27. Образуване на досъдебно производство. Привличане на обвиняем. Определяне на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Форма и съдържание на актовете за образуване на производството, привличането и определяне на мерки за процесуална принуда.

Образуване на досъдебно производство. Досъдебното производство се състои от: стадии образуване, досъдебно разследване и действия на прокурора след приключване на досъдебното разследване. Досъдебното производство е първата фаза в наказателния процес. Досъдебното производство касае делата от общ характер т.е. онази категория наказателни дела, при които държавните органи вземат решение да започнат процеса без да се интересуват от волята на някого. Разследването и разглеждането на наказателните дела от общ характер е в държавен и обществен интерес. Докато делата от частен характер са в зависимост от волята на пострадалия и се започват с тъжба. От качеството на досъдебното разследване зависи и качеството на съдебна фаза на процеса. Някои въпроси, които се решават в досъдебното производство са от компетентността на съда. Например задържането под стража и домашния арест става само с разрешение на съда по предложение на прокурора. Отстраняване на обвиняемия от длъжност или настаняване в психиатрично заведение са също от компетенцията на съда. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като може да извършва отделни действия по разследването
Предпоставките за образуване на досъдебното производство са две основни: законен повод и достатъчно данни. Това са изискванията на закона, за да се постави началото на процеса.
Законните поводи са:
-съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. То не трябва да е анонимно. Трябва да са посочени данни за лицето от което изхожда. Съобщенията могат да са в писмена или устна форма, като писмените се подписват от лицето, а при устните се съставя протокол, които се подписва от заявителя и органа приел съобщението. Анонимните съобщения не са законен повод.
-информация в пресата, печата за извършено престъпление – счита се, че е адресирана до органите на досъдебното производство. Съобщението в една медия задължава прокуратурата да провери тази информация.
-лично явяване на дееца със самопризнание за извършено престъпление – в този случай се установява самоличността му и се съставя протокол в който излага направеното самопризнание. Протокола се подписва от явилия се и от органа пред който е направено самопризнанието.
-непосредствено разкриване в хода на делото от органите на досъдебното производство признаци за извършено друго престъпление. Например претърсваме дом за наркотици, но намираме и оръжие или вещ от извършено друго престъпление.
Достатъчно данни, но не достатъчно доказателства. Достатъчно данни представлява наличната информация, която е получена за да се направи от нея основателно предположение, че е извършено престъпление от общ характер. Разследването ще покаже има ли престъпление или не, кой или кои са извършителите на престъплението. Данните са необходими да се постави началото или да не се постави началото на процеса. Те трябва да са основание и да се предположи, че е извършено престъпление.
Компетентен да образува досъдебното производство е прокурора. Прокурора поставя началото на процеса с постановление. Постановлението трябва да съдържа: дата, място, орган който го съставя, от коя прокуратура е, законен повод или достатъчното данни, какво точно сочат данните, че е извършено и подпис. Производството може да започне и с акта на първото действие по разследването. Най често това е оглед, претърсване, изземване, разпит на очевидци. При неотложни следствени действия разследващите органи предприемат действия по разследването, като с тези действия се счита, че досъдебното производство е образувано макар и без постановление. В тези случаи разследващите органи, следователи или разследващи полицаи незабавно уведомяват прокурора не по-късно от 24 часа.
Когато прокурорът откаже да образува досъдебно производство, той уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. По жалба на заинтересованите лица или по свой почин по-горният прокурор може да отмени постановлението и да образува досъдебно производство.
Привличане на обвиняем. Това е проява на обвинителна функция, извършвана от разследващия орган или прокурора. Извършва се при достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на престъпление от общ характер и при липса на основания за прекратяване на производството. Привличането на обвиняем се отразява в постановление на прокурор, следовател, разследващ полицай за привличане на обвиняем. В него се посочват деня, датата и мястото на издаване, издаващ орган, привличаното към отговорност лице, престъплението в което се обвинява, доказателствата на които се основава, наказателния закон по който се привлича. Преди привличането, разследващия орган докладва на прокурора. Привличането на обвиняем става на базата на предположение, че лицето е извършило виновно процесуално деяние. НПК предвижда също така, привличането да бъде осъществено по силата на правна фикция т.е. по силата на самото действие по разследването. В този случай в протокола от следственото действие се сочат доказателствата, обосноваващи предприетото привличане. Обвинението може да се повдигне само срещу наказателноотговорно лице. Наказателноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18-годишна възраст и непълнолетните, навършили 14-години, но ненавършили 18 години, ако са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките сиСлед повдигане на обвинението се предприемат мерки за неговото предявяване. Това е проява на ръководно-решаващата функция. Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини на предявяването, разследващият насрочва ново предявяване и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия. На обвиняемият се разясняват правата му по закон в това му процесуално качество: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, да се изказва последен, да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси и да има защитник пълномощие или по назначение.
Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, за да се запознаят с пълното му съдържание и при нужда дава допълнителни разяснения. След като се запознаят със съдържанието и правата на обвиняемия, постановлението се подписва от защитника, обвиняемия и разследващия орган. Препис от постановлението се връчва на обвиняемия. Ако обвиняемият не се яви със защитник, органът по разследването му предявява постановлението за привличане, а в случаите на задължителна защита му назначава служебен защитник. След предявяване на обвинението се извършва разпит на обвиняемия. Обвиняемият по наказателното производство не може да бъде разпитван в друго качество в рамките на същото наказателно производство. Подлежи на предявяване и протокола от следственото действие, по силата на което е привлечен обвиняемия. Ако обвиняемият не е бил задържан преди това с привличането е моментът, в който по делото може да встъпи защитник.
Определяне на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Държавните органи и всички участници в производството считат обвиняемия в процеса за невиновен до доказване на противното или влизане в сила на присъда. Презумпцията за невиновност не означава, че считайки обвиняемия за невиновен спрямо него не могат да се предприемат съответни процесуални действия. Въпреки презумпцията за невиновност ако има данни, доказателства, че обвиняемия е извършил престъпление въз основа на тях, може да се направи основателно предположение, че той е извършил престъпление от общ характер. След като има данни, че едно лице е извършило престъпление то следва срещу него да се вземат ограничителни мерки за да не извърши друго престъпление или да не попречи за укриване на обективната истина, да укрие доказателства. За това закона предвижда възможност спрямо обвиняемия да се вземат мерки за процесуална принуда и то незабавно след като възникне фигурата обвиняем, т.е когато дадено лице бъде привлечено в качеството на обвиняем чрез съставяне на постановление. След това се взема решение дали срещу лицето ще се взема или не мярка за процесуална принуда. За вземането на мерки за процесуална принуда се отчитат фактори като: възраст, здравословно състояние, степента на обществена опасност на дееца, семейно положение и др.
Мерките за процесуална принуда биват:
Мерки за неотклонение – тя не е задължителна, закона използва думата “може“. Мерките за неотклонение са: подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража.
Подписка. Свързана е с поемане на писмено задължение на обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Ако не изпълни това си задължение мярката ще бъде променена в по тежка. Разследващият орган определя мярката подписка или гаранция с постановлението за привличане на обвиняем. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.
Гаранция. Тя може да бъде в пари и ценни книжа. Когато се определя размера се взема в предвид имущественото състояние на обвиняемия. Ако гаранцията не се внесе мярката може да бъде променена в по тежка. Ако обвиняемия прецени, че гаранцията е висока и не е по неговите възможности, той може да обжалва пред първоинстанционния съд в определен срок. Срокът за внасяне на гаранцията е от 3 до 15 дни. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно. Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.
Подписката и гаранцията се определят от разследващия орган когато производството е в досъдебната фаза, но може да се определят и от съда ако делото е в тази фаза. Гаранцията се внася по определена сметка и на ръководно-решаващия субект се представя бордеро, че е внесена сумата. Тази сума обвиняемият би могъл да получи обратно, когато потребността от мярката за принуда е отпаднала - ако се прекрати производството, ако е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, когато бъде осъден и му бъде наложено наказание без ЛС или когато процеса е приключил.
Домашен арест. Обвиняемия не може да напуска жилището без разрешение на разследващия орган. Тази мярка за неотклонение се взема само от първоинстанционния съд.
Задържане под стража. Това е най тежката мярка за неотклонение изпълнява се в съотв. места - следствени арести или местата за ЛС. Макс. срок за които може да се вземе тази мярка не може да надхвърли 2 г. В масовите случай мярката не може да продължи повече от 2 месеца, когато престъплението не е тежко. При престъпление за които НК предвижда от 5 до 15 г. ЛС мярката е до 1 г. Постановява се от съда. Съда е единствен компетентен да я вземе по искане на прокурора. Решението се взема в заседание с призоваване на прокурор, защитник, обвиняем.
Предпоставки за вземане на мярка “задържане под стража “:
да е извършено престъпление от общ характер да е наказуемо с ЛС или по тежко наказание
да има реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.
по делото да има доказателства да се направи основателно предположение, че тези предпоставки са налице.
Ако няма такива доказателства съда ще отхвърли искането на прокурора и ще наложи по ниска мярка за неотклонение. Реална опасност да се укрие ще е налице ако:
деянието е извършено в условията на опасен рецидив
е извършено при условията на повторност
деянието е наказуемо с лишаване от свобода повече от 15 г. или по тежко наказание
обвиняемия е привлечен за тежко престъпление наказуемо с повече от 5 г. лишаване от свобода
когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, а обвиняемия е бил осъждан за тежко умишлено престъпление с влязла в сила присъда 1 година лишаване от свобода и не е условно.
