
■ Централна зона с три подзони:
- исторически център
- център сити- юг
- център сити- север
Първи териториален пояс- до Околовръстен път на юг и запад; до Обеля, Надежда и Левски на север; и до Дружба и Горубляне на изток- при обособяване на няколко подзони:
-жилищни комплекси
-терени със смесено и парцелно застрояване- жилищни квартали
- компактни, не застроени жилищни терени
- новопредложени общински терени
Втори териториален поляс- гравитиращи към компактния град селищни структури разпределени в четири сектора с хомогенни характеристики - южен, западен, северен и източен
Трети териториален пояс - включва останалите селищни структури в общината и в зоната на влияние извън нея, разпределени в четири сектора:
- западен (курортно-рекреационен)
- север-североизточен (Старопланинската яка- аграрен)
- североизточен (Кремиковци- стагниращ)
- югоизточен (Витошко- Лозенска яка)
Второ ниво- по типа на застрояване, който се комбинира по два показателя- височина и разположение на сградите:
• Средно и високоетажно застрояване в парцелите- предимно в Централната
зона
■ Комплексно застрояване - изцяло в първи пояс
• Смесено застрояване- характерно за първи пояс
■ Нискоетажно застрояване- втори и трети пояси, "островните" целищни структури (селата) и гетата от първи пояс
Компактните незастроени терени се разпределят на:
• компактни не застроени терени
- южните територии и "Витошката яка"
■ новопредложени жилищни територии
- "Старопланинската яка" и "Лозенската яка"
Трето ниво- по състояние и специфично ползване, разпределени на зони според мерките, необходими за постигане на желаното им състояние:
■ Централна градска част- Център сити- север
- реконструкция при запазване на обитаването до 70%
• Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване
- 1-ва фаза- първи пояс (Люлин, Надежда, Дружба-1, част от Младост 4)
■ Жилищни комплекси за преструктуриране и обновяване- И-ра фаза- останалите комплекси
Кризистни квартали за ревитализация- цигански махали
• Жилищни квартали с необходимост от инфраструктура- Витошка яка и южните територии
■ Територии на общинската поземлена банка с необходимост от установяване на общинска собственост, регулирането им и изграждането на инфраструктурата
• Нови терени за еднофамилно обитаване с необходимост от регулация и инфраструктура
■ Курортно- рекреационните зони с необходимост от ограничаване на натоварването и подобряване на качеството на зелената система.
■ Селищата в района на Кремиковци с необходимост от екологизация и саниращо развитие.

Устройствена концепция
Устройствената концепция е формирана на базата на анализа на проблемите на зоните за обитаване и се опира на принципа, че въздействието върху развитието на системата "Обитаване" се извършва чрез предприемането на:
■ устройствени мерки, действия и акции- планирани и провеждани реално физическо пространство
• административни мерки, действия и акции- политика, планирана и провеждана в управленската система и в икономическото пространство Тези действия и акции се провеждат в:
■ нормативните рамки като система от показатели, които регулират оптималността на пространствената структура на средата за обитаване, както и качеството и количеството на жилищното задоволяване.
Устройствени мерки, действия и акции
Устройствените мерки, насочени към различните зони и пояси на града са:
• Централна зона- ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на функциите на обитаването в нея, хармонизирането му с обществено- обслужващите функции, ревитализиране и т.н. "необлагодетелствани квартали"- ромски гета и емигрантски квартали в северозападната централна част;
■ Първи териториален пояс- ОПТИМИЗИРАНЕ на градоустройствените показатели и плановата структура на твърде нехомогенната жилищна среда;
■ Втори териториален пояс- СТРУКТУРИРАНЕ- изразено във въвеждане на градоустройствен и пространствен порядък в териториите с деформирани бивши селищни структури
Трети териториален пояс- АКТИВИЗИРАНЕ на комуникационните, инфраструктурни и обслужващи дейности по превръщането на териториите в него в равностойна среда за обитаване
• Жилищни комплекси- ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ОБНОВЯВАНЕ до превръщането им в зони адекватни на съвременните пазарни условия. Други мерки съпътстващи устройствените мерки: ■ създаване на общинска поземлена банка, която да задоволява необходимостта от социални жилища, да балансира жилищния пазар и пазара на поземлени имоти в качеството й на пазарен "спекулант" с обществени цели, като създава възможности за провеждане на мащабни градоустройствени операции;
• идентифициране на "враждебни" зони като зоните на инфраструктурните коридори, кръстовищата, концентрациите на бедност и престъпност, на шумните и замърсяващи производства и предприемане на мерки изразени в изграждане на земни и механични "паравани", "лекуване" на гетата, изнасяне на функцията "обитаване" и др. и идентифициране на интегриращите контактни зони и предприемане на мерки за осигуряване на строителни терени за целево проектиране и реализация на смесени структури- жилища, офиси, малки хотели и
др.
■ изграждане на "мека" инфраструктура в периферните комплекси с цел -повишаване на стандарта на обитаване чрез интегриране на наличните и бъдещи активности- музеи, минерални извори, паркове, районни центрове, спортни обекти в средата за обитаване.

28. Европейска практика и прилагане на положителния опит на европейски държави.

2011-05-23T22:20:00.000+03:00

Административно-териториалното устройство на местните и регионалните власти в отделните европейски страни се характеризира с голямо разнообразие и специфика. За определена част от страните това се регламентира чрез Основния закон (Конституцията), а в други държави административно-териториалното устройство и изменение на границите и територията на административното териториалните единици се извършва със закон или самостоятелна уредба за съответното ниво на управление. Във всички случаи обаче промените се извършват след съгласуване и допитване до населението и заинтересованите участници (референдум, общи събрания, консултации). Разнообразната практика в рамките на държавите-членки на Европейския съюз не позволява да се транспонират и прилагат конкретни процедури и решения, но след определена адаптация и със сравнително достъпни средства могат да се приложат практически при наличието аналогична нормативна уредба. За представяне на европейския положителния опит за уреждане на административно териториалното устройство и за извършването на промени в неговата организация в разработката се прави преглед на няколко водещи държави в тази област като Италия, Франция, Португалия, Италия и други.

Опитът на Австрия
Административно териториалното устройство на Република Австрия се утвърждава с Федералната конституция от 1920 г., с която се определя нейното тристепенно деление - провинции, окръзи (околии) и общини. Тя постановява, че всяка провинция се дели на общини, които се третират като териториално обособени организации с права на самоуправление и са икономически самостоятелни единици. Конституцията урежда също, че всяка община с население над 20 хил. жители има право да разработва собствен устав (кодекс), който се оповестява само със съгласие на федералното правителство. Провинциите в Австрия, според конституционната уредба, определят организацията на общините и приемат допълнителни разпоредби, отнасящи се до местните власти. Провинциите и общините са самоуправляващи се териториални общности.
Всяка териториална промяна на граници на общини, всяко групиране или разделяне на общини е обект на специално решение на общинския съвет и на одобрение от правителството на провинцията (Land). Тези изменения се извършват чрез заповед на регионалната власт или законодателен акт на провинцията. Одобрение от федералното правителство се изисква, когато промените се отнасят за границите на окръзите.

Република Гърция
Административно териториалната структура на Р Гърция формално е тристепенна - региони, префектури (номи) и общини (градски и селски). Конституцията регламентира правата на общините, като постановява, че управлението на местните дела принадлежи на органите на местното самоуправление - общините. Останалите териториални структури се определят със закони, в които се посочва специфичните особености на всяка ATE. Регионът се разглежда като децентрализирана форма на държавата и представителство на организациите на местните власти и на професионалните организации, както и префектите по департаменти. Регионалният съвет се оглавява от главен секретар, като основните функции на съвета са свързани с регионалното развитие и вертикалната координация. Префектурите са второто ниво на децентрализация. В тях се избират префектурални съвети (21-37 членове) чрез директен избор. Начело на префектурата е префектът, който е водачът на печелившата листа в префектурата.
Извършването на промени в съществуващите общински структури и техните граници се регламентира със закон и Кодекса за общинското самоуправление. Според тези документи АТП в общините могат да се осъществяват чрез референдум, за които повече от половината от избирателите са изразили съгласие за това.
Всяка отделна агломерация с население над 1500 души може да придобие статут на община, при условие че е в добро финансово състояние (приходите й покриват административните и другите задължителни разходи), ако решението за това е взето от минимум 3/4 от гласоподавателите и ако градската или селската община, от която тя се отделя, остава също в добро финансово състояние и с население съответно минимум 2500 или 1500 жители. Към сливане на съседни общини може да се пристъпи с решение на съответните общински съвети с мнозинство от 3/5 от общия брой на членовете или ако това решение е взето от минимум 1/2 от избирателите, живеещи в съответната местна общност. Процедурите за създаване и промени в останалите структури се урежда в Конституцията и специални закони.

Кралство Испания
Испания е унитарна държава с тристепенно административно териториално устройство, включващо 3 вида териториални общности -региони (автономни области), провинции и общини. Конституцията на Испания регламентира отделните териториални единици, както и тяхното изменение и промяна на границите. За регионалното ниво тя определя реда за даване на статут на автономия, както и забраната за формиране на федерация на автономните общности. Промените в границите на провинциите се правят в рамките на органичен закон, приет от Парламент. Компетенциите за промени в границите на общините се дават на административните области, които ги осъществяват официално по инициатива на общините след консултации с тях, като паралелно се провежда и необходимото информиране на обществото.
Националното законодателство има за задача да регламентира конкретни текстове с допълващ характер, главно при определянето на специфични критерии за осъществяване на конкретни промени. Така например прилаганите критерии при интегриране, сливане и разделяне на общини са свързани със ситуация когато общините не разполагат с необходимите ресурси за осигуряване на минимума задължителни услуги; когато са налице причини, породени от икономическо или административно предимство и други.

Република Италия
Административно териториалното устройство на Италия е тристепенно като основните административни единици са: областите (от които 5 са с особен статут); провинциите и общините. Основните разпоредби за уреждането на тази материя се съдържа в специална глава на Конституцията. На тази основа са издадени конкретни конституционни закони, регламентиращи тази материя. Една част от тях уреждат специалния статут на 5-те области, а друга част от конституционните закони регламентират функционирането на останалите области, на провинциите и режима на местните власти. Изменението на териториалните структури и техните граници предвижда известна специфика. Всяка отделна административна структура се изменя със съответен нормативен акт. За създаване на област или за изменение на границите й е необходим конституционен закон. За провинциите това се осъществява с обикновен закон на Републиката по инициатива на общините. Създаването на нови общини или промяна териториалните им граници и наименованието им се извършва с областен закон. Във всички случаи се изисква задължително допитване до заинтересованите общности.
Сливането на няколко региона в един и създаването на нови региони става чрез конституционен закон, при условие че предварително е проведена консултация с местните и регионалните власти на засегнатите зони.
Провинции и общини могат да се отделят от един регион и да се присъединяват към друг чрез обикновен закон, при условие че предварително е проведена консултация с местните и регионалните власти на засегнатите зони.
Промяна в границите на провинциите и създаването на нови провинции става чрез обикновен закон по инициатива на общините, при условие че предварително е проведена консултация с местните и регионалните власти на засегнатите зони.
Общини могат да бъдат създавани и могат да се променят наименованията и границите им чрез провинциален закон при условие, че предварително е проведена консултация с местните и регионалните власти на засегнатите зони.

Република Португалия
Конституцията на Република Португалия регламентира административно териториалното устройство на страната. Тя постановява, че "държавата е унитарна и съблюдава при своето устройство принципите на автономия на местните власти и на демократичната децентрализация на публичната администрация". За континенталната част на страната тя утвърждава три равнища на местните власти: административна област, община и енории. Понастоящем административните области не са създадени. Съществуващите 18 окръга ще функционират до тяхното утвърждаване. Административно териториалната структура на Португалия включва идва типа "специални структури" - метрополии (2 броя - Лисабон и Порто, с конституционно признат статут, "асоциации на общини от особен вид"). С Конституцията се гарантира автономна форма на организация на двата островни архипелага - Азори и Мадейра.
Съгласно действащите конституционни разпоредби, установяването на режим за създаване, разделяне и териториални промени на местните общности е от компетентността на националния парламент. При разглеждането на съответните законодателни предложения, парламентът трябва да вземе предвид докладите и оценките, подготвени от органите на общностите.
Основните условия за създаването на общини са:
• броят на постоянно живеещите избиратели (между 10 000 и 30 000);
• площта на бъдещата община (между 30 и 500 km2);
• наличие на градски център с минимален брой избиратели (между 5 000 и 10 000);
• наличие на известен брой обществени обслужващи местното население заведения.
Освен тези условия, трябва да се разгледат и други аспекти: волята на населението; исторически и културни особености; административни, национални, регионални и местни интереси; финансов капацитет на новата община, както и този на общините, от които ще се направи отделянето.

