33. Решаване на делото. Заседание за произнасяне, актове на съда – форма и съдържание.

Решаване на делото. Делото се решава в петия,последен етап на съд.заседание,след като съда изслуша прениите и последната дума на подсъдимия.Извън случаите на едноличен съдия,съда се оттегля на съве-щание и след това постановява присъдата.Ако в това съвещание съда намери, че не са изяснени всички обстоятелства по делото,той може да възобнови съд.следствие и производството отново преминава в съд. прения и последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата.Дейността на съда при постано-вяване на присъдата, в хода на съвещанието на съд.състав се разделя на две осн.части:
1) обсъждане и вземане на отношение по всички въпроси на делото – съда взема отношение :
 има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и виновно ли е извършено то
 съставлява ли деянието престъпление и кой е приложимия закон
 подлежи ли подсъдимия на наказание и какво наказание да се определи, дали ще се определи общо наказание или е в условията за определяне на наказание под законоустановения минимален предел
 налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност
 да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на нак. и какъв да бъде изпит. срок или каква възпитателна мярка да се приложи по отношение на непълнолетния
 какъв ще бъде първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
 какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят
 на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия при условно осъждане
 налице ли са условията за прилагане на конфискация
 да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер
 каква ще бъде съдбата на събраните веществени доказателства
 на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимия е обвинен за няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно престъпление съда обсъжда въпросите за всяко едно лице и всяко едно престъпление. Съд.заседатели вземат становище и гласуват преди председателя на състава.
2) постановяване на присъдата,като процесуален акт,съдържащо в себе си вътрубеждение на съда – това е в резултат от съвещанието.Съдът следва да постанови осъдителна присъда ако сметне,че подсъдимия виновно е извършил престъпление/ако обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин/.Присъ-дата не може да почива на предположения. За това следва непротиворечиво да е формирал вътр.убеждение във виновността на лицето в извършване на престъплението. Съдът ще постанови оправдателна присъда, когато е доказана невиновността на подсъдимия, когато самото деяние е извършено невиновно и когато неговата виновност не е доказана.Съдът следва да се произнесе по гражд.иск,вкл.и когато признае подсъ-димия за невинен или е освободен от нак.отговор.Някои от въпросите, които следва да се решат от съда имат второстепенен х-р е възможно да се решат в последствие. огато съдът е пропуснал да се произнесе по гражд. иск,то може да се произнесе в последствие с допълнителна присъда в срока на обжалването.С О може да се произнесе и по въпросите относно определяне на общо наказание,отнемане в полза на държавата, първоначалния режим на изтърпяване на наказанието ЛС ,веществени доказателства, разноски по делото,мярката за неотклонение. Мотивите също могат да бъдат изготвени отделно след постановяване на присъдата,но не по късно от 15 дн.срок,а по дела с фактическа и правна сложност 30 дн.
Актове на съда – форма и съдържание. Актовете на съда са:
1. присъди 1вата и въз.инстанция решават въпроси свързани с виновността и отговорността на подсъдимия Присъдата е основен правораздавателен акт по дела от нак. х-р, постановяван от съда като окончателен за съдзаседание на 1ва инстанция.В нея се изразяват елементите на правораздаването като правоприложима дейност.Издава се от независим,безпристрастен държ.правораздавателен орган,сезиран с частна тъжба или обв.акт и се произнася по повдигнатия правен спор.Тя се постановява,като се отчитат процесуалните пози-ции на страните по делото,фактическото установяване на обстоятелствата от предмета на доказването и оценката на съда относно деянието.Съдържа мотиви и диспозитив.В мотивите се посочва какви обстоятел-ства се считат за установени,въз основа на какви доказат.материали и какви са правните съображения за взетото решение.При противоречие на доказ.материали се излагат съображения,едни от тях се приемат, др. се отхвърлят.Диспозитивът има данни за самоличността на подсъдимия и Р на съда по всички въпроси. Посочва и съдът пред,който може да се обжалва присъдата и в какъв срок.присъдата се обявява от председателя на съд.състав,след като бъде подписана от всички чл.на състава на съда, като се отбелязва и ако има особено мнение.След като постанови присъдата съдът се произнася и за мярката за неотклонение.
2. решения–с тях съда се произнася по основателността на жалбата/протеста или предложения за възоб-новяване на нак.производства.Р е акт за редовни и извънредни способи за контрол от по горна инстанция
3. определения–срещат се в първоинсанц,възз и касац.производство и при възобновителните производства в изпълнение на влязла в сила присъда и в др. случаи.Има О за прекратяване на нак. производство, за прекратяване на съд. производство,за прекратяване на нак. преследване по отношение на обвиняем.
4. разпореждания – с тях се произнася председателя на състав или еднолично съдия-докладчика.