39. Касационно производство. Основания. Правомощия на въззивния съд и администриране на жалбите. Правомощия на касационната инстанция.

По КРБ ВКС е единствената касационна инстанция и осъществява общ съдебен надзор в/у съдилищата. Касационното производство има контролно-отменителен х-р. При него се проверява присъдата само в обжалваната част.Способ за проверка на присъдите и решенията на въззивния съд.Процесът се пренася висящ от въззивната инстанция. Извършва се в състав от 3-ма съдии.Способите ч/з които висшата съд. инстанция уеднаквява процесуалната практика и осигурява точното и еднаквото прилагане на законите по отношение на всички лица в производството по нак.дела.ВКС проверява само обжалваната част на присъдата и по отношение само на обжалвалите я лица.Отменя присъдата и по отношение на останалите подсъдими, които не са подали жалба,ако основанията за това са в тяхна полза. Не разглежда делото по същество,ако установи пороци, отменя и връща делото за ново гледане.Не може да отмени присъдата и да постанови нова.
Производството започва по касационна жалба на страните или по касационен протест на прокурора. ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния закон. Може да решава грешки в правната квалификация и допуснатите процесуални нарушения,както и справедливостта на присъдата. Касационната жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но без съдебно следствие.
За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание. Когато ВКС прецени, че санкцията е завишена, той може да отмени и присъдите на другите подсъдими. Когато ВКС намери, че наложеното наказание трябва да бъде увеличено, той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция. Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съответен протест или жалба. И тук не всеки субект може да атакува присъдата във всичките й части.
Подаване на касационна жалба и протест. Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
Жалбата и протестът срещу присъдата или решението на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от обявяването им. Подават се чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
Съдържание, оттегляне, ред за разглеждане. Касационната жалба и протеста трябва да съдържат: от кого се подава, присъдата, решението и частта, която се обжалва, в какво се състои касационното основание, данните, които го подкрепят, искането, което се прави. Жалбата и протестът се подписват от подателя. Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото. Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:
 Ако не е подписана от подателя или не отговаря на изискването за съдържанието и, ако в 7-дневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено
 Не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест
 Не подлежат на разглеждане по касационен ред.
Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред ВКС, който се произнася в закрито заседание. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание. Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.
Касационните основания са:
нарушение на закона – става въпрос за нарушение на материалния закон, на нормата на НК. По правило това е НК, но НК препраща и към други закони и подзаконови нормативни актове. Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно и когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Законът може да е приложен неправилно поради неправилното й тълкуване, отнасяща се до общата част на НК свързана с наказанието, до особената част на НК свързана с престъплението или санкцията. Например, ако за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 5 години, а съдът е определил 6 години. Пряко се нарушава волята на закона, когато не се взема в предвид хипотезата на наказателно-правната норма. Нарушението на закона винаги е основание за отмяна или изменение на присъдата.
когато е допуснато съществено процесуално нарушение – свързано е с неправилно прилагане на норма от НПК. Нарушението трябва да е съществено. Процесуалното нарушение трябва да е такова, че то да може да бъде отстранено при ново гледане на делото. Съществените процесуални нарушения се квалифицират в две групи:
• абсолютни отменителни основания. Тяхното установяване води незабавно до отмяна на присъдата, без делото да бъде разглеждано по същество от касационния съд. Такива са случаите в които не е участвал защитник в случаите на задължителна защита, непредявяване на разследването, непредявяване на обвинението, провеждане на производството в отсъствие на обвиняемия, когато неговото присъствие е задължително, нарушена е тайната на съвещанието на съдебния състав, присъдата няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция, присъдата е постановена от незаконен състав.
• относителни отменителни основания. При тях констатирането на съществено нарушение изисква преценка от страна на съда. Такова е ограничения на правата на обвиняемия или на другите страни, когато това същевременно не е отстранено.
Процесуалното нарушение се констатира от ВКС. Ако присъдата няма мотиви ВКС може да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
НПК посочва критерия, от който се ръководи държавния орган в преценката си дали допуснатото нарушение е съществено – неправилното приложение на нормата от НПК трябва да е довело до ограничаване на правата на обвиняемия или на другите страни в процеса. Когато присъдата се отменя поради допуснато съществено процесуално нарушение, съдът преценява единствено ограничени ли са правата на страните и никога не преценява правилността на присъдата.
когато наложеното наказание е явно несправедливо – допусната е грешка единствено при определяне /индивидуализацията/ на наказанието. Предполага се, че НК е правилно приложен, но има порок в определяне на санкцията. При това винаги трябва да се имат в предвид целите на наказанието. НПК изисква тази несправедливост да е явна. Справедливостта е категория присъща на философията. Порок е очевидно отклоняване от практиката, както и обективните основания за определяне на наказание – степен на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието е явно несправедливо, когато:
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Несъразмерното наказание може да бъде както прекомерно облекчено, така и прекалено утежнено положението на подсъдимия.