Република Франция
Република Франция е унитарна държава, в която законодателното уреждане на АТУ се извършва както от държавата, така и от автономните единици. Основната законодателна техника предвижда прилагането на пакет от закони за всяко отделно ниво на самоуправление. Освен това съществува обособен кодекс за функциониране общинското самоуправление.
Административно териториалната структура на Франция е тристепенна и включва следните видове ATE - региони, департаменти и общини. За Франция са характерни малките общини. Изменението на териториалните структури става по специфичен начин за отделните единици.
Териториалните граници и наименованията на регионите могат да бъдат променяни със закон след консултация със заинтересованите регионални и "генерални" (на департаментите) съвети. Териториалните граници и наименованията на регионите могат да бъдат променяни със закон след консултация със заинтересованите регионални и "генерални" (на департаментите) съвети.
При департаментите промяната на границите се извършва със закон и в случай на съгласие на всички заинтересовани "генерални съвети" промяната се осъществява с указ. Сливането на няколко общини в една обикновено става с постановление на префекта при наличие на общо съгласувано решение на заинтересуваните. В противен случай сливането се извършва след становище на генералния съвет. Сливането може да стане и след местен референдум.
Налице са два типа сливане между общини: обикновено сливане, при които старите общини изчезват чрез закриването им, и сливане чрез асоцииране на общини, което позволява да се запази известна степен на административна индивидуалност на старите общини (делегирано кметство, анексирано кметство, звено на центъра за социална помощ).

Република Чехия
Административно териториалното устройство на Чехия е тристепенно и включва два типа териториални единици: Самоуправляващи се региони и общини и окръзи, като структури на деконцентрираната държавна администрация в територията. Основанията за създаването на регионите се съдържа в Конституцията на Р Чехия и тяхното създаване и промяна се извършва със. закон. Общините са твърде раздробени (сред най-малките .в Европа) и тона се явява съществен проблем (около 2500 общини са под 300 души). Това е довело до създаването на 204 общини, с "разширени компетенции". Регионите и общините са натоварени с функции както на децентрализираната, така и на деконцентрираната администрация.
Административно териториалните промени в Чехия се разглежда предимно на нивото на общините. Предимно те са насочени към сливане на общините. Процедурите са:
Две или повече общини могат да се слеят след споразумение. Сливащите се общини трябва да се договорят за наименованието на общината. Споразумението се основава на решение, взето от общинския съвет, освен ако не е постъпило предложение за провеждане на местен референдум, резултатите от който се публикуват в рамките на 30 дни. След взетото на референдум решение, засегнатите общини информират регионалния офис.
Новосъздадената община изпраща копие от споразумението до Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Кадастралната служба и финансовата служба. Градска територия или градски район могат да се присъединят към друг градски район при същите условия.
Частта от общината, която желае да се отдели трябва да представлява отделен кадастрален район, който граничи с минимум две общини или една община и чужда държава. Тя трябва да формира последователен географски район и да има минимум 1000 жители след отделянето. Общината, от която се отделя част също трябва да отговаря на същите изисквания след разделянето.

Направеният кратък преглед на организацията на АТУ в посочените държави показва наличието на редица сходни и разнородни процеси, свързани с изграждането на административно териториалните структури на държавите и осъществяването на належащи административно териториални промени и реформа в тази област.
Във връзка с провеждането именно на подобни текущи реформи и належащи промени в АТУ на държавите членки на Съвета на Европа, Комитетът на министрите през 2004 г. прие "Препоръка Rec (2004)12 относно процесите на реформи на териториалните граници и/или структурата на местните и териториалните власти". Препоръката извежда определени правила и прави предложения за конкретни действия при провеждането на реформи в АТУ и за промени в големината и териториалния обхват на административно териториални структури. Част от правилата (с леки допълнения), имащи важно значение при подобряването на АТУ на страната и на нормативната му уредба, могат директно да се прилагат успешно при тяхното усъвършенстване. За целите на търсената промяна в АТУ особено ценни са следните тези:
» Всяка реформа на териториалните граници или промяна на административното деление на местните и регионалните власти изисква предварителна оценка на 5 основни параметри, свързани с тези власти -големина на териториалните единици, компетенции, степен на самоуправление, финансови механизми и начин на функциониране.
» При налагаща се АТП се изисква още в самото начало ясно да се дефинира целта на промяната и обхвата на заинтересованите участници (административни структури и лица). Липсата на предварителна целева подготовка не съдейства при формулирането на издържан план за действие.
• Размерът (големината) на промяната има важно значение и за въздействие върху капацитета и ефикасността на местната демокрация.
• В случай когато определена общност се смята за малка, външното асоцииране или коопериране може да бъде препоръчително решение спрямо сливането (кооперирането може да бъде хоризонтално, вертикални или трансгранично).
• Обратно когато общността се смята за твърде голяма, подходът към вътрешна децентрализация и деконцентрация се разглежда към възможно решение.
» Ако се установи нуждата от подходящо сливане при малки териториални общности би трябвало в светлината на историята и традициите, да се проучват възможностите за създаване на новата структура, така че населението да може да се идентифицира с предишните единици. В нашата практика идентификацията може да се осъществи на базата на бившите околии или окръзи (това не следва да се възприема като конкретно ново създаване на подобни структури).
• Когато става въпрос за ограничени реформи (малък мащаб) завършената промяна се опира до голяма степен на капацитета на капацитета за постигане на консенсус. Минимален консенсус е необходим, когато става въпрос за дефиниране на ясни цели.
• За осъществяване на конкретна реформа или промяна, когато се налага инициатива "отгоре-надолу", за да се осигури успех, решението следва да е на по-високото ниво, дори и при волята на някои заинтересовани общности. Инициативата "отдолу -нагоре, за да осигури успех на дадената промяна, трябва да се осъществи чрез доброволно участие на заинтересованите структури, които трябва да се реформират. © Сливанията и други промени, включващи промяна на граници и обхват трябва да се извършват съгласно принципите, залегнали в ЕХМС (като консултирането на местните общности, евентуално референдум). Това не забранява на централните власти да създават позитивни условия за насърчаване на местните власти да се кооперират, сливат, децентрализират или ангажират с деконцентрация.
• Всеки процес на реформа или промяна (през всички фази) следва да се основава на институционален диалог, при спазване на параметрите за ефикасност, прозрачност, отговорност, представителност и ефективност.
* Ефикасният институционалният диалог изисква той да се: проведе в подходящо време; ръководи от ясно установени процедури; цялата релевантна информация да е на разположение на участниците; резултатите от диалога да се обявяват на обществото възможно най-бързо.
© Решението за предприемането на предлагана реформа или търсена промяна следва да се взема от съответното по-високо ниво само след консултации с участниците и може да се повлияе или да се вземе след референдум или да завърши с такава консултация.

26. Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г.

2011-05-23T22:16:00.000+03:00

Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на
качествена селищна среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо
и екологическо развитие, е приоритетна задача пред интегрираните политики
на регионално развитие и териториално устройство и обект на модела на
териториално-урбанистична структура на страната и районите за планиране.
Този модел определя действията към:
1. районите и урбанистичните центрове, където е удачно да бъде концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж;
2. районите и населените места, където са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт;
3. териториите, където трябва да се полагат сериозни усилия за запазване и поддържане на природното равновесие и биологичното разнообразие.
По първото направление е необходимо прецизно да бъдат избрани градски райони за концентриране на социално-икономически активности в съответствие с обективно определени механизми за опериране на пазарната икономика (Европолиси и национални центрове за растеж и развитие). В тази връзка е необходима подкрепа за развитието на европейските функции на София и развитието на големи градове - центрове от национално и регионално значение, генериращи растеж и високо ниво на социално-културни функции. Действията ще се концентрират върху модернизиране на основната инфраструктура и изграждане на инфраструктурата на информационното общество, развитие и трансфер на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, развитие на сектори, генериращи висок растеж, защита на околната среда и културното наследство, развитие на културните институции, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз. Една от важните цели в развитието на тези градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитието в цялата територия на регионите, в които попадат, чрез интегриране на околната територия и разпространяване на икономическо, социално, пространствено и екологично развитие. Това са градовете, включени в европейската мрежа от градове с национални/международни функции: Пловдив, Варна и Бургас. Стратегията е насочена към разширяване на тази мрежа с включване на градовете Русе, Стара Загора и Плевен, евентуално и Видин като център на изоставащия Северозападен район, който следва да бъде подпомаган активно.
По второто направление, действията трябва да се насочат към:
• Стимулиране на ускореното развитие на налични средни градове в периферните райони без наличие на големи градове. Тези градове ще изиграят ролята на двигатели на регионалното развитие, ще окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия и по този начин ще компенсират отсъствието на големи градове. Мерките, които следва да подкрепят развитието на тези градове, включват изграждане на съвременна икономическа база на основата на конкурентноспособен индустриален сектор, стимулиране на предприемачеството, развитие и модернизиране на инфраструктурата, създаване на устойчиви работни места, технологично развитие, изграждане на бизнес паркове, нови производствени зони, използване на специфичните местни потенциали. Стимулирането на развитието на тези градове следва да се осъществи чрез различни механизми - преференции, облекчения, включване в международни мрежи, програми и др. В съществуващата европейска мрежа от градове са посочени 27 български града с регионални/местни функции (областните центрове). В перспектива подобни функции ще получат и градове като Петрич, Сандански, Харманли, Царево, Каварна, Свищов, Лом, разположени в изостаналите гранични райони, а във вътрешните периферни райони - градове като Дупница, Казанлък, Карлово.
• Селските територии, повече или по-малко отдалечени от големите градове, където е необходимо да се осъществява известно стимулиране на развитието на малките градове, които там са разположени достатъчно равномерно. Политиките за развитие на селските райони и малките градове в тях са насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град-село. Взаимодействията между града и селото са от стратегическо значение за повишаване на конкурентоспособността на селските райони.
По третото направление в природните територии е необходимо:
• прилагане на активна стратегия за опазване на природното наследство и за разширяване обхвата на защитените природни територии до 10-15 % от общонационалната територия;
• към защитените територии е необходимо да се добавят и някои територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, черноморската крайбрежната ивица, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти. Създаването на модели за териториално устройство в Националната комплексна устройствена схема и в районните устройствени схеми, като се борави с едрата териториална структура на трите основни типа територии (природни, слабо урбанизирани и силно урбанизирани), ще съдейства за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии. От друга страна устройствените модели на национално и районно равнище ще съдействат за подобряване взаимодействията между централните силно урбанизирани територии (районите за растеж) и периферните слабо урбанизирани територии (изостаналите райони). Моделите на териториално устройство са обвързани с мрежата от населени места и нейната полицентрична йерархична структура. В тази териториално-урбанистична структура балансираната система от градове може да съдейства за засилване на партньорството между големите градове в силно урбанизираните райони и малките градове и селата в изостаналите периферни райони. Българският модел на териториално-урбанистична структура е подходящо да обхваща съчетание от:
1. териториалната структура на трите основни типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани);
2. йерархичната система от градове - центрове, простиращи влиянието си върху различни по големина териториални ареали;
• столицата - център с европейско значение - за националната територия
• големи градове - центрове с национално значение - за територията на районите
• средни градове - центрове с регионално значение - за територията на областите
• малки градове с микрорегионално значение - за територията на групи общини
• много малки градове центрове с общинско значение - за територията на съответните общини.
В териториалните ареали на петте йерархични нива, чиито граници съвпадат с границите на общини, присъстват трите типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани).
Териториално-урбанистичните модели могат да съдействат сериозно за насочване на политиката на регионално развитие. Независимо от разликите в териториалния им обхват, териториите, определени с тези модели, могат да се идентифицират с районите за целенасочено въздействие. Централните силно урбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с районите за растеж. Периферните слабо урбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с изостаналите райони - селски, планински, гранични. Особен интерес от гледна точка на регионалното развитие представляват общините, които не попадат към нито един от разновидностите на районите за целенасочено въздействие. При нашите условия такива градове са именно средните и малките градове с регионално и микрорегионално значение, които в повечето случаи не попадат в районите за целенасочено въздействие. Това би затруднило провеждането на регионалната политика за селските райони в нашата страна. Необходимо е на тези градове да се обърне внимание и те да бъдат стимулирани с инструментите на регионалната политика, за да могат да изиграят своята благотворна роля за околните им селски райони.
Прилагането на подхода на обвързване на политиката на регионално развитие с политиката на пространствено планиране следва да се базира на териториално-урбанистичните модели за територията на страната и за територията на отделните райони за планиране в България. За територията на страната като цяло териториално-урбанистичният модел показва необходимостта от балансиране на прекомерното доминиране на столицата София чрез стабилизирането на няколко големи градове - центрове с национално и европейско значение: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора. Развитието на общоевропейската транспортна мрежа на територията на Р България и допълването й с националната транспортна мрежа следва да се организира по такъв начин, че да даде възможности за подобряване на достъпа на населението от малките градове и селата до опорните регионални центрове (големи и средни градове), където ще могат да имат достъп до качествени услуги най-вече в сферата на здравеопазването, образованието и културата и до други публични услуги. В най-голяма степен това има значение за териториите в Северозападния район, в Южния централен район и в Югоизточния район.
За територията на отделните райони за планиране според териториално-урбанистичния модел могат да се направят следните предложения:
Северозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение следва да се развиват градовете Видин, Монтана и Враца с Мездра, като се даде приоритет на Видин с оглед на местоположението му. Като градове - центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Кула, Белоградчик, Чипровци, Берковица, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй и Лом.
Северен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение, освен териториите на градовете Русе, Плевен, Велико Търново с Горна Оряховица, следва да се развиват и Ловеч, Габрово и Свищов. Като градове -центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Никопол, Червен бряг, Левски, Луковит, Тетевен, Троян, Севлиево, Дряново, Трявна, Елена и Бяла.
Североизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Варна и Шумен, следва да се развиват и териториите на градовете Добрич, Силистра, Разград и Търговище. Като градове — центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Балчик, Каварна, Дулово, Тутракан, Исперих, Попово, Омуртаг, Велики Преслав, Нови пазар и Провадия.
Югоизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен Бургас, следва да се развиват и териториите на градовете Сливен и Ямбол. Като градове - центрове с микрорегионално
90
значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Нова Загора, Елхово, Котел, Карнобат, Айтос, Несебър, Царево и Малко Търново. Южен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Пловдив, Стара Загора и Пазарджик следва да се развиват и териториите на градовете Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Хасково и Димитровград. Като градове -центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Панагюрище, Велинград, Девин, Чепеларе, Рудозем, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Джебел, Неделино, Златоград, Свиленград, Харманли, Раднево, Чирпан и Асеновград. Югозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете София, Перник и Благоевград следва да се стремим да се развиват и териториите на градовете Кюстендил, Дупница, Петрич. Като градове центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии следва да се стимулират градовете: Ботевград, Етрополе, Пирдоп, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин, Своге,. Радомир, Разлог, Гоце Делчев, Сандански.

24. Строителен надзор. Лицензи и удостоверения за осъществяване на дейността.

2011-05-23T22:13:00.001+03:00

1. Ведомство - Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)
Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ е юридическо лице със седалище гр.София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МРРБ и упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в т.ч. влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към всички строежи на територията на Република България.
ДНСК упражнява контрол върху законосъобразността на разрешеното и извършваното строителство, въвеждането в експлоатация на строежите и законосъобразността на въведените в експлоатация строежи. Началникът на ДНСК издава лицензи и удостоверения за регистрация на лицата, упражняващи строителен надзор.
2. Лицензионен режим
2.1. Предмет на режима - Упражняване на строителен надзор за строежите по чл. 166, ал. 6 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 4 от Наредба 9
за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор (ДВ, бр. 58/2001 г.) -Обекти на основното застрояване, извън строежите по чл. 166, ал. 5 ЗУТ
2.2. Органи по издаване и отнемане на лицензия. Началникът на ДНСК е компетентният орган, който издава лицензи и удостоверения за регистрация на лицата, упражняващи строителен надзор.
ДНСК е администрацията, която обработва необходимата документация относно лицензирането, съхранява данните и документите от извършеното лицензиране, води публични регистри на издадените и отнетите лицензи, регистри за лицата, упражняващи технически контрол по част конструктивна на инвестиционните проекти, регистри на лицата, упражняващи строителен надзор, за които е издадено удостоверение.
2.3. Основание - Чл. 166, ал. 6 от ЗУТ и §1, ал. 1 от Наредба 9/2001 г. Лицата, упражняващи строителен надзор за обекти на основното
застрояване, извън строежите по чл. 166, ал. 5, се регистрират в съответната съсловна организация, а до влизане в сила на закона по чл. 230, ал. 1 на ЗУТ, който урежда условията и редът за придобиване на специалната проектантска правоспособност, надзорът се упражнява от регистрирани за това в ДНСК юридически лица и еднолични търговци.
2.4. Акт по прилагането - общите условия и изисквания за издаване на лиценз на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите, и срокът и прекратяването на лиценза са уредени в чл. 166, 167 и 168 ЗУТ. Наредбата урежда на видовете строежи по чл. 166, ал. 5 и 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), изисквания и критерии за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите; процедура за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите. Видовете строежи по чл. 166, ал. 5 ЗУТ, при строителството на които (вкл. при узаконяване) се упражнява дейността строителен надзор от лицензирани за това юридически или физически лица, са посочени изчерпатело в чл.4 от наредбата.
2.5.Обхват на дейността
1 .законосъобразно започване на строежа;
2. пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството;
3. изпълнение на строежите съобразно одобрените инвестиционни проекти и изискванията по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ
4. контрол по спазването на условията за безопасност на труда, в това число съгласно проекта за организация и изпълнение на строителството, когато такъв е необходим;
5. недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството;
6. годност на строежа за издаване на разрешение за ползване.
За изграждане на обектите на основното застрояване се упражнява строителен надзор от лицензирани или регистрирани за това:
A. юридически лица и еднолични търговци; членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и наетите от тях технически правоспособни физически лица, които трябва да са регистрирани в съсловните организации, създадени със закона по чл. 230, ал. 1;
Б. физически лица, които за осъществяване на дейността си по надзора в строителството са длъжни да се регистрират като еднолични търговци или да образуват юридически лица, в чийто състав се включват технически правоспособни физически лица, регистрирани в съсловните организации, създадени със закона по чл. 230, ал. 1.
B. ЮЛ и ЕТ, упражняващи дейността строителен надзор, не могат да бъдат проектанти и/или строители, и/или доставчици на строителни материали и изделия и не могат да сключват договори за строителен надзор на строежи, за които наетите от тях по трудово или друго правоотношение специалисти са проектанти и/или строители, и/или доставчици, както и свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон.'
2.6. Условия за издаването на акта
За издаване на лицензия Юридическите лица и едноличните търговци трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да не са обявени в несъстоятелност;
2. да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и наетите от тях по трудов или граждански договор физически лица трябва да са правоспособни и квалифицирани специалисти, които са български граждани със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър; да имат най-малко 5 години стаж в областта на инвестиционното проектиране и/или строителството за съответния вид строеж; за последните 3 години; да не са допуснали или извършили нарушения по този закон, по отменения Закон за териториално и селищно устройство и актовете по прилагането им и да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако не са реабилитирани.

25. Процедура за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите. Издаване на удостоверения.

2011-05-23T22:09:00.004+03:00

1. Документи
А За издаване на лиценз за упражняване на дейността строителен надзор лицето подава в Централно управление на ДНСК, сектор "Лицензиране" при дирекция "Вътрешен контрол" следните необходими документи:
1. заявление по образец (приложение № 1);
2. заверено копие от решението за регистрация по Търговския закон на юридическото лице или на едноличния търговец;
3. удостоверение за актуално състояние на юридическото лице или на едноличния търговец;
4. данъчна регистрация на юридическото лице или едноличния търговец;
5. регистрация по БУЛСТАТ;
6. удостоверение от данъчна служба, че регистрираното по Търговския закон лице няма задължения към държавата;
7. заверен списък по образец (приложение № 2) на технически правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността, с данни по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, както и данни за ЕГН, други индивидуални лицензи за упражняване на съответната дейност и начин за привличане на работа - с граждански или трудов договор;
8. удостоверения от регионалните дирекции за национален строителен контрол, че членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и наетите от тях физически лица за последните 3 години не са допуснали или извършили нарушения по ЗУТ по отменения Закон за териториално и селищно устройство и актовете по прилагането им;
9. свидетелства за съдимост на членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и на наетите от тях физически лица по т. 7;
10. удостоверения от съответната съсловна организация за регистрация на членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и на наетите от тях физически лица по т. 7;
11. копие от дипломите за завършено висше образование на членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и на наетите от тях лица по т. 6;
12. биографична справка, съдържаща информация за квалификацията и професионалния опит на членовете на органите на управление на юридическите лица и едноличните търговци, както и наетите от тях лица по т. 7, в т. ч. списък на реализираните обекти;
13. други индивидуални лицензи, референции, препоръки и т. н. за упражняване на дейността. За издаване на лиценз не се заплаща такса.
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол определя състав на:
1. специализирани предварителни комисии. Техните функции по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/2001 г.са да проучват и оценяват подадените документи относно състава и професионалните качества на специалистите и представят писмен доклад с предложение до Началника на ДНСК за вписване в регистър или отказ за регистриране. Следи се и за съответствие с нормативно-установените изисквания към органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец и технически правоспособните специалисти по отделните специалности, чрез които се упражнява строителен надзор, посочени вчл. 167, ал. 1 на ЗУТ.
2. лицензионна комисия - тя разглежда документите на лицата подали заявление за лицензиране, изслушва докладите на специализираните предварителни комисии, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване. Въз основа на решението на лицензионната комисия и на мотивирано предложение на нейния председател Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол издава лиценз за упражняване на строителен надзор по образец (приложение 4) за лицата по чл.6,ал.1 ,т.1 от наредбата. Лицензът се получава от управителя на юридическото лице или едноличния търговец или от упълномощено от него лице.
Лицензът включва заверен от началника на ДНСК списък на технически правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността, наети по трудов или граждански договор. Лицензираните лица се вписват в регистър. Регистърът е публичен и достъпът до него е свободен както за всички заинтересувани лица, така и за регистрираните лица. Регистърът се актуализира периодично и съдържа необходимата информация за регистрираните лица. В 2-дневен срок от заседанието на специализираните предварителни комисии ДНСК предоставя на лицата, подали молба за вписване в регистъра, информация за решенията на комисиите чрез залепване на информационно табло по местоживеене в регионалните дирекции и в централното управление на ДНСК. Жалби срещу решението за отказ от вписване в регистъра се подават до началника на ДНСК в 3-дневен срок от представяне на информацията
Б На ЮЛ и ЕТ се издават удостоверения за вписване в регистъра на лицата, упражняващи строителен надзор. В регистъра се вписват и специалистите към лицензираните юридически лица и еднолични търговци. Удостоверение се издава от Началника на ДНСК. За вписване в регистър в ДНСК юридическите лица и едноличните търговци по ал. 1, т. 1 подават: 1. заявление по образец 2. документите по чл. 9, ал. 1, т. 2-13 от Наредбата За издаване на удостоверение за упражняване на дейността строителен надзор лицето подава заявление в Централно управление на ДНСК, сектор "Лицензиране" при дирекция "Вътрешен контрол" и документите,
В 30-дневен срок от постъпване на заявлението Началникът на ДНСК издава удостоверение или отказва издаването му.
Удостоверението се получава от управителя на юридическото лице или едноличния търговец или от упълномощено от него лице.