Когато изтекат сроковете 2 години или 2 месеца или 1 година обвиняемия трябва да бъде освободен незабавно. Прокурора е органа които следи дали сроковете са изтекли, трябва да следи да не надхвърлят сроковете. В противен случай се получава незаконно лишаване от свобода. Възможно е преди изтичането на сроковете мярката задържане под стража да бъде изменена в по лека когато отпадне реалната опасност обвиняемия да извърши друго престъпление, дори може да се отмени мярката за отклонение. Мярката за неотклонение се контролира главно съда т.е обвиняемия и защитника му могат да обжалват мярката за “неотклонение задържане под стража” пред въззивния съд. Съда насрочва делото в 3 дневен срок и взема съответно решение - потвърждава, отменя, изменя в по ниска мярката. Съда може да определи срок в който обвиняемия не може да подава друга молба за изменение на мярката “задържане под стража“. Срока е не по малко от 2 месеца, освен ако не са се влошили здравословните качества на обвиняемия. По отношение на непълнолетни мярка задържане под стража се прилага само в изключителни случай. При задържане задължително се уведомяват близки на обвиняемия които той посочи, а ако обвиняемия е чужденец се уведомява Министерство на външните работи, а те уведомяват посолството му.
Времето през което осъденият е бил задържан под стража или по отношение на него е взета мярка “домашен арест” се приспада при изпълнение на наказанието “лишаване от свобода”, като за:
-1 ден задържане под стража се зачита за 1 ден лишаване от свобода и за 3 дни пробация
-2 дни домашен арест се равняват на 1 ден лишаване от свобода и 2 дни пробация.
Други мерки за принуда - могат да се вземат, но не са задължителни:
Отстраняване на обвиняемия от длъжност. Обвиняемия може да бъде отстранен от длъжност когато е извършил престъпление във връзка с службата му и оставането му е опасно за разкриване на обективната истина - може да укрие доказателствен материал, да въздейства на своите служители. Съда е органа който може да отстрани някого от длъжност. Ако делото е в досъдебната фаза предложение (мотивирано искане) до съда прави прокурора. Когато производството е в съдебна фаза съда сам взема това решение. Прокурора може да направи това искане и в съдебното производство. Решението на съда за отстраняване от длъжност подлежи на въззивен контрол. Обвиняемия може да обжалва това решение. Въпроса се решава в заседание.
Настаняване на обвиняемия в психиатрично заведение за изследване. Това става когато възникне съмнение относно вменяемостта на обвиняемия. Настаняването става с решение на съда. Ако производството е в досъдебна фаза прокурора сезира съда. Въпроса се разглежда в съдебно заседание в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Решението на първоинстанцинния съд е атакуемо пред въззивния съд с жалба на обвиняемия или протест на прокурора. Въззивния съд в състав от 3 съдии решава окончателно въпроса. Ако се потвърди мярката обвиняемия се настанява в психиатрично заведение. Времето прекарано там се зачита за задържане под стража. Максималния срок за настаняване в психиатрично заведение е 30 дни. Ако срока е недостатъчен съда може да го продължи с не повече от 30 дни.
Забрана за напускане пределите на страната. Тази мярка се налага когато обвинението трябва да е за тежко умишлено престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода или друго по тежко наказание. В досъдебното производство компетентен е наблюдаващия прокурор, които се произнася с постановление и уведомява граничните пунктове за това. Въпреки наложената мярка обвиняемия може да напусне страната ако прокурора му разреши. Тази забрана също се контролира от съда. Обвиняемия или защитника му имат право да я атакуват пред съда както и отказа на прокурора да разреши пътуване зад граница.
Принудително довеждане. Тази мярка може да се наложи по отношение на обвиняем и свидетел. Те могат да бъдат доведен принудително, когато е необходимо да се явят на разпит и не са се явили без уважителни причини. Това се осъществява от органите на Министерството на правосъдието когато става дума за съдебни дела, а когато става дума за дознание принудителното довеждане се осъществява от органите на МВР.
Забрана за доближаване на пострадалия. На обвиняемия се забранява да доближава пострадалия. В досъдебното производство компетентен да инициира тази мярка е прокурора със съгласието на пострадалия, като се прави искане до компетентния първоинстанционен съд за налагането на тази мярката по отношение на обвиняемия. Първоинстанционния съд призовава прокурора, обвиняемия, защитника и пострадалия, изслушва ги и взема решение. Решението е окончателно.
Мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията. Могат да се вземат по искане на прокурора което той отправя към пръвоинстанционния съд. В закрито заседание съда взема решение. Мерките са запор и възбрана на имуществото.
Мерки за обезпечаване на гражданския иск. Касае се за интереса на пострадалия от престъплението. До протичане на съдебното разследване пострадалия не може да предяви граждански иск. Има основна процесуална гаранция - държавните органи да разяснят на пострадалия неговите граждански права. Пострадалия може да вземе мерки за обезпечаване на гражданския му иск. Пострадалия може да поиска лично от първоинстанционния съд налагане на обезпечаване на бъдещ иск - запор върху сметки и възбрана на недвижим имот.
Актове на органите на досъдебното производство. В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема. Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище. Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго. Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.