15. Обжалване на актовете на първоинстанционния съд, действия на съда по проверка на допустимостта и редовността на жалбата. Администриране на жалбата и делото от администрация в съдилищата.

Актовете на първоинстанционния съд са: определения, разпореждания и решения. Обжалването им е средство за правна защита с/у незаконосъобразни актове.А с процесуален х-р имат специфичен режим за оспорване при порочност – отнася се не само до О,но и до разпорежданията на съда.То е санкция с/у незаконното процедиране на съда.Такава санкция е и обжалването на Р,когато се основава на нарушаване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на Р. Само една част от О, които съдът постановява в хода на исковия процес,подлежат на обжалване. Това са О, преграждатщи по-нататъшния ход на делото,и О, за които зак.предвижда че се обжалват с частна жалба.
Другите О на съда и по-специално тези,които подготвят постановяването на Р(определения по допускане и събиране на доказателства),се контролират по повод обжалването на Р и не подлежат на отделно обжалване и O за допускане на свидетели или ВЛ. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния зак.представляват обикновено съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решенията.
Обжалването на О,преграждащи пътя за разглеждане на делото,е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян.
Зак.допуска изрично обжалване на някои О,които не преграждат пътя за разглеждане на делото. Такива са О, с които: се оставя без последствие отвод за неподведомственост; допуска се възобновяване на срок; увеличава се цената на иска и др. Подлежат на обжалване и такива О, с които съдът си присвоява власт каквато няма по зак.
Право да обжалва О има лицето,чийто процесуални права са засегнати от него.Това е ищецът, когато делото се прекратява; лицето, което иска да встъпи,страната, която иска да привлече и т.н.О се обжалват с частна жалба. Срокът е 1сед.от съобщаване на О.Ако се обжалва О постановено в съд.заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.Частната жалба се подава ч/з съда, издал О.Предвиден е 1-седм. срок за отговор на другата страна.След изтичане на срока жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното О.Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното О, освен ако в зак. е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното О до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.
Частната жалба се разглеждат в закрито заседание, но ако съдът прецени за необходимо, може да я разгледа в открито заседание.Разглеждането има форма на въззивно производство и е допустимо да бъдат събирани и доказателства. Преди да пристъпи към проверка на основателността на частната жалба, съдът проверява нейната допустимост, а именно:
 дали определението подлежи на обжалване;
 легитимиран ли е жалбоподателят да обжалва
 подадена ли е в срок частната жалба
 не страда ли тя от дефекти
 връчен ли е бил препис от нея на другата страна.
Ако частната жалба е допустима, съдът проверява нейната основателност. Тази проверка се състои в преценка дали обжалваното О е законосъобразно.Ако съдът намери че обжалваното О не е законо съобразно, той оставя без последствие частната жалба като неоснователна. Ако отмени обжалваното О, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени за необходимо. Постановеното O по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
Въззивното обжалване представлява способ за атакуване на ПОРОЧНО РЕШЕНИЕ, което позволява правният спор да бъде разгледан още веднъж по същество. В предмета на въззивното обжалване стои материалноправният спор, затова се казва, че въззивното обжалване е едно продължение на дейността на първоинстанционния съд.
Решенията на РС подлежат на обжалване пред окр съдилища, а Р на окр.съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. Жалба може да се подаде срещу цялото Р или с/у отделни негови части.
Правото на въззивното обжалване възниква от връчването на първоинстанц. съдебен акт на съотв.страна.
И е 2 седмици. Това е една възможност и има потестативен х-р.
Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече,докато молбата се разглежда. От влизането в сила на Р за отхвърляне на тази молба започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанц. решение на назначения служ. адвокат. Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.
Правото на обжалване принадлежи на определени легитимирани лица:
- конституираните по делото страни на първа инстанция;
- това право имат и лица, които не са били конституирани като страни пред първа инстанция. Това са тези страни, които са разполагали с право на иск по спора и са имали възможност или е трябвало да бъдат конституирани пред първата инстанция като необходими другари.
Възивната жалба е писмена, зак, са точно предвидени съдържанието и формата й. Трябва да бъде подадена ч/з първоинстанц.съд, който е длъжен да обслужи проверката за редовност на жалбата.
Жалбата съдържа:
- името и адреса на страната, която я подава
- означение на обжалваното решение
- указание в какво се състои порочността на решението
- в какво се състои искането
- новооткритите и новонастъпилите факти,които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решава-нето на делото от въз.инстанция,точно посочване на причините,попречили да посочи новооткр. факти
- новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въз. инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи
- подпис на жалбоподателя.
Към жалбата се прилагат:
- преписи от нея и от приложенията й според бр.на лицата,които участват в делото като насрещна страна
пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник
-новите писмени доказателства, посочени в жалбата
- документ за внесена такса.
Ако жалбата не отговаря на изискванията, на страната се съобщава да отстрани в 1сед. нередовностите.
Жалбата се връща, когато:
 е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
 не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.След като приеме жалбата,съдът изпра-ща препис от нея заедно с приложенията на другата страна,която в 2седм. срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въз. жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в 1седм. срок от получаването им.
Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. След изтичането на тези срокове делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.
Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен. Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става ч/з подаване на писмена молба с преписи според броя на страните. В случаите на необходимо другарство съдът служ. конституира другарите на жалбоподателя.
Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да:
- твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съотв. в срока за отговор
- твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Съдът не може служ.да разглежда необжалваната част от решението! Затова остане ли извън предмета на обжалване дадена част от Р, тя влиза в сила! Подаването на жалбата има суспензивен ефект - пречи на решенията да влязат в сила!