2. Срокове
Лицензът или отказът за издаване на такъв се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението. Заявление за изменение и допълнение на списъка по ал. 2, т. 3 на технически правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността на ЮЛ и ЕТ се разглежда и решава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от определено от него длъжностно лице в 14-дневен срок.
Лицензът или отказът за издаване на такъв се обжалват по реда на Закона за административното производство чрез директора на ДНСК до МРРБ. Лицензите се издават за срок пет години и се вписват в публичен регистър при Дирекцията за национален строителен контрол.
Основание за отказ и ред за обжалване на отказа - несъответствие с изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно §1 ал.6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата,жалби срещу решението за отказ от вписване в регистъра се подават до Началника на Дирекцията за национален строителен контрол в 3-дневен срок от представяне на информацията за решението на комисията.

Основания за прекратяване или отнемане на издадения акт
Лицензът може да бъде прекратен преди изтичане на срока, за който е издаден, по искане на лицензираното лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по лиценза, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец или когато:
1. органите на Дирекцията за национален строителен контрол отменят като незаконосъобразни повече от три разпореждания, препоръки или заповеди, издадени от лицето, упражняващо строителен надзор, за всеки отделен обект;
2. са установени повече от три случая на бездействие при изпълнение на задълженията за строителен надзор за всеки отделен обект;
3. с влязло в сила наказателно постановление е наложена имуществена санкция на юридическото лице или на едноличния търговец за нарушения по този закон;
4. с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба повече от три пъти за срок една година на физическите лица, които са лицензирани или упражняват дейностите от и за сметка на лицензирано юридическо лице или на едноличен търговец;
5. отпадне някое от основанията, послужили за издаване на лиценза;
6. са използвани специалисти, невключени в списъка по ал. 2, т. 3.

Права и задължения на лицата, упражняващи строителен надзор при изграждане на обектите.
Лицето, упражняващо строителен надзор, подписва всички актове и протоколи по време на строителството, необходими за оценка на строежите, относно изискванията за безопасност и за законосъобразно изпълнение, съгласно наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството за актовете и протоколите, съставяни по време на строителството.
Предписанията на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в дневника на строежа, са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа. Възражения срещу предписанията на лицето, упражняващо строителния надзор, могат да се правят в 3-дневен срок пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като до произнасянето им строителството се спира. След проверка органите на Дирекцията за национален строителен контрол издават задължителни указания.
При нарушаване на техническите правила и нормативи лицето, упражняващо строителен надзор, е длъжно да уведоми Дирекцията за национален строителен контрол в 3-дневен срок от установяване на нарушението,
След приключване на строително-монтажните работи и след издаване на всички писмени становища от специализираните органи по законосъобразното изпълнение на строежа и по готовността му за въвеждане в експлоатация лицето, упражняващо строителен надзор, изготвя окончателен доклад до Дирекцията за национален строителен контрол.
След представяне на доклада по предходната точка с приложени съгласувателни писма и разрешения на специализираните контролни органи, на становище на инвеститора (собственика) на строежа и заверена по установения ред документация органите на Дирекцията за национален строителен контрол:
1. назначават държавна приемателна комисия за строежи, определени с наредбата по чл. 179;
2. издават разрешение за ползване или отказват издаването му за строежите извън тези по т. 1.

23. Контрол в строителството.

2011-05-23T22:07:00.002+03:00

1. Съдебен контрол в строителството
Държавният териториално-устройствен и строителен контрол се осъществява със съдействието на независимия строителен надзор, който е задължителен за проектирането и строителството на всички строежи с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на 4 и повече етажа. Правата и задълженията на лицата, упражняващи независим строителен надзор, се уреждат с правилник.
Органите на Дирекцията за национален строителен контрол имат право:
1. на достъп до строежите, включително и без съгласието на собствениците;
2. на достъп до документите, съхранявани от участниците в строителството и от общините;
3. да изискват легитимация от длъжностните лица в общините и от лицата, които извършват проектиране и строителство;
4. да ползват единната система ГРАО и данните, известни на данъчната администрация, по ред, определен от Министерския съвет.
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол:
1. спира незаконни строежи или части от тях и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията;
2. забранява достъпа до строежите и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа и по преценка поставя охрана;
3. забранява захранването на незаконни строежи с газ, телефон, електрическа и топлинна енергия и вода;
4. спира прилагането и отменя незаконосъобразно или неправилно одобрени проекти и издадени разрешения за строеж и други строителни книжа;
5. забранява влагането на строителни изделия, които не отговарят на изискванията за безопасност и на изискванията за опазване на околната среда;
6. издава заповеди за премахване на незаконни строежи;
7. забранява достъпа и експлоатацията на строежи, за които не е издадено разрешение за ползване;
8. издава разрешения за ползване и отменя незаконосъобразно издадени;
9. акредитира лаборатории за нуждите на строителството;
10. налага предвидените в този закон санкции.
Органите на Дирекцията за национален и строителен контрол:
1. констатират незаконното строителство;
2. изпълняват заповеди за спиране и премахване на незаконни строежи;
3. контролират издаването на разрешения за ползване на завършени законно изградени строежи;
4. документират и обследват аварии в строителството;
5. контролират действия и бездействия на длъжностните лица в общините, на независимия строителен надзор и на участниците в строителството;
6. приемат и съхраняват оригиналите на общите градоустройствени планове и на застроителните и регулационните планове;
7. упражняват превантивен контрол върху работата на общините, свързана с териториалното устройство, благоустройството и строителството;
8. контролират и проверяват изпълнението на мероприятията за възстановяване на зони с особена териториално-устройствена защита;
9. установяват нарушения на този закон и на действащите норми по проектирането и строителството.
Служители на Дирекцията за национален строителен контрол имат право, с разрешение на министъра на вътрешните работи, да притежават лично оръжие за защита.
Не се разрешава да се обитават, съответно използват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред.

2. Административен контрол в строителството. Административно-наказателни разпоредби.
Наказва се с глоба от 50 000 до 250 000 лв., ако по друга законна разпоредба не е предвидено по-тежко наказание:
1. длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството, както и с решения и предписания, основани на тях;
2. длъжностно лице на инвеститор или при упражняващ независим строителен надзор, което:
а) разпореди или допусне да се проектират или извършат строителни работи в нарушение на действуващите разпоредби по проектирането и строителството;
б) разпореди или допусне недвижим имот да бъде зает за мероприятия на общините и държавата, юридическите лица, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
3. който:
а) без да има право, изпълнява проучвателни и проектни работи или продава проекти;
б) под каквато и да е форма, без да има право, упражнява частна техническа практика;
в) подписва, представя като свои или продава изработени от другиго проекти и строителни книжа;
4. който като проектант изработва проекти и сметни документации, несъобразени с действуващите разпоредби по проектирането и строителството включително незаверени от оторизиран качествен технически контрол;
б.който разпореди или допусне да се извършва или сам извършва строителна дейност в несъответствие с действуващите планове по териториалното и селищното устройство, норми и нормативи или с която се нарушава околната среда, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
6. длъжностно лице, което:
а) утвърди или одобри проект или други строителни книжа, издаде разрешение за строеж, определи линия или ниво за строеж в нарушение на действуващите застроителни планове или на този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството;
б) не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконно строителство, за спиране или премахване на незаконно извършени работи или за премахване на други последици от нарушенията;
в) изисква като условие за утвърждаване, одобряване или разрешаване по буква "а" документи, които не се изискват с този закон, правилника за неговото прилагане или друг нормативен акт;
7. който извършва строеж без разрешение или без утвърдени, съответно одобрени, строителни книжа или в отклонение оттях;
8. длъжностно лице, което в 30-дневен срок не се произнесе по искане за издаване на строителни книжа, скици, оценки и други технически услуги или не го препрати на компетентен орган;
9. който като длъжностно лице при независим строителен надзор или като технически ръководител разпореди или допусне строежът да започне без одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и протокол за заемане на строителна площадка;
10. длъжностно лице, което въведе в експлоатация строителен обект, подобект или част от него, без да са изпълнени предвидените за това условия по действуващите разпоредби;
11. който не изпълни писмено нареждане на контролен орган да спре, да премахне, да възстанови или поправи строежи, части от строежи или строителни работи;
12. който унищожи, повреди, извади или премести геодезически знак (триангулачна, полигонова или осова точка, нивелачен репер, пикетно колче и др.);
13. който отсече или изкорени, разпореди или допусне да се отсече или изкорени дълготрайно декоративно дърво или дърво с историческо значение без предварително писмено разрешение на компетентните органи;
14. длъжностно лице в проектантско звено, което предаде или допусне да се предадат на граждани или на социалистически организации поръчани от тях проекти и документации, без да са оформени в съответствие с нормативните изисквания;
15 длъжностно лице, което разреши, допусне да се свърже или свърже външни инженерни мрежи с вътрешна инсталация на строителен обект (сграда, постройка, надстройка, пристройка или преустройство), без обектът да е приет по надлежния ред и да е издадено разрешение за ползване;
16. лица, които работят на строеж, изпълняван по стопански начин, и не го напуснат, след като бъдат предупредени писмено от контролните органи, че строителството се извършва незаконно;
17. който не изпълни разпореждания на контролните органи във връзка с борбата със свлачищата и абразията;

18. който не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди във връзка с осъществяван от него строеж в срок, определен от органите на общината и другите контролни органи;
19. член на приемателна комисия, който подпише без възражения протокол за приемане на обект в нарушение на нормативните изисквания;
20. който при изпълнение на задължението за предаване на обекта по чл.119, ал.2 не осигури условия за преглеждането му от купувача преди съставянето на протокола.
21. длъжностно лице на доставчик на електрическа и топлинна енергия, газ, вода и телефон, което не изпълни нарежданията на Дирекцията за национален строителен контрол. Ако в срок до 3 години от влизане в сила на наказателното постановление бъде извършено ново нарушение на същата разпоредба, наказанието е глоба от 1 000 000 до 20 000 000 лв. В маловажни случаи глобата е в размер от 3000 до 100 000 лв.
Строежи или части от строежи, извършени на държавен или общински терен без одобрени проекти и разрешение за строеж от лице, което няма право да строи на този терен, ако са допустими по застроителните и регулационните планове и по действащите разпоредби и могат да се ползват самостоятелно, се отнемат в полза на държавата, съответно на общината, с наказателно постановление на областния управител или на кмета на общината по предложение на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. В тези случаи санкции по чл.169 и 172 не се налагат.
За наказателните постановления се прилага Законът за административните нарушения и наказания, като:
1. едногодишният срок за образуване на административно-наказателно производство за нарушения по този закон, правилника за неговото приложение и другите действуващи разпоредби по проектирането и строителството започва да тече от окончателното завършване на строителните работи, а за тези, които подлежат на приемане - от деня на приемането им;
2. наказателни постановления, с които е наложена глоба или е постановено отнемане на имущество в полза на общините и държавата поотделно до 50 000 лв., не подлежат на обжалване;
3. отнемането на строежите съгласно чл.173 и премахването на незаконното строителство не е ограничено със срок и се осъществява независимо от наличието на някое от условията, предвидени в чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Когато нарушителят е неизвестен, се съставя констативен протокол за незаконния строеж, копие от който се поставя на самия строеж и на определено място в общината. Този протокол, ако не бъде оспорен в 14-дневен срок, е основание да се предприемат действията по чл.160.

22. Индивидуални административни актове в строителството.

2011-05-23T22:06:00.005+03:00

ЗУТ дава легално определение на понятието индивидуални административни актове (ИАА) по устройство на територията и строителството. С това определение той показва каква е правната характеристика на част от актовете, които се издават в процеса на строителството и възможностите те да бъдат оспорени пред съд.
Съгласно чл.214,ИАА по смисъла на ЗУТ са: 1 актове по устройство на територията и отказите за тяхното издаване; 2.актове за отмяна или оставяне в сила на актове и 3. актове, с които се създават права и задължения или се засягат права или законни интереси,независимо от това дали са изрично посочени като адресати. В този смисъл определението за ИАА се различава от класическото определение, съдържащо се в Закона за административното производство. Тук има и текст, който би могъл да затрудни прилагането на закона. Става дума за това, че законодателят казва: "независимо дали изрично са били посочени като адресати". До тук законодателят има предвид предметния критерий за определяне на понятието за ИАА. В т.2 на чл.214 са посочени органите, които издават ИАА.Това са:
1.кметовете на райони и кметства и Главните архитекти; 2.Дирекцията за национален строителен контрол и актовете, свързани с незаконното строителство. ИАА по този закон, отказите за издаването им и АА, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот и в зависимост от цената на засегнатия интерес. Когато интересът е неоценяем, актовете и отказите се обжалват пред административния съд, а за София - пред Административния съд - град София. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи и на областните управители се обжалват пред Върховния административен съд.
(2) По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.
(3) Прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове.
(4) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта. Като страна по делата се призовава и участва юридическото лице, от чието име се издава актът.

