36. Съкратено съдебно следствие. Предварително изслушване на страните.

Съкратеното съдебно следствие е институт характерен за първоинстанционното разглеждане на делата. Същността му се изразява в предварително изслушване на страните, но не и свидетелите и вещите лица. Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване. Съкратено съдебно следствие се допуска и при повече от един подсъдим, когато за всеки един от тях са налице условията за това. Съдия-докладчика преценява дали може съдебното заседание да протече по тази съкратена процедура и в 2-месечен или 3-месечен срок да разгледа въпроса. За да се опрости съдебното заседание това може да стане по инициатива на съда. Свидетелите и вещите лица не се разпитват. Страните ако са съгласни се опростява съдебното заседание. При предварителното изслушване подсъдимият, неговият защитник, гражданския ищец, частния обвинител и поверениците им могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някой свидетели, а при постановяването на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения на експерти в досъдебното производство. С определение съда изразява постигнатото съгласие. Протоколите от разпит, освен ако не са дадени пред съдия не се четат в съдебното заседание. Но разпит на свидетел пред разследващ орган се чете със съгласието на страните.
Подсъдимия трябва да даде съгласие, че доказателствените материали събрани в досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимия е необходимо в досъдебното производство да е направил самопризнания и да е съгласен да се ползват института на съкратеното съдебно следствие. Всичкото това е основание съда да се произнесе с определение за което определя да няма ,,съдебно следствие”. Самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата. Съдът следва да назначи на подсъдимия защитник ако няма такъв. Съда може да подложи на проверка събрания доказателствен материал в досъдебното разследване. В мотивите на присъдата съдът следва да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата които ги подкрепят. Ако в съд. следствие се оспори достоверността на обясненията, показанията и заключенията на вещите лица, по общия ред може да се наложи разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съгласието на подсъдимия и неговото самопризнание значително намаляват обема на следствените органи. В тази връзка когато съда постанови осъдителна присъда, той отчита този факт при определяне на наказанието, като многобройни смекчаващи вината обстоятелства.