29. Действия на прокурора след завършване на разследването. Правомощия на прокурора. Съдебен контрол.

Незабавно след съставянето на обвинителното заключение, заедно със цялото дело, разследващия орган го изпраща на прокурора. При това, производството преминава от един процесуален стадий /разследване/ в друг – действия на прокурора след завършване на разследването. Прокурорската активност от процесуалното ръководство и надзор на разследващия орган се трансформира в непосредствено осъществяване на ръководно-решаващата функция от прокурора. Той поема пряко воденето на производството. Началото на стадия “действия на прокурора след завършване на разследването” не се обозначава с определен прокурорски акт. Проверката и всички налагащи се действия следва да бъдат осъществени в 1-месечен срок. Прокурора е длъжен да се запознае с делото и да реши какво следва от събраните факти, а именно:
 да прекрати делото – това става ако са на лице прекратителните основания визирани в чл24 НПК
 да спре делото – това става в случаите ако извършителя на престъплението не е разкрит
 да върне делото за доразследване – това става в случаите когато при разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения. Прокурора може и сам да извърши налагащите се действия по разследването.
 да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
 да внесе предложение за решаване на делото със споразумение или
 да изготви обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
Когато спира и прекратява делото прокурора изпраща копие от акта на обвиняемия и пострадалите лица. Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина. Също така може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем. Прокурора може сам да извърши действия по разследването, ако проверката покаже, че това е необходимо. Изводите на разследващия орган, отразени в постановлението имат роля на предложение и не са задължителни за прокурора.
Прокурора получил делото от разследващите органи може да вземе няколко решения, от които: да спре или да прекрати производството. Спирането означава, че временно са възникнали пречки за движението на процеса. Щом отпаднат тези пречки делото се възстановява, продължава. Възникнало е временно препятствие. Лицето е заболяло тежко делото спира, ако оздравее продължава, но ако почине го прекратяваме, защото няма обвиняем.
Спирането на производството е възможно поради:
при престъпления извършени в съучастие, когато не са налице за разделяне на наказателното производство, то може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина
ако обвиняемия заболее, така че да се изключи неговата вменяемост за определен период от време или получи краткотрайно разстройство на съзнанието изключващо вменяемостта и това ще е пречка да се проведе производството
делото е срещу лице с имунитет. Щом е лице с имунитет, чакаме да му изтече мандата или искаме да му се свали имунитета.
отсъствие на обвиняемия от страната и без неговото участие в процеса не може да се разкрие обективната истина. Знаем го кой е, знаем къде е, обаче без да присъства не може
Прекратяване на делото може да направи само прокурора. Прекратяването означава, че са налице предпоставки които пречат да се движи процеса. С прекратяването се погасяват наказателнопроцесуалните правоотношения с обвиняемия.
Основания за прекратяване по дела от общ характер са:
деянието ако не съставлява престъпление или такова не е извършено
деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия
наказателната отговорност е погасена поради изтекла давност
деецът е починал
след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието изключващо вменяемостта
деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагането на възпитателна мярка
деецът е лице действал като служител под прикритие в рамките на правомощията му
когато пострадалият е трябвало да подаде тъжба до прокурора в предвидени случай в НК, а не е подал такава.
при трансфер на наказателно производство и по отношение на същото лице е допуснато трансфер
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършило производство, влязла в сила присъда, споразумение или определение на съда, разпореждане за прекратяване на делото
Това са основанията за прекратяване от прокурора в досъдебната фаза. Мерките, които са взети за задържане под стража отпадат. Ако са взети други мерки се снемат. Ако има мерки за обезпечаване на бъдещ граждански иск отпадат. Постановлението се изпраща на обвиняемия и неговия защитник и на пострадалия и неговия защитник, ако имат такива. Акта на прокурора може да бъде атакуван с жалба до съответния първоинстанционен съд. Първоинстанционния съд се занимава с жалбата на недоволния и разглежда дали основателно е прекратено. Той може:
-да одобри акта на прокурора, да го промени или да го отмени. Заинтересования има право да обжалва с частна жалба в 7-дневен срок до въззивния съд, а прокурора на протест. Актът на въззивния съд е окончателен.
Връщане на делото на органите за доразследване. Прокурора е длъжен да упражнява надзор и ръководство върху разследващите органи. Проверява събраните доказателствени материали. Прокурора може да върне делото за доразследване само ако са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, иначе е длъжен сам да отстрани други грешки.
Обвинителен акт е онзи процесуален документ чрез който делото се внася в компетентния съд като се сезира да разгледа делото. Съставянето на обвинителен акт е израз на процесуалната функция по обвинението.
Прокурора съставя обвинителен акт когато намери, че:
са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и то такива и толкова, чрез, които се установява напълно и безсъмнено виновността на обвиняемия в извършване на престъплението.
за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо.
При съставяне на обвинителния акт прокурора трябва да е вътрешно убеден във виновността на обвиняемия, той има абсолютна процесуална самостоятелност и независимост от каквито и да е други органи и лица. Обвинителния акт не подлежи на обжалване и не влиза в сила. Внасянето на обвинителен акт сезира правораздавателните органи с оглед образуване на съдебно производство, повдига обвинение пред съда, с което се определят рамките на съдебното производство. Той е израз на ръководно-решаващата функция на прокурора на този етап и се явява действие, с което се осъществява преминаване от една фаза в друга  от досъдебната в съдебната. С обвинителния акт прокурора обективира вътрешното си убеждение във виновността на обвиняемия за извършване на процесуално деяние и предлага на съда да се произнесе в този смисъл с присъда. Съда не може да откаже да приеме обвинителен акт или да го върне на прокурора. Ако съдържа формални недостатъци съда уведомява прокурора да ги отстрани. Прокурора също не може да оттегли вече внесения обвинителен акт в съда и не може да внася поправки по същество. Ако има грешки от фактически или правен характер, отстраняват се в хода на делото.
Съдебен контрол. Първоинстанционното съдебно производство за разлика от досъдебната фаза на процеса разглежда една версия която му е предложена от обвинението. Ако има пропуски в досъдебното производство съда връща делото на прокурора за да се отстранят. Досъдебната фаза има подготвителен характер. Прокурора предлага на съда една единствена версия. От своя страна в съдебното производство се подлагат на проверка всички доказателства и доказателствени материали събрани в досъдебното производство. От това следва, че в съдебна фаза се осъществява един общ съдебен надзор над първата фаза на процеса. Съда в съдебната фаза има право да проверява нови материали които не са били известни в досъдебното производство. Въпросите свързани с мерките за неотклонение “задържане под стража”, “домашен арест“ се решават от съда по искане на прокурора и в тези случай съда има ръководно-решаваща функция. Прокурора каквото и да прави в досъдебното производство, той не може да реши най важните въпроси. Съда е главен субект на наказателния процес, защото само той може да се произнесе за вината, отговорността и наказанието което ще се наложи.