21. Незаконно строителство.

2011-05-23T22:06:00.002+03:00

Териториалното устройване на държавата представлява система от правила. Те се съдържат в различни правни актове - закони, подзаконови нормативни актове, схеми и планове от различна степен. Установената по този начин система от правила, индивидуални разпореждания след приемането на АПК и общи актове има за цел създаване на най-благоприятни условия за обитаване, труд и отдих. Създадена е специална система от органи, чрез които държавата и общините осъществяват своята политика в областта на строителството.
Строителството, което е законно се извършва в съответствие с плановете, строителните книжа и с материали от съответното качество. То се ползва със закрилата на държавата. Особеност на незаконното строителство е това, че при него се създават материални ценности при нарушение на различни правила. Наложените наказания и приложените административни мерки не узаконяват незаконното строителство. Те представляват отговор на неправомерно поведение и неизпълнение или лошо изпълнение на задължения към държавата.
2. Създаването на нормативна уредба от законодателя означава, че това е обществено явление, което има траен характер. Затова е необходимо юридическа регулация на възникващите обществени отношения. Това се налага и от факта, че тук са концентрирани важни икономически и обществени интереси. Поради това през 2003 г. е променено наименованието на Глава XXI от ЗУТ „Недопускане и отстраняване на незаконното строителство". Отделни правила се създават и в други части на ЗУТ и в Наредба № 13 от 2001 г.
Незаконното строителство може да има два аспекта. Първият е, че настъпват неблагоприятни последици за околната среда и за обществото. На следващо място държавата ангажира ресурс за ограничаване на това явление чрез нейните институции и правомощията, които те осъществяват. В Глава XXI на ЗУТ са уредени два случая на строителство с отклонения със съответните правни последици. Едната е спирането на строежи или части от тях, а другата е за премахване на строежи или части от тях. С изменението на ЗУТ от 2003 г. и 2005 г. правомощията по незаконното строителство бяха разпределени между кмета и общинската администрация от една страна и органите на Дирекция национален строителен контрол от друга. В чл. 224 и чл. 225 ЗУТ са определени недостатъците, които водят до отклонения и съответно до незаконосъобразност на строителството. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
4. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон.
Те водят до сериозни поражения за обществото, хората и природата, поради което предполагат най-тежката възможна и предвидена санкция в закона -премахването. Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.(4) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.(5) Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава изпълнителен лист за събиране на вземането от задължените лица по реда на чл. 237, б. "и" от Гражданския процесуален кодекс.
В чл. 224 ЗУТ са описани нарушения, които водят до спирането на изпълнението на строежа и забрана за достъп до него. Те се прилагат с мотивирана заповед на кмета на общината. Описаните тук нарушения са подобни на нарушенията по чл. 225 ал. 2 ЗУТ.
3. Уредени са две процедури в съответствие с правните последици. Едната е процедурата по спирането на строежите, другата е процедурата по премахване на строежите.
3.1 При процедурата по спиране на първо място се констатира съществуващо нарушение. Това става с констативен акт, който се съставя от определени длъжностни лица. Връчва се на заинтересуваните лица в определен срок. След изтичане на срок от 14 дни се издава заповед за спиране на строителството и забрана за достъпа до строежа. За производството се уведомява ДНСК. Ако нарушенията са констатирани от органите на ДНСК, те уведомяват общинската администрация. Заповедта за спиране трябва да е мотивирана. Заедно с това се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и ограничаването на достъпа. Заповедта се отнася до всички участници в строителството. Това включва и тези лица, които имат качеството на „доставчик". Продължаването на строителството е възможно при определени условия.
3.2 При премахването на незаконни строежи оправомощени лица са само органите на ДНСК. И тук процедурата започва с констатиране на нарушенията, които правят строежа незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ. Заповедта подлежи на изпълнение след влизане в сила. Преди да влезе в сила може да бъде обжалвана, тъй като притежава качеството на индивидуален административен акт. Обжалването става по реда на чл. 214 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Изпълнението може да бъде доброволно и принудително. Доброволното изпълнение се извършва от задълженото лице и разходите са за негова сметка. Принудителното изпълнение става от ДНСК като разходите пак са за задълженото лице. При принудителното изпълнение, т.е. при принудителното премахване, отговорността се носи от всички участници в строителния процес.
3.3 Процедура за узаконяване на незаконни сгради и строежи-параграфи 183 и 184 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ.Строежът се узаконява на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено правото на строеж и на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
4. Негодни за използване сгради. Правната уредба се съдържа в чл. 195 и сл. ЗУТ. Уредбата претърпя изменения през 2005 г. и 2007 г., както поради желанието на законодателя да усъвършенства регулацията, така и поради честите нещастни случаи.Компетентен орган по премахване на негодни за използване сгради и такива, които застрашават сигурността, е кмета на общината. Задължения по годността на обекта имат собствениците на сгради и те следват от задълженията по чл. 169 ЗУТ. Собствениците трябва да ги поддържат в определено състояние. Допълнителни изисквания има към собствениците на имоти, които са паметници на културата. Собствениците носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи поради свои виновни действия или бездействия, от които са настъпили неблагоприятни последици Кметът упражнява своите правомощия с няколко вида заповеди: 1) Заповед, с която задължава собственика на обекта в определен срок да извърши ремонтни и възстановителни работи; 2) Заповед за премахване, преобразяване или ремонтиране на неподходящи обекти. Те са неподходящи поради видя, разположението или материала. 3) Заповед за премахване на строежи, които поради естественото си износване са станали опасни и са застрашени от самосрутване.
5. Строителната забрана представлява особена принудителна мярка, която се прилага от компетентните държавни органи при създаването на общи и подробни устройствени планове и за извършване на проучвания.
6. Търпимост. Като елемент от борбата с незаконното строителство и за решаване на определени социални въпроси и в България е възприета фигурата на търпимост на незаконно построените сгради. Чрез търпимостта законодателят по определя причини е проявил отношение към незаконни сгради и строежи и им е създал режим на търпимост. За определени категории сгради се приема, че те са незаконни, че те не се ползват със защитата на държавата, че няма задължение за техническо запазване при промяна в ПУП, че те не могат да се надстрояват и пристрояват. В същото време, те не подлежат на разрушаване, но могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки след представяне на съответното удостоверение.

20. Процес на строителство. Разрешаване на строителство. Отчуждения и обезщетения.

2011-05-23T22:05:00.002+03:00

След инвестиционните проекти и след разрешението за строеж може да започне законосъобразно строителството преминава през различни фази и трябва да постигне определена цел, а тя е построяването на нова сграда, която първо да е съобразена със закона и второ да притежава необходимата документация.
Законодателят дава легално определение на понятието "начало на строителството". Това е деня на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Строителната линия оказва външните очертания на строежа в съответствие с одобрените проекти, а също така и разстоянието до съседните парцели. Ниво на строеж означава височината, на която е допустимо строителство.
Участниците в строителството са два вида: 1. Основните участници в строителството-инвеститор, проектант и строител и 2. Участници в строителството
- строителен предприемач, доставчик, технически ръководител и лицето, което упражнява технически надзор. Съгласно ЗУТ в повечето случаи техническият надзор е задължителен. Той е правно регламентирана дейност на лицензирани или регистрирани физически лица, които след сключен договор с инвеститора осъществяват контрол върху строителството. Задължението за осигуряване на строителен надзор тежи върху инвеститора. Това задължение възниква преди откриване на строителната площадка. В чл.168 са уредени обхвата на строителния надзор и отговорността за щети, нанесени на инвеститора.

1. Разрешаване на строителство.
След приемането, утвърждаването и влизането в сила на подробните и работните устройствени планове започват фактически и юридически действия по разрешаване и извършване на строителство. Правилата в ЗУТ са установени и при прилагане следва да се тълкуват с оглед идеята, че държавата не е единственият и даже не е преобладаващият инвеститор. Всички действия по финансиране на проекти трябва да се извършват при спазване на правилата на строителните, санитарните и противопожарните норми.
Първият етап на строителството е проучване и проектиране. Следва одобряване на проектите и проучванията. ЗУТ прави разлика между държавата като инвеститор и частните правни субекти. Следва разрешение за строеж и фактическо започване на строителството. Част от документите по строителството и проектирането на този етап представляват механизъм за възлагане и строеж по Закона за обществените поръчки. По смисъла на този закон инвеститор е лицето, което е собственик на имота или има право да строи в чужд имот. С новия закон му е отредена активна роля,която се изразява в подготовката и представянето за одобрение на инвестиционния проект и права и задължения във всички фази на строителството.
Проектирането се извършва на три етапа:идеен проект, технически проект и работен проект. Визата, като основание за строителство, трябва да съдържа определени реквизити. В противен случай извършваното строителство може да бъде оценено като незаконно.
За различните типове строителство от гледна точка на височината, от гледна точка на размера на застроената площ, са предвидени различни процедури за одобрение. Целта е за строителство на по-малки сгради,на временни постройки или такива с по-ниска стойност да се създаде облекчена процедура.
След разрешаване на инвестиционните проекти следва разрешение за строеж. То се издава на собственика или на лицето, на което е учредено право на строеж. При незаконни строежи може да се даде разрешение за строеж ако този, който го иска не е собственик на незаконен или неузаконен строеж.
Разрешението се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. Отказът може да е само по законосъобразност. Обжалването на отказа става пред началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол. Разрешението се дава за целия строеж. Изключение се допуска за такива особени части, които могат да се изпълняват самостоятелно. Отмяна на вече дадено разрешение за строеж се допуска само по законосъобразност.

2. Отчуждения и обезщетения.
В Конституцията са регулирани формите на собственост. Там са установени и гаранциите за защита на собствеността, като отношение между физически или юридически лица. В чл.17 е установена традиционната за повечето Конституции формулировка, че частната собственост е неприкосновена. В същото време Конституцията допуска отчуждаването на частна собственост. Това се прави с цел да се гарантират интересите на обществото.
За да се стигне до отчуждаване трябва да има законови правила и да е предвидено равностойно обезщетение. Отчуждаването е юридически институт с публичноправен характер, при който държавата от позицията на надмощното си положение с едностранен акт прекратява досега съществуващото право на собственост. Това може да стане без или въпреки съгласието на досегашния собственик. Без значение е и способа,чрез който е придобита собствеността.
Може да става дума за отчуждаване само на частна собственост, но не и на публична.
Нормативната уредба се съдържа в Конституцията, Закона за собствеността, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и ЗУТ.
По сега действащия ЗУТ е възможно принудително отчуждаване при определени условия: 1.Отчуждава се само, за да възникне публична собственост; 2.Отчуждава се, за да се постигнат определени цели-пътища, улици, комуникации. Изключенията от тези принципи са посочени в чл.205-изключителни случаи, когато има сгради, негодни за експлоатация или застрояване.
Законодателят е предвидил редица ограничения по започване на процедурата по отчуждаване. Те са свързани с целите на използване на имота или с отношенията със собствениците на сградите или парцелите. Отчуждаване може да възникне само след влизането в сила на подробен устройствен план. В общия случай процедурата по отчуждаване минава през няколко етапа. Завършващият акт е заповед, в която се съдържат две неща: размера на паричното обезщетение и датата, на която съответният имот ще бъде завзет и ще премине във фактическата власт на държавата или общината. Отчуждаването поражда действие от деня, в който се изплати паричното обезщетение. Тук е възможен съдебен контрол.

37. Давност, изключваща изпълнението на наложени административни наказания.

2011-05-23T21:57:00.002+03:00

Давността изключва изпълнението на наложени административни наказания, следва да се различава от давността за образуване на администратинонаказателното производство. Така пример чл.34 от ЗАНН посочва, че акт за постановяване на административно нарушение маоже да се състави не по-късно от откриването на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Налице са и няколко квалифицирани случая за удължаване на тези случаи. Наказателното постановление може да се издаде най-късно 6месеца след съставянето на акта. Тук се касае за друга давност, давност за изпълнението на наложени вече наказания, следователно става въпрос за време, след което наказанието не полежи на изпълнение:
- при обществено порицание този срок е 3 месеца.
- при глобата 2 години.
- при временното лишаване от правото да се упважнява определена професия или дейност 6 месеца.
Това са давностни срокове след изтичането на които административното нарушение не се изпълнява. Давността започва да тече от деня на влизането в сила на акта за наложеното наказание.
Наказателното постановление влиза в сила:
1. Когато не подлежи на обжалване – 10лв.
2. Не са били обжалвани в законния срок – 7 дни за нарушителя от връчването и 14 дневен за прокурора от постановяването.
3. Били са обжалвани, но са били потвърдени от съда.
Давността се прекъсва с всяко действие предптието за изпълнение на наказанието. След завършване на действието започва да тече нова давност. Установена е така наречената – “абсолютна давност”, тя означава, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието се погасява по давност и не се изпълнява ако е изтекъл срока надвишаващ с 1/2 от посочените срокове. Следователно:
- при общото порицание абсолютната давност ще бъде 4.5 месеца.
- при глобата 3 години при временното лишаване 9 месеца.
Пример: Наказателното постановление е наложена глоба влязла в сила на 01.03.2003г. Данъчната служба на 20.05.2003г. изпраща съобщение да се плати, следователно се прекъсва давностния срок и започва да тече нов. На 14.03.2004г. се получава ново съобщение, срока се прекратява и започва да тече нов. На 09.10.2005г. получено е ново съобщение, прекъсва се давностния срок, започва да тече нов. На 05.03.2006г. ново съобщение и би трябвало да прекъсне на 01.03.2006г. – изтекла е абсолютната давбост. Ако платим голбата след срока държавата ще приеме парите.

36. Изпълнение на наказателните постановления и решения на съда.

2011-05-23T21:56:00.008+03:00

Изпълнението зависи от характера на наложената санкция. Наказанието обществено наказание се изпълнява чрез протичане на наказателните постановления или решения на съда пред персонала на организацията, където лицето работи или юридическо лице с нестопанска цел, където членува. Наказателните постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби се събират по реда за събиране на публичните вземания. Когато с наказателните постановления или решения на съда е постановено отнемане на вещи в полза на държавата препис се изпраща по НАП. Наказателното временно решение от правото да се упражнява опрделена професия или дейност се изпълнява от органите, коит признават това право или го контролират. Правоспособността се възстановява за управление на правото непосредствено след изтичането на срока без допълнителен акт. Правоспособността не се е загубила и в периода на лишаването, но не е могла да се решава. При положение, че трудовата функция е непосредствено свързана или дейност, от която лицето е лишено, то рководителят на стопанската организация или учреждение е длъжен да го уволни или преназначи на друга длъжност.

35. Възобновяване на административнонаказателни производства.

2011-05-23T21:56:00.005+03:00

Института на възобновяването е свързан с наказателните постановления, които са влезли в сила, както и решени и прекратени от съда дела образувани във връзка с обжалване на наказателните постановления. Могат да бъда възобновени производства по отношение във влезли в сила наказателни постановления, прекратени дела прио обжалване на наказателни постановления, при решени дела при обжалжане на наказателни постановления, има постановено съдебно решение.
Възобновяването означава да започне отново административнонаказателно производство с оглед да се произнесе с ново решение. То се различава от обжалването. Обжалването е свързано с невлезли в сила наказателни постановления, а тук те са влезли в сила. Обжалването може да става на всички основания.
Пример: Страната смята, че неправилно са приложени правните норми, че неправилно са тълкувани, че неправилно е направена преценка на събраните доказателства и т.н.
Възобновяването може да стане само на основата и при наличието на реално съществуващи факти от обективната действителност. Такива факти са:
1. С влязла в сила присъда е установено, че някои от доказателствата на които се основава наказателното постановление, решението на съда и определено са неистински.
2. Административнонаказващият орган или съдята са извърщили престъпления във връзка с наказателното постановление, решение и определения на съда.
3. Откриване на обстоятелства от съществено значение за разкриване на истината, коит не са били известни при издаването на наказателни постановления, решения или опрделения на съда.
4. Когато деянието, за което е наложено административно наказание притежава признаците на престъпление. Предложението за възобновяване се прави само от окръжния прокурор. Обжалването може да стане от всяка страна, за която резултатът е неблагоприятен. Предложението на окръжния прокурор се разглежда от съответния окръжен съд (ОС). ОС разглежда предложението в тричленен състав с призоваването на страните.

34. Касационно обжалване пред окръжните съдилища на решенията на РС по административнонаказателни дела.

2011-05-23T21:56:00.002+03:00

Наказателните постановления се обжалват пред РС в района, на кото е извършено или довършено административното нарушение. Решенията на РС подлежат на касационно обжалване и понастоящем компетентен да разгледа касационната жалба е окръжният съд. От 01.03.2007г. касационното производство ще се развива пред АС. Основанията ще бъдат три:
1. Неправилно съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществуващи нарушения на съдопроизводствени дела или необосновеност.
2. Недопустимост (пример: жалбата е подадена след 7дневния срок прд РС).
3. Нищожност (пример: решението не е дописано от съдята, липсват мотиви в решението на РС, некомпетентност на съдята и т.н.).
Право на касационна жалба има страната, за която то е неблагоприятно. Нарушителят ще може да оспори решението на РС ако наказателното постановление е потвърдено или не е уважено искането му за желаната промяна на наказанието. Право да обжалва решението на РС ще има административнонаказващия орган, когато решението е неблагоприятно за него – наказателното постановление е променено, изменен е вида на административното наказание и неговия размер и прочее.
Жалбата се подава до АС чрез РС постановил решението. Право да обжалват решението на РС имат само главният прокурор или неговият заместник при ВАП. Това е съществена разлика от производството от РС. Активна процесуална легитимация да обжалват издадено наказателно постановление имат прокурорите от всички степени. Жалба се подава до АС в 14дневен срок от деня на съобщението, че решението на РС е изготвено. Жалбата или протеста следва да бъдат в писменна форма. В случай, че те не съдържа необходимите реквизити, те се оставят без движение или без разглеждане. В жалбата следва точно и мотивирано да се посочат конкретните пороци на решението на РС, които съставляват касационните основания. Следва ясно да се формулира какво е искането. Делото се разглежда от тричленен състав на АС. Участието на прокурор е задължително. Участието в производството на РС на прокурор не е задължително. АС обсъжда само посочени в жалбата или протеста пороци на протеста. За валидността, допустимостта и съответствието на решението на РС с материалния закон, съдът след и служебно. В касационното производство се допускат само писменни доказателства, следователно са недопустими свидетелски показания, назначаване на експертизи, извършване на огледи и т.н. Не се допускат и доказателства за установяване на обстоятелствата несръзани с касационните основания. АС преценява прилагането на материалния закон възоснова на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. АС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключено разглеждането на делото. АС е решението си може:
1. Да остави в сила решения на РС, т.е. да отхвърли жалбата.
2. Да отмени решение на РС в оспорваната му част, когато то е неправилно. В този случай АС решева делото по същество. АС ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС когато:
- установи съществени нарушения на съдопроизводствените дела
- нужно е да се установят факти, за които събирането на писменни доказателства не е достатъчно.
Указанията на АС по тълкуването и прилагането на закона
са задължителни за РС. В случаите, когато решението на РС бъде отменено повторно АС решава делото по същество. Касационното решение е окончателно, то не подлежи на обжалване.

33. Правомощия на районния съд при осъществяването на съдебния контрол върху наказателните постановления.

2011-05-23T21:55:00.005+03:00

Наказателните постановления се обжалват единствено по съдебен ред жалбите или протестите срещу тях са подсъдни на РС. Той ги разглежда в състав само от един съдя. Това означава, че в производството не участват съдеби заседатели. Съдът решава делото по същество. Той се произнася с решение за него. РС може:
1. Да потвърди издаденото наказателно постановление. Това той ще направи, когато прецени, че акта и наказателното постановление са законосъобразни и обосновани. Конкретна преценка ще бъде, че деянието представлява административно нарушение, че автор на нарушението е соченото в акта и наказателното постновление лице и че деянието е извършено виновно. Потвърждавайки наказателното постановление РС отхвърля жалбата (постановлението).
2. Да измени наказателното постановление. Промяната може да засегне диспозитивната част на наказателното постановление. Изменението може да засяга вида на наказанието и неговия размер. Съдът ще направи тази промяна, когато установи, че наложената санкция не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение с отегчащите или смекчаващите вината обстоятелствата с имотното състояние на дееца и тн. Смегчаващите обстоятелства по принцип обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите на по-тежко. Съдът прави преценка само в размера на законноустановените граници. Той не може да намали наказанието под най ниският размер на наказанието, глоба и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Съдът не може да наложи по-тежко наказание освен ако има протест от прокурора.
3. Да отмени наказателното постновление. Това той ще направи, когато установи че са налице нарушенията на материалноправните форми.
Пример: Деянието не е нарушение, че то не извършено виновно, че друго лице е автор на нарушението и т.н.
Възможно е съда да констатира нарушение на процесуалноправните норми или състава на акта и издаването на наказателно постановление.
Пример: Актосъставителя не е компетентен, акта е съставен след изтичане на давностните срокове, той не е предявен на нарушителя, постановление няма законоизискващи реквизити, то не е подписано от административнонаказващи органи и т.н.
В случая ще следва да се върнат и всички иззсети вещи с изключение на тези чиито притежание е забранено. Решението на РС се съобщава след подпис на жалбоподателя и органа издал наказателното постановление.

32. Обжалване на наказателни постановления. Правна характеристика. Активна процесуална легитимация.

2011-05-23T21:55:00.002+03:00

Административните наказания се налагат от АО по административен ред, това става с наказателни постановления. Те могат да бъдат обжалвани само по съдебен ред. Обжалване по административен ред е невъзможно (процесуално недопустимо). Обжалването е една диспозитивна възможност. Нарущителят сам решата дали да обжалва или не, т.е. дали се възползва от тази законова възможност. На обжалване подлежът всички наказателни постановления, изключение правят само постановленията, с които е наложена глоба до 10лв. или е постановено отнемане на вещи в този размер. Активна процесуална легитимация има нарушителят и прокурорът. Нарушителят може да обжалва издаденото наказателно постановление в 7дневен срок от връчването му, а прокурорът в 14дневен срок от момента на издаването му. Нарушителя обжалва наказателното постановление, чрез жалба. В нея се посочват всички доказателства, на които жалбоподателя се позовава. Жалбата се подава чрез органа издал наказателните постановления. Прокурорът подава протест. Жалбата или протестът са подсъдни на РС в района, на който е извършено или довършено нарушението. За нарушения извършени в чужбина е конпетентен Софийски Районен Съд (СРС). Делото се разглежда в открито съдебно заседание (СЗ). С него се призивават нарушителя (жалбоподателя), органа издал наказателното постановление и евентуално свидетели, вещи лица и прочее. Допустими са и всички писменни доказателства. Прокурора може да участва в производството по своя преценка, т.е. неговото учатие не е задължително.
Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя не е бил намерен на посоченият от него адрес.

31. Гражданска отговорност реализирана с наказателно постановелние.

2011-05-23T21:54:00.006+03:00

Административното нарушение нарушава установения ред от държавното управление. Заедно с това обаче от него може да са настъпили вреди.
Пример: Лице добива незаконно дървен материал. То нарушава режима на горите, но и причинява вреди да държавата, представлявано от горското лесничейство. Ето защо, с оглед на процесуалната икономия е предвидена възможност в рамите на административнонаказателното производство да се присъдят и причинените вреди. Основания затова дава чл.45 на ЗАНН за съжаление тази възможност в настоящия етап е напълно неизползваема.

30. Наказетелно постановление. Правна същност. Реквизити.

2011-05-23T21:54:00.003+03:00

Административните наказания се налагат с наказатени постановления. Това постановление ще бъде издадено от административнонаказателния орган в следните три случая:
1. При установяване, че извършеното деяние е квалифицирано като административно нарушение, т.е. нарушени са определени материалноправни форми.
2. Автор на нарушението е соченото в акта лице
3. че деянието е извършено виновно.
В тези случаи органът издава постановлението. Тези изисквания следва да бъдат налице комулативно и едновременно. С наказателното постановление административнонаказващият орган:
- налага административна санкция
- постановява отнемането на вещи в предвидените в чл.20 и 21 от ЗАНН случаи
- присъжда обезщетение за настъпилите от нарушението вреди съгласно чл.55 от ЗАНН
В наказателното постановление задължително следва да бъде “първото тире”, а второто и третото се определят от конктерния случай. Наказателното постановление по своя характер е специфичен, административноправораздавателен акт. Той е административен, защото се издава от АО по администативен ред. Той е правораздавателен, защото съдържа някои от елементите на съдебния акт, тъй като са налице елементите: състезателност, събиране на доказателства, произнасяне на становищата на актосъставителя съдържащи се в акта възраженията на нарушителя, посочени в акта или писменните му възражения.
Акта има задължителни реквизити дефинирани в чл.57 от ЗАНН. Тях можем да групираме в две групи:
1. Мотивираща
2. Санкционна.
Към първата можем да отнесем персонифицирането на административнонаказващият орган, датата на издаването и номере на постановлението (значение за 6месечен срок), след което датата на акта, когато е съставен, датата и мястото на извършеното нарушение и в какво се състои, кои законови разпоредби са нарушени, точна разпоредба (“с което виновно е нарушил”) и името на нарушителя, като то се индивидуализира. Втората група (диспозитивната част на наказателното постановление) в нея се съдържа вида и размера на наказанието, отнемане на вещи в полза на държавата и обезщетение за вреди причинени по постановлението. Докато отнемането на вещи и присъждането зависят от конкретното нарушение то административното наказание е задължително. Наказателното постановление следва да сочи къде може да се обжалва, в какъв срок и пред кой съд, подписва с от административнонаказващия орган. Наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и евентуално на поискалия обезщетение лице.

29. Производство по налагане на административни наказания. Правна характеристика. Прекратяване на административнонаказателната преписка.

2011-05-23T21:54:00.000+03:00

На основанията на съставеният акт се образува административнонаказателна преписка в нея освен актове могат да се съдържат писменни обяснения на нарушителя, описи, обясненията на нарушителя, протоколи за иззети вещи. Административнонаказателна преписка се изпраща на административнонаказващия орган от актосъставителя. Той е длъжен да се произнесе по нея в едномесечен срок от получаването, преди да се произнесе административнонаказващият орган е длъжен да прецени законосъобразността и обосноваността на акта. Именно дали той отговаря на изискванията както и възраженията на нарушителя. По този начин се получава едно съобразно състезателно производство пред него. Органът може да извърши и разследване на спорни обстоятелства. Когато установи, че акта не е предявен на нарушителя той го връща обратно на актосъставителя. Ако прецени, че преписката е комплектована, административнонаказващият орган има две правни възможности:
- да издаде наказателно постановление
- да прекрати преписката – по този начин той отказва да издаде наказателно постановление.
Той ще направи това в следните случаи, когато установи, че:
- извършеното деяние няма признаци на административно нарушение, т.е. не е нарушение (кара с 60 км/ч има знак за 30 км/ч, но в акта се установява, че няма знак и прочее)
- нарушението не е извършено от лице посочено в акта като нарушител
- деянието не е извършено без значение каква е формата на вината. В случая принципът е, че се наказват само виновно извършените деяния.
В тези три случая административнонаказващия орган прекратява административно наказващата преписка. Това той прави с мотивирана резолюция. Тази резолюция не е стабилен юридически акт и няма характер на акт със сила на присъдено нещо.тя може да бъде изменена във всеки момент от административнонаказващия орган, при събиране на нови доказателства и прочее. Това обаче може да стане в 6 месечен срок от съставянето на акта (чл.34, ал.3 от ЗАНН). След прекратяването на наказателното производство с тази резолюция се постановява и връщането на иззетите вещи освен ако притежаването е забранено. Отказът, т.е. резолюцията на административнонаказващия орган не подлежи на обжалване по администривен и съдебе ред.

28. Административнонаказващи органи.

2011-05-23T21:53:00.003+03:00

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Този акт се съставя от определени длъжностни лица, които се определят като актосъставители. На основата на този акт се съставя наказателно постановление, е което се налагат административни наказания, следователно административните наказания се налагат от административнонаказващи органи, които са други от актосъставителите. Законът предвижда това с оглед на една по-голяма обективност. Длъжностните лица констатират нарушения, а други органи преценяват законосъобразността и обосноваността на съставения вече акт. По този начин се осигурява и една сравнително елементарна състезателна процедура. Административнонаказващият орган от една страна преценява съставения акт, а от друга страна възраженията върху акта или представени допълнително от нарушителя. На основата на своята преценка той решава дали да издаде наказателното постановление или да прекрати преписката. Тези органи са определени като административнонаказващи, защото именно те налагат административни санкции посредством наказателното постановление. Те са:
1. Ръководителите на ведомставата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответния НА или да контролират тяхното изпълнение.
2. Длъжностни лица и органи овластени от съответния закон или указ.
3. Съдебни и прокурорски органи в предвидени от закона случаи.
Пример: Недопустимо държание в залата, неявяване на свидетеля.
Закона дава възможност ръководителите, областните управители и кметовете да делегират своята административнонаказателна компетентност, ако това е предвидено в правна норма. АНО разглежда преписката. Компетентен е онзи орган в чиито район е извършено нарушението, следователно териториалната компетентност на органа ще определи и неговата административнонаказваща компетентност. Споровете за компетентността му за органи от едно и също ведомство се решават от ръководството на ведомството, към което те принедлежат. Споровете между органи от различини ведомства ще се решат от окръжния съд, в чиито съдебен район е седалището на органа съставил акта.

27. Образуване на адмнистративнонаказателно производство. Актосъставители. Съставяне и съдържание на акта.

2011-05-23T21:53:00.000+03:00

Административнонаказателното производство преминава през няколко етапа:
1. Съставянето на акта за установяването за извършеното АН. Именно с това се поставя началото на административнот производство.
2. Налагането на административно наказание – това става чрез наказателно постановление.
Това са задължителните етапа!
Възможни са обжалвания на наказателните постановления – това става пред районния съд (РС).
Възможно е обжалване на решението РС пред АС. Без него не може да се установи административнонаказателно производство и да се налагат административно санкции. Единствено изключение от това прави, когато прокуратурата или съдът прекратят наказателното производство и препратят преписката в АО. Лицата, които могат да съставят актове се определят като актосъставители. Такива са:
- длъжностни лица изрично посочени в закона (ЗМВР) – той посочва, че негови служители съставят акта за нарушение на обществения ред; Закон за народната просвета – той посочва, че директорите на училищата съставят акт при непосещение на занятията при задължителното обучение.
- Определени с писменна заповед длъжностни лица от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете, на които е възложено изпълнението или контрола на даден НА.
Налице са два случая, когато могат да се наложат административни санкции без акт и без развиване на административнонаказателно производство. Те са:
- явно маловажни случая на административното нарушение. Тук глобата се налага срещу квитанция, но не повече от 10лв. В случая няма никаква индивидуализация, нито на дееца, нито на нарушителя (пресичане на червен светофар).
- Маловажни случаи. Тук е налице известна индивидуализация, тъй като глобата се налага срещу фиш. В него се съдържат данни за конкретния орган, за нарушителя, мястото и времето на нарушението и размера на глобата. Глобата тук е от 10-50лв. Тази глоба следва да се заплати в данъчните подразделения, докато глобата по квитанция се събира на място.
Двете глоби се налагат ако е налице установяване на място и налагане на място, както и готовност да се заплатят. В случай, че нарушителя оспори нарушението или откаже да заплато глобата се прилага обикновенно производство за съставянето на акта и наказателното постановление. Акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите. Той следва да съдържа реквизитите посочени в чл.42 на ЗАНН (ВИЖ формуляра на Акта).

26. Производство по установяване на административните нарушения.

2011-05-23T21:52:00.005+03:00

Административните нарушения се наказват с адмнистративни наказания. Съществува установена процедура за установяване на нарушенията и налагането на адмнистративна санкция. Тук става въпрос за конкуренция между административнонаказателната отговорност (АНО) и други отговорности. АНО се поглъща от наказателната отговорност по НК и НПК. Това означава, че когато за дадено деяние е възбудило наказателно преследване, то административното наказателно производство не се образува. Ако в процеса на производството по установяване на административното нарушение се установи, че деянието е престъпление административнонаказателното производство се прекратява и се изпраща на прокуратурата. Изпъква въпроса ако прокуратурата установи, че даденото деяние няма признаците нито на престъпление, нито на нарушение, дали може тя да прекрати едновременно наказателното и административното производство. Отговорът е отрицателен. Тя може да прекрати само наказателно производство по НПК и следва да върне преписката на АО, който ще реши самостоятелно дали има административно нарушение (АН) или не. АНО е съвместима с имуществената, дисциплинарната отговорност по КТ и по Закона за дърржавния служител (ЗДСл).
Пример: Полицай шофира в нетрезво състояние – и административната и наказателната отговорност са нарушени.
Не следва да се образува наказателно производство, ако е образувано то следва да се прекрати в следните случаи:
1. Нарушителят е починал – АНО е лична
2. Постоянно разтройство на съзнанието
3. В предвидени от закона случаи – случаите на давност
Административнонаказателното производство може да се образува ако акта е съставен не по-късно от 3 месеца от откриването на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението. Този срок е 2 години при митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения. Когато тези срокове не са спазени е налице давност по отношение на административнонаказателното производство. Наказателното постановление следва да се издаде най-късно 6 месеца от съставянето на акта за установяване на АН тези срокове са преклузивни.

25. Административни наказания на основата на общи / бланкетни административноправни разпоредби на ЗАНН.

2011-05-23T21:52:00.002+03:00

Съставите на административното нарушение се определят със закон. В съответните административноправни норми се посочват точно кое деяние съставлява административното нарушение. Поради голямото разнообразие на такива деяния в ЗАНН са предвидени два текста: чл.31 и чл.32, които имат бланкетен характер, т.е. общ характер, това означава че те имат много широка приложимост. Нарушението на една разпоредба, за която няма предвидена санкция представлява нарушение на тези текстове. Казано с други думи, едно нарушение представлява нарушение на чл. 31 или чл. 32.
Чл. 31 – той има изключително широк обхват. Отнася се за, каквото и да е било нарушение или неизпълнение на разпореждане, заповед или наредба на ДО. Единствено условие е то да бъде законосъобразно. Този текст ще се приложи, когато няма изрично създаден състав.
Пример: Не се изпълнява заповед на кмета на общината да представите даден документ, не се изпълнява нареждане да се явите на задължително изследване за СПИН.
В тези случаи органът може да ви накаже с глоба от 2 до 50 лв. Не е необходимо съответната наредба или заповед да се посочва изрично, че неизпълнението ще води до наказвания по чл. 31.
Чл. 32 – той има по-ограничено действие. Отнася се само до нарушаване или неизпълнение на актове на МС. Без значение е какъв е акта – постановление, разпореждане, решение, правилници и наредби (чл. 114 от КРБ, чл. 82 от ЗА). В случая се касае за общи неизпълнения, на който и да е акт на МС, тъй като се предполага, че те са с по-голяма обществена сигурност, тъй като глобата е от 100 до 2 000 лв. С оглед публичната значимост на неизпълнението или нарушаването на акта на МС, свързани със счетоводството, данъчното, валутното, митническото или екологичното законодателство, глобата е от 400 до 3 000 лв. Необходими са две условия:
- едното е деянието да не представлява престъпление, ако то е такова ще се санкционира по реда на НПК. Наказателната отговорност по НК и НПК ще погълне администрацията по чл. 32.
- Второто е в акта на МС изрично да бъде посочено, че санкционирането ще стане по чл. 32. това изискване не съществуваше при нарушаването на разпореждането на други органи на властта посочени в чл. 31.

24. Отнемане в полза на държавата на вещи, свързани с административното нарушение.

2011-05-23T21:51:00.006+03:00

Административното нарушение е деяние, което нарушава установения правен ред, извършено е виновно и се наказва с административно наказание по административен ред. Възможно е деянието да е извършено с помощта на някои вещи.
Пример: Незаконния лов предполага наличието на пушка, това постави въпроса за решаване на съдбата на тези вещи.
Ето защо са възможни три случая, при които наред с налаганото наказание е възможно и отнемане на вещи. Това отнемане е винаги в полза на държавата. Тези вещи следва да принадлежат на нарушителя. Случаите са следните:
1. Вещи, които са послужили за извършването на умишлено административно нарушение. Следователно непредпазливите административни нарушения няма да предполагат отнемане на вещи.
Пример: Въдицата при незаконен риболов, брадвата или триона при незаконна сеч и т.н.
В тези случаи умисълът е налице и следователно вещите следва да се отнемат.
2. Вещи предмет на нарушението, притежаването на които е незаконно. Правно ирелевантно (без правно значение) какво е тяхното количество, на каква стойност са и къде се намират. Тук основно е, че с норма е забранено тяхното притежаване. И затова те следва да бъдат конфискувани.
3. Предмети – предмет на нарушението
4. Вещите придобити в резултат на нарушението
Пример: Дървесина придобита при незаконна сеч; риба придобита при незаконен риболов и т.н.
Поначало в случаите, когато се отнема вещ, която е послужила за вещите на нарушението, следва да се държи сметка на стойността. Отнемането ще бъде незаконосъобразно, когато стойността на вещите явно несъответства на характера на стойността на нарушението. Възможно е обаче закона да предвиди друго. Постановяването на отнемането на вещи става с наказателно постановление. То е оспорено с наложеното административно наказание, следователно може да се наложи административно наказание плюс отнемане на вещи, т.е. кумулативни.

23. Административно наказание.

2011-05-23T21:51:00.003+03:00

Административните наказания и административните нарушения се установяват със закон. Административните наказания имат две фуннкции:
- Едната определя какво е генерална превенция. Тя се изразява в това, че административните наказания целят да се предопределят и да се въздейства върху всички членове на обществото и, че ако извършените административни нару шения, те ще бъдат санкционирани.
- Друга функция е индивидуалната или персоналната. Тя се изразява в това, че се цели да се въздейства индивидуално върху нарушителя. Чрез адмимнистративното наказание се цели да се предопредели и превъзпита нарушителя. Административните нарушения се наказват с административни санкции. Номенклатурата на нарушението включва три вида наказания:
1.Глоба – това е парично наказание. То се изразява в заплащането на определена сума, следователно това е имуществена санкция. По този начин тя засяга винаги патримонума на определено лице. НА определя размера на глобата, обикновенно посочвайки нейния максимален размер. Той обикновенно се определя от тежестта на съответното нарушение. Индивидуализацията на глобата се опредля от административнонаказващия орган, предвид тежестта на нарушението. Подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и облекчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на извършителя. При административен рецидив, т.е. при повторно извършване на същите нарушения глобата обикновенно има и минимален и максимален. Завишен в сравнение с обикновената глоба. По отношение на непълнолетни глобата се заменя с обществено порицание.
2.Временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Тук е необходимо да има правно- логическа връзка между извършеното нарушение и налаганото наказание. Ето защо ще бъде незаконосъобразно лишаването нс лекърот правото да упражнява лекърска професия, поради това, че е нарушил правилата за движение по пътищата. Той може да бъде наказан с това административно наказание само за виновно извършени нарушения на законността в областта на здравеопазването. Минимално е 1 месец, а максимално 2 години. Налице е квалифициран състав за нарушения свързани с безопасността на действието след употреба на алкохол или други силно упойващи вещества. Горната граница тук е 5 години. Това наказание не засяга придобитата правоспособност.
Пример: Лице притежаващо шофьрски права може да бъде лишено от праавото да управлява МПС. През срока на лишаването той има правоспособност, но не може да управлява МПС-то. След изтичането на срока той вече може да я упражнява. Изпълнението на това наказание се осъществява от органите, на които е възложено признаването на правоспособността и контролът при упражняването й. В административното производство съществува принципа, че никои не може да бъде наказан отново за същото деяние, за което е наказан с влязло в сила наказателно постановление. Важна особеност в административното производство е, че когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения наложените наказания се изтърпяват за всяко по отделно, за всяко от тях.
Пример: При проверка от ХЕИ се установява, че в търговски обект се продават стоки с изтекла годност, за продажби на стоки без обозначен произход, продажба на цигари без бандерол и т.н. За първото нарушение се налага глоба от 100 лева, за второто 120 лева, а за третото от 500лева. В случая най- голямата глоба няма да погълне предходните и лицето ще трябва да заплати общо 720 лева.
Ето това е съществена разлика от наказателното право. При него най – голямото наказание поглъща предходните.
Пример: Лицето се осъжда за извършване на кражба за 6 месеца затвор, за документна измама 1 година и за поддържане на място за бардак – 2 години. Тук последното наказание ще погълне предидощите. Лицето ще трябва да лежи 2 години общо. В случайте когато от едно деяние може да следва различна отговорност по своя характер може да се налагат различни наказания. Забраната за едно деяние да не се налагат две наказания е само за административно изключение. За налагането на две наказания следва да бъде регламентирано в законов акт.
Пример: Закона за движение по пътищата предвижда при определени стойности на алкохол да се наложи глоба и едновременно с това временно лишаване от правото да се упражни определена професионална дейност. А наказанието може да се съчетава и с друго по характера си наказание.

22. Административно нарушение.

2011-05-23T21:51:00.000+03:00

Административно наказателната отговорност ( АНО ) е свързана с извършването на нарушения и реализиране на отговорност за тях. Когато говорим за АНП, имаме предвид правният режим за установяване на административното нарушение ( АН ), за налагането и изпълнението на на административното наказание. Основата на това в ЗАНН. Той регламентира само принципните положения, определящи общия регламент на АН и процесуалните права за налагането и изпълнението на АН. Конкретните състави на АН се дефинират в различни законови актове. Те не могат да бъдат кодифицирани в отделен кодекс поради тяхната голяма численност и различно предметно съдържание.
Пример: Нарушения, свързани с териториалнот и седалищното устройство ще се дефинират в ЗУТ, в областа на здравеопазването в ЗЗО и др.
Съществува принцип на законоустановеност на АНН. Това означава, че само със закон могат да се установят кои деяния са нарушения и какви наказания се налагат на тях. Следователно това е недопустимо с подзаконови НА. Налице са само две изключения:
- Когато нарушението е обявено общо за наказуемо с определени по вид и размер АН. МС и министрите могат да определят конкретните административно наказателните състави, следователно става въпрос за законова делегация на МС.
- С наредбите на общинските съвети. На основанията на чл.2 от ЗАНН и чл.23 от ЗМСМА. Общото събрание има право да издава наредби, в които да определят конкретни административнонаказателни състави.
Пример: С наредба на ОС в град Козлодуй е установено, че паркирането на площад “Х” е забранено. На нарушителите се налага глоба в размер до 100 лева.
АН е в основата на АНО. Без такова няма отговорност. Легалната дефиниция се дава от чл.6 на ЗАНН. АН се определя като деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и се наказва по административен ред с административно наказание. От тази характеристика можем да извлечем следните правни белези:
- АН е човешко деяние, следователно то може да бъде реализирано или извършено само от физически лица. Деянието може да бъде действие или бездействие.
Пример: Деянието винаги предполага и се изразява в определени телодвижения. Изхвърляне на отпадъци нан неопределено за това място, пушене на забранено за целта място. Деянието може да се изрази и в бездействие: неизвършване на определени предпоставки от закона действия – непоставяне на предпазен колан, неподаване и неизплащане на дължими данъци и такси. Следователно във всички случай е налице воля.
Действието и бездействието са волеви прояви на човека.
- АН е противоправно, то нарушава установения правен ред, следователно всяко действие или бездействие засяга правна норма независимо в кой закон се съди. Ако няма нарушение на правния ред деянието няма да бъде нарушение.
Пример: Високият шум след 22:00 часа нарушава наредба на ОС, следователно това деяние е противоправно. Противоправността е свързана с обществената опасност на деянието. Именно по неината степен нарушението се отличава от престъпленията. Деянията представляващи престъпления са с по- висока степен обществена опасност, формалният белег е , че те са включени в НК. Ясно е, че ще бъде различна общественна опасност на грабежа или убийството в сравнение с продажбата на стоки с изтекъл срок на годност. Ето защо някои автори определят административните наказания,като вредоностни за обществото.
- АН са наказуеми по административен ред. Тези наказания се налагат от АО. Това е съществена отлика от наказателното право. Наказанията в наказателното производство се налагат винаги и само от съда. А наказания налагани от АО са строго определени и са само три: обществено порицание, глоба, временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Каталогът на наказанията по НК е много широк. Включващ и лишаване от свобода от 20 години, без право на обжалване. Тези три елемента обществена опасност, противоправност и наказуемост образуват обективната страна на административното нарушение
- АН е виновно извършено деяние. Без вина няма наказание. Вината може да бъде в една от двете форми – умисъл или предпазливост. Деянието е умишлено, когато деецът се стреми към постигането на определен резултат.
Пример: Изгражда се вила без строително разрешение, търгуване с алкохол без лиценз и т.н.
При непредпазливостта също можем да различаваме 2 форми. В първия случай говорим за самонядеяност. При нея деецът предвижда възможния противоправен резултат, но счита, че ще го преодолее.
Пример: Лице кормува с превишена скорост на заледен участък, разчитайки на своя шофьорски опит и технически изправна кола.
При небрежността като втора форма на непредпазливост деецът не е предвиждал неблагоприятни последици, но е бил длъжен да ги предвиди.
Пример: Деецът не е изчисти ледът пред заведението си, в следствие на което лице претърпява злополука.
Вината, подбудите и мотивите на административното нарушение образува сунбективния състав на АН. Определянето пред коя форма на непредпазливост умишлено деяние сме изправени има същественно значение. Отнемят се в полза на държавта вещи, които са послужили на умишлено, а не на непредпазливо деяние. Принципът е, че се наказват всички непредпазливи деяния, само в изрично предвидени случай се изключва( ЗАНН ).
Това е съществена разлика от наказателното производство. При него се наказват само умишлените деяния.
За да се търси отговарност за непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба в НК.

21. Тълкователни актове в административното правораздаване.

2011-05-23T21:50:00.005+03:00

Тези актове са нови в съдебната практика. Подобни няма в настоящ момент в гражданското съдопроизводство, касае се за два вида тълкователни актове ( ТА ):
- Тълкователни решения(ТР)
- Тълкователни постановления(ТП)

ТР се произнасят от общото събрание на всяка от колегиите на ВАС, следователно в тях участват съдиите от едната страна или друга колегия. Общото събрание на всяка от колегиите се произнася при спорни въпроси – при тълкуването и прилагането на закони.
ТП се приемат от общото събрание на всички съдии на ВАС. Такива се приемат при констатирана противоречива и неправилна съдебна практика по прилагането на закона.
ТР служат за ръководства на съдилищата и АО.
ТП са задължителни за всички съдилища, всички АО, включително всички органи на местното самоуправление и местната администрация.
Възможно е да се създадат съвместни ТР от общите събрания на ВКС и ВАС при противоречие на съдебна практика. Искания за произнасяне в ТР и ТП могат да правят широк кръг правни субекти. В него се включват: председателите на ВКС, председателите на ВАС, главния прокурор и неговия заместник във ВАП, омбудсмана, министъра на правосъдието, председателите на АС, председателите Върховния административен съвет и т.н. Искането следва да бъде в писменна форма. То следва да бъде мотивирано, като точно се посочва неправилната и правилната съдебна практика. Председателя на съда с разпореждане образуват дело и го възлага за доклад на един или няколко съдии. 5 – членен състав на ВАС се произнася по допустимостта за датата на общото събрание по него, заинтересованите лица и органозациите. Могат да се поканят специалисти от правната теория и практика като уведомените лица могат да депозират писменно становище или да направят устно изложение на заседанието. Общите събрания са законосъобразни ако присъстват най-малко 3/4 от съдиите при ТР и 2/3 от ТП.
ТР следва да се обявят в 3 - месечен срок, а ТП в 6 - месечен срок. Те се обнародват в ДВ и влизат в сила от деня на обнародването. ТП са по – важни, защото са задължителни.