31. Разглеждане на делото в съдебно заседание. Подготвителни действия.Действия по даване ход на делото. Отлагане на делото.

По делата от общ х-р съд. производство е втората фаза на процеса, за разлика от наказателните дела от частен характер където съд.производство е първа и единствена фаза. В момента, в който прокурора внесе обвинителен акт в съда започва първоинстанционното съдебно производство. Характерното за първо инстанционното съд. производство е, че прокурора губи ръководно-решаващата функция, която е имал в досъдебната фаза и се превръща в страна по обвинението в съдебна фаза на процеса. ръководно-решаващата функция се поема из цяло от съда. Съда решава всички въпроси които възникват в процеса от тук нататък и най важните въпроси за отговорността, вината и наказанието. За това съда налага наказание по вид и по размер с присъда. За това съд. производство заема централно място в процеса, а досъдебното производство има подготвителен х-р.
По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице. В седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.
За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация
мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление
мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата
реда, по който следва да се разгледа делото
лицата, които следва да се призоват.
Разпореждането на съдията-докладчик подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест, които се подават в 7-дневен срок и не спират производството по делото. За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.
По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Определението подлежи на обжалване.
Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.
В съдебното заседание страни са: прокурора, подсъдимия, неговият защитник, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и техните повереници по делата от общ характер. При дела от частен характер страни са: частния тъжител, подсъдимия, неговият защитник, гражданския ищец, гражданския ответник, и техните повереници.
Съдебното заседание минава през 5 етапа, които са взаимосвързани: даване ход на делото, съдебно следствие, съдебна прения, последна дума на подсъдимия, постановяване на присъдата. Определя се дата и час на съдебното заседание.
Първия етап е действия по даване ход на делото. Съдебното заседание се открива от председателя на съда. Проверява се дали са се явили всички призовани лица. Ако има неявили се лица се установяват причините за тяхното неявяване. Ако са се явили всички има ли основание за отвод по отношение на някои участници. Решава се дали може да се разгледа делото.
Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
прокурорът
подсъдимият, ако явяването му е задължително
защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.
Подсъдимия е длъжен да се яви когато делото е за тежко престъпление. Ако не се е яви се отлага делото. Може принудително да се доведе, но в момента се отлага делото. Ако е за леко престъпление може да се гледа без него, но ако съдът реши това. Може също така да му се измени мярката за неотклонение. По дела от общ характер прокурора трябва да е налице. Ако отсъстват вещи лица не е основание за отлагане. При дела от частен характер трябва да се яви частния тъжител, ако го няма може да се яви неговият повереник иначе делото се прекратява. Отсъствието на условно необходимата защита също е основание за отлагане на делото. Съда трябва да разясни че заинтересованите лица могат да направят отвод или съда сам да си направи самоотвод. Съдът дава възможност на страните да кажат има ли пречка да се даде ход на делото. Решението обаче го взема съда. Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба.
Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Председателят проверява самоличността на подсъдимия. След това проверява самоличността и на другите явили се лица. Проверява и връчени ли са преписите и съобщенията. Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници. Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им.
Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.
Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.