Правомощия на въззивния съд и администриране на жалбите. Когато се говори за правомощия става въпрос за широки правомощия. Въззивният съд има право:
да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от пъвоинстанционния съд или да върне делото на прокурора. Въззивния съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
 в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник
 Въззивния съд установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер
Въззивният съд изпраща делото на прокурора в качеството му на осъществяващ ръководство и надзор на досъдебното разследване. На него законът е възложил да реши изхода на досъдебното производство. Органите на досъдебното производство са длъжни да изпълнят указанията на съдебния орган. След като изпълни указанията на съда, прокурорът следва да вземе отношение по приключването на досъдебното производство. При това той може да състави и внесе обвинителен акт в първоинстанционния съд или може да прекрати наказателното производство, когато са налице прекратителните основания по чл. 24 НПК или когато обвинението не е доказано. Въззивния съд не може да отмени присъдата и да върне делото ако няма протест на прокурора или жалба на подсъдимия.
Въззивния съд може да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд при извършено съществено нарушение на процесуалните правила: когато процесуалния порок е довел до ограничаването на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, присъдата няма мотиви или липсва протокол от съдебното заседание, присъдата е постановена от незаконен състав, тайната на съвещанието е била опорочена. Въззивния съд дава задължителни указания относно допуснатото нарушение и неговото отстраняване. Първата съдебна инстанция е длъжна да изпълни дадените указания и да проведе отново първоинстанционно разглеждане на делото по същество. При отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане се проява правилото reformatio in pejus (не към по тежко). Това е в полза на правото на защита на обвиняемия в наказателния процес. Въъзивния съд не може да отмени присъдата когато е от частен характер за образуване на производство от общ характер, а също и да отмени оправдателна присъда, за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила и започване на наказателно производство от общ характер, ако няма протест на прокурора и жалба на частен тъжител и частен обвинител. Въззивния съд не връща делото когато сам може да отстрани допуснатите недостатъци.
Въззивния съд може още:
да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда – това става когато:
 се налага да се приложи закон за по тежко наказуемо престъпление
 да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение
 да оправдае осъден от първоинстанционния съд подсъдим.
да измени първоинстанционната присъда – извършва се корекция на наказателно-правната оценка на процесуалното деяние относно квалификацията и наказанието. Това може да стане като се облекчава положението на подсъдимия: намали се наказанието, приложи се закон за по леко престъпление, освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието, освободи подсъдимия от наказателна отговорност с прилагането на административно наказание. присъдата може да се измени и с оглед утежняване положението на подсъдимия, като се спазва принципа на reformatio in pejus като се увеличи наказанието, отменя се освобождаване от изтърпяване на наложено наказание.
да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство при общите прекратителни условия, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си разглеждане на делото по искане на обвиняемия – въззивния съд прекратява наказателното производство след като отмени присъдата. За производствата от частен характер до прекратяване може да се стигне и чрез оттегляне на жалбата в резултат на което се десезира съда.
да спре наказателното производство – това става когато са налице предпоставките в чл. 25 НПК. След като отпаднат съответните процесуални пречки производството по делото се възобновява.
да потвърди първоинстанционната присъда – това ще стане когато установи, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване. Въззивния съд в този случай оставя без уважение подадените жалби и протеста на прокурора срещу първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
В решението си въззивната инстанция следва да посочи по чия жалба или протест е извършено производството, съдържание на присъдата, жалбата и протеста, посочване на доводите изложени от страните в съдебно заседание и решението по жалбата и протеста. Когато потвърди присъдата въззивния съд посочва и основанията за неприемане на доводите в жалбата и протеста. При решаване на въпроси относно виновността и отговорността на подсъдимия с присъда следва да установи новите фактически положения. Решението на въззивния съд заедно с мотивите се изготвя не по късно от 30-дневен срок от съдебното заседание в което делото е обявено за решено. Решението заедно с мотивите се обявява в съдебното заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено съдебното решение.
Правомощия на касационната инстанция. Правомощията на касационния съд не се различават съществено от правомощията на въззивния съд. Тук действа принципа на забрана за влошаване положението на подсъдимия. ВКС се сезира с касационна жалба и протест. След като разгледа касационната жалба или протест касационния съд може да:
остави в сила присъдата или решението на въззивния съд – по този начин ВКС изразява своето вътрешно убеждение, че в обжалваната част на присъдата, касационната жалба или протеста са неоснователни и няма основание за отмяна на присъдата
отмени присъдата или решението, да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи или да оправдае подсъдимия – в случаите на давност или амнистия, съдът установява виновността на лицето и прилага закон за амнистията или давността. Когато въз основа на установените в предходните инстанции фактически обстоятелства ВКС приеме, че процесуалното деяние не престъпно, той оправдава подсъдимия.
измени присъдата – в този случай присъдата не се отменя. Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
 да се намали наказанието
 да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление
 да се приложи особените правила за непълнолетните от НК
 да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
 да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд. В тези случай ВКС дава задължителни указания. Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
 да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения
 да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда
 да се увеличи наказанието
 да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция.
Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане. Решението на касационната инстанция се обявява до 30 дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.
При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
 стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
 прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
 отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
в съотношение един ден задържане към три дни поправителен труд, както и приспадането на срока когато е налице лишаване по административен ред от право да се заема определена обществена длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност). Